Йосиф Цанков

Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 в Русе, починал е на 21 октомври 1971 в София. Историята на съвременната българска естрадна песен започва с името на Йосиф Цанков. Неговото творчество еволюира от елементарните леконравни шлагери с пикантно съдържание до широко разгърнатата лирико-драматична концертна песен. Създадените през 60-те от него “Приказка” (т.Веселин Ханчев), “Повей, ветре” (т.Димитър Василев), “Песен моя, обич моя” (т.Димитър Василев) и много други отбелязват връхната точка на първия етап от развитието на българската естрадна песен. Учи пиано при Нели Георгиева-Агура и Теофана Калчева. Получава юридическо образование в Софийския университет - 1939. Първата си песен – “Ела с мен в Хавай”, написва през 1930, а през 1936 създава квартет “Цанков”. От 1937 до 1941 работи като композитор на театър “Одеон” в София. По това време усъвършенства знанията си по теория на музиката и композиция при Павел Стефанов и Веселин Стоянов. За “Одеон” композира оперетите: “Мая” - 1935, “Продадена любов” - 1937, “Жуана” - 1939, “Дръж се, Жужи” - 1941, “Златната вдовица” (не е поставяна). Успоредно с ангажиментите си към театъра, ръководи фабриката за грамофонни плочи “Лондон рекордс” (1937-1940). През 1951 е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на “Радиопром” (по-късно “Балкантон”), където работи до края на живота си. Член е на СЕК от 1948. Удостоен е с орден “Кирил и Методий”. Сред най-популярните му песни, създадени до 50-те, са “Керванът”, “Продадена любов”, “Облаци бездомни”, “Спи, моя малка сеньорита”, наред със стотиците танга, фокстроти, румби, валсове и др. Най-плодотворният период в неговото творчество започва от края на 50-те. Една след друга се появяват повече от 100 лирични песни, в които истински се разкрива богатството на мелодичното му дарование. През 60-те създава най-хубавите си песни в сътрудничество с поетите Димитър Василев (“Старите песни”, “Събота вечер”, “Мое слънце, засияй”, “Всичко беше като някога”, “Гълъби над София”) и Димитър Точев (“Влюбената хармоничка”, “Твоята китара”, “Когато луната изплува”). Изпълнители са почти всички естрадни певци по онова време, но песните му се свързват най-вече с имената на Маргрет Николова, Мими Николова, Георги Кордов, Лили Иванова, Йорданка Христова, Паша Христова. На фестивала “Златният Орфей” са наградени следните негови песни: наградата на публиката получават – “Любовта на юнгата” - 1965 (изп. Маргрет Николова), “Море на младостта” - 1966 (изп. Лили Иванова); трета награда – “Песен моя, обич моя” - 1967 (изп. Йорданка Христова), “Облаци” - 1968 (изп. Йорданка Христова), “Пролет моя” - 1971 (т. Никола Вапцаров, изп. Маргрет Николова); Голямата награда – “Повей, ветре” - 1970 (изп. Паша Христова). След смъртта му е учредена награда на СБК на негово име, която се връчва на фестивала “Златният Орфей”.