Йълдъз Ибрахимова: Обичам свободата, мразя рамките

Йълдъз Ибрахимова на промоцията сиДжаз дамата с ластичен диапазон ще пее на феста в Банско Йълдъз Ибрахимова притежава уникален гласов диапазон, обхващащ четири октави и отлична вокална техника. Разпява се с оперно пеене, а на сцената излъчва неповторима виртуозност. Дебютира през 1975 г., пяла е в над 30 страни. Гласът й звучи в спектакъла на Нешка Робева “Два свята”, в лентите “Акатамус” и “Мера според мера”, в анимационни и документални филми. Завършва оперно пеене в Консерваторията. По време на т. нар. възродителен процес е принудена да смени името си. Като Сузана Ерова пее с формациите “Джаз линия”, “Акустична версия” и “Бели, зелени, червени”. Последният й албум “Връщане към моята любов” е посветен на съпруга й, турския политик Али Динчер, на когото е наречен огромен парк от 70 000 декара и издигната 6-метрова статуя.  През август Йълдъз ще пее на джаз феста в Банско. Освен на соловия си концерт тя ще участва и в дамски сешън с други прочути певици под Пирин. С джаз дамата се виждаме дни преди фестивала, в центъра на София, недалеч от дома й, малко след като е оставила 14-годишната си дъщеря на урок по пиано, за да поговорим за времето, музиката, децата, екокатастрофите и любовта.

- Всяко лято си идвате. Какви промени виждате в София?
- Прави ми впечатление, че по центъра много често се сменят магазините - различни собственици, различни наематели. Тъжно ми е, че градинката в центъра до църквата "Св. Седмочисленици" е така занемарена и ходят в нея какви ли не хора, които стряскат децата. По-рано имаше охрана. Интересно би било да се направи един документален филм за дневните и нощните хора в столицата. Живея наблизо и там вечер идват такива субекти, излезли вече от човешки вид клошари. Виждала съм вулгарни сцени. А МВР е съвсем наблизо. И хората са безропотни. Това не бива да се търпи.

- Къде живеете в Анкара?
- Живеем на края на града, нависоко - има чудесна борова гора с огромен парк, с детски площадки. Кметството се грижи за спортуването на хората - на всяко удобно място има алеи за ходене, безплатни фитнес уреди.

- Вие как поддържате форма?
- За съжаление нямам много време, повече ходя - поне по 30-40 минути.

- Сега ще пеете в в Банско. Какво ще чуем?
- От 7 години не съм пяла в Банско. Ще пея джаз стандартите от последния ми албум. Ще продължа с класика, с балкански мотиви и цигански романси. Независимо каква музика правя, винаги импровизирам. Това е свободата и играта в музиката. Всеки път е различно.

- Имате страхотна школовка - оперното пеене?
- Да, 8 години само оперно пеене съм учила.

- Защо избрахте джаза?
- Обичам свободата, мразя рамките. Имала съм различни предложения (и оферти за Париж например), но като дойде време за договор, тогава мениджърите искат прехвърляне на правата върху тях. Аз искам да избирам това, което ще пея. А не да ми се налага от техните условия. Обичам да съм свободна. Не исках цял живот да пея едни и същи сопранови партии. Баща ми обичаше джаз оркестрите, особено ме впечатли една касета на Елла Фицджералд. А в музикалното училище не гледаха с добро око на джаза навремето. Съучениците ми стояха на пост, докато аз импровизирах в стаята на пиано и с глас.

- Как гледате на реформите, готвени от Министерство на културата за някои театри, опери и филхармонии?
- Чух за това. Притесних се. Не съм много наясно. Явно има нещо, заради което искат да ги закриват или намаляват, но дали покрай сухото ще гори и мокрото, не знам. По-големият проблем е, че младите не ходят на опера и симфонични концерти. Младите не знаят за тях! На земята няма само поп музика, а вековни музикални традиции - класика, фолклор... Опера, балет... Моцарт не може да се забрави. Поколенията го поддържат. В Анкара шофирам и слушам Хендел и Моцарт - дори да ме притеснява нещо, щом чуя музиката им, се зареждам с енергия. Една попфолк песен ли ще ме вълнува сега?

