Йоркширът на Богдан Томов празнува с торта от гранули

Богдан Томов с кучето сиПреди седмица йоркширът на Богдан Томов посрещна 4-ия си рожден ден с торта. Специалната  изненада беше с само с форма на традиционното лакомство. Иначе си беше забъркана от гранули кучешка храна. Кафявите топчета със странен мирис с нищо не промениха символиката на празника, който събра около купичката му най-любимите хора. Без да духа 4 свещи,  Джорджио я облиза до дъно, за да благодари на Лори и Богдан за изненадата. На следващия ден вероятно се е похвалил на всички, които разбират езика му. „Много е закачлив и дружелюбен. Всички го познават. Известен е в квартала като Джорджио Красноселски, защото живеем близо до пазара в Красно село и често се разхождаме наоколо”, разказва Богдан Томов. Джорджио е последното от 6 малки пухкави кученца в котилото на тяхна приятелка. Семейният съвет взел решение за йоркшир. Решили го, докато гостували на приятели на морето. Тогава за първи път видели усмихнатото лице на йоркшира и палавите му кичури и веднага се влюбили в породата. Най-настоятелна обаче била дъщерята на певеца, която обещавала, че само тя ще се грижи за животинката и че ще си е лично нейна. „Дъщеря ни беше на 3 години и се влюби в йоркшира. Изчакахме, за да видим доколко желанието й е трайно. Взехме кучето заради нея, и както обикновено се получава, го гледаме основно ние. Тя участва символично”, разказва Томов. Кученцето си дошло с късмета. Когато отишли на оглед, от цялото котило имало само едно. „Нямаше какво да избираме. Не го бяха взели, защото  непрекъснато спяло и никой не го искал. Било си е наречено за нас - хем с добър характер, хем много красиво. След това Джорджио минал през всички периоди на възмъжаването. Като малък  ядял главно кабели и техника, поизгризал и няколко блу тута - традиционни бели за детската възраст. Сега е мирен и дори не се катери по масата, въпреки че може, защото е по-пъргав от котка. На леглото, разбира се, спи от време на време, когато не го видят. Обикновено спорят за разрешение и понякога Джорджио официално печели битката, защото упоритостта му надделява. „Комбинираме нещата - пускаме го при нас, но ни пречи да спим и  затова не го насърчаваме. Колкото и да проявяваме търпение, той не стои на едно место, а се почесва, мести се, върти се и ни буди по всяко време на нощта”, обяснява Томов. Джорджио не им се сърди, разбира ги, защото е сговорчив и много добър. Има благ характер и дори умее да се усмихва. „Това е една от редките породи, които се смеят. Когато са доволни, на муцуната им грейва усмивка и очичките им искрят от радост. Убеден съм, че той разбира много повече отколкото ние хората си мислим, че кучетата могат да проумеят. И деликатно участва във всички разговори. Не пропуска и детайл от готвенето в кухнята. Следи с поглед целия процес. „Непрекъснато е гладен. Щом види някой от нас да яде, застава пред него с най-тъжния и умоляващ поглед. Присяда и сякаш казва: ”Дай да си го разделим. Не го искам цялото, но съм готов да хапна поне половината”, признава Томов. Въпреки това те не отстъпват и му дават само това, което е най-полезно за него - яде специална храна за малки кученца. Затова вероятно не боледува, дори и през зимата. Вярно е, че се налага да носи палто, но това е по-скоро предпазна мярка, защото обича да скитосва и ако може, да се разхожда поотделно с всеки от семейството, за да продължи по-дълго. Навън се държи с достойнство, дори понякога прекалява. Прави се на мъж като види голямо куче и лае стръвно. Сякаш се готви за битка. Налага се да го дръпнат и бързо да го скрият, за да не се окаже в  устата на някой по-едър пес. С хората обаче е дружелюбен и емоционален -участва активно във всички семейните прегръдки и целувки. „Не може ние да се прегръщаме, а той да не участва. Все намира на начин да се внедри между нас. Когато ми трябва някой от семейството, веднага разбира и хуква да го търси из стаите, за „да му каже”, разказва Томов. Най-сложно става, когато на всички им се налага да пътуват и не могат да го вземат. Дни преди това, още докато планират пътешествието, Джорджио усеща и се натъжава. „От години винаги го оставям на моя приятел - композитора Асен Драгнев. И въпреки че е свикнал със семейството му, тъжи за нас. Разбира се, бързо му минава, защото е страшно общителен, а и те го глезят и му обръщат много внимание”, спомня си Томов и му обещава по-рядко да го оставя.   

Хит в репертоара на Богдан Томов тази година стана „Млечната песен”. Ренесансът є се дължи на здравната министърка Ана-Мария Борисова, която при първата си поява пред медиите шашна журналистите, като изрецитира стихче за здравите детски кости. Оказа се, че е спонсорирала написването на текста. Конкурсът спечелва Развигор Попов и за първи път „Млечната песен” прозвучава преди години в зала 1 на НДК. Тогава над 3000 деца пеят и пляскат в такт с Богдан Томов и Мими Иванова и малчуганите от група „Пим Пам”. Днес песента „излиза” от архивите благодарение на здравната министърка. Текстът й весели публиката от пораснали деца и вдетинени родители, твърди Томов, който събрал най-шумна публика в Бургас и Несебър, където за 11-а поредна година беше на турне, организирано от Националното сдружение на общините.

Веселина Мончева за вестник „Монитор”