Йорданка Христова отказа ролята във филма „Love.Net”

Йорданка Христова 2010Йорданка Христова, която ще получи най-високото държавно отличие - орден „Стара планина” първа степен, отказа ролята си в новия български игрален филм „Love.Net”, така както преди години не пожела да получи званието „Народен артист”, научи „Телеграф”. Проектът на режисьора Илиян Джевелеков отрежда твърде скромна и незначителна роличка на естрадната прима, а на всичкото отгоре репликите й били леко нецензурни, в тон с прочулите се вече еротични кадри, което не отговаря на статута й на гранддама на българската забавна музика. Затова Данчето предпочела да откаже ролята, но да запази приятелството си с екипа на „Мирамар филм”, с който засне преди 2 години документалната ленда „Куба е музика”.
През цялата си музикална кариера, продължаваща близо половин век, Христова е съчетавала успешно пеенето с участия в игрални филми и театрални постановки. Още в първите си големи звездни мигове