- Как да се промени отношението на младите към класиката? Може би нещата тръгват от училището?
- Да, от детската градина и училището. Заниманието с изкуство разширява кръгозора - човек размива границите, по-толерантен е. Брат ми свиреше на пиано, но стана инженер. С първата си заплата в Щатите обаче си купи пиано. Децата трябва да се водят на опера, на театър, да се приобщят по интересен начин. В Анкара построиха Културен център, в който се правят оперни спектакли за деца. Навремето дъщеря ми почна да свири пиано само с още едно дете преди 5 г., а сега са над 100. Запалихме много деца и родители с музикалното дружество. Трябва да има и образователни концерти. Навремето съм правила десетки образователни концерти - от Министерството на културата ме бяха поканили да пея по училищата с пианист или китарист. Децата се впечатляваха много. Това не е редовен час, а нещо изненадващо и различно. И след години на мои концерти идваха хора да ми кажат, че са ме гледали в клас като ученици.

- Бихте ли правили сега нещо подобно?
- Стига да имам време. Все пак си идвам само през лятото.

- Музиката ли ви събра с Али Динчер?
- Да. Той знаеше за мен. Имах концерт в Истанбул. Отидох в Анкара за телевизионно участие. Запозна ни един общ познат - дипломат, страстен колекционер на картини. Али много уважаваше работата ми. Изключителен човек. Хората го почитат и днес - от чистача до президента. Имаше изумителна памет, постоянно четеше.

- Разбрахте ли политиката, след като живяхте с политик от такава величина?
- Разбрах, че да си честен политик е изключително трудно - да не ползваш задни врати, които да ти улеснят живота. Когато се оженихме, той нямаше собствен дом, а можеше да си осигури такъв без проблем. Когато почина, мнозина казваха: той беше за президент.

- Напоследък у нас са доста популярни турските сериали. Вие гледате ли?
- Не много. Странно беше как миналото лято се прибрах, а тук по телевизията видях една моя приятелка - актриса в турски сериал. Мисля, че беше "Брак с чужденец". В последните години в Турция направиха сериали за семейството и децата с малко хумор и различни поуки. Днес тази индустрия излъчва над 50 сериала в над 40 страни. Те залагат на семейните традиции, близките хора. Натъжавам се, когато в България няма уважение към по-възрастните.

- Кое ви дразни?
- Дразни ме езикът, на който се пише и говори по медиите тук - това е езикът на улицата. Взех един всекидневник, в който на предните страници имаше вулгарни снимки на голи жени. Това е за секссписание, не за сериозна журналистика. Откъснах страницата и я хвърлих в коша - за хартия - важно е боклукът да се разделя. Изворите на живот се изхабяват. През 2002 г. бях на световна екоконференция в Йоханесбург, където бяха изнесени потресаващи данни. Само горите в Бразилия всяка година се изсичат с територия на Швейцария. Мога да ви кажа, че като пазарувам, нося торбичка със себе си, за да избегна найлоновите пликчета. Ужасно е безразборното хабене на вода. Всяка капка е ценна. Преди два века никой не е знаел за бензина и без него ще може да оцелеем, но без вода - не. Скоро водата ще бъде по-скъпа от златото и всички скъпоценности. Аз слагам под всяка чешма купа, която се пълни с водата, с която мием ръце, плодове и т.н. После с нея поливам цветята или я изливам в тоалетната. И сега плащаме само 10 лв. за вода. Не се лишавам от душа си, но не разхищавам. Всяка капка е златна.

Интервю на Милена Бойкова-Терзийска за вестник „Новинар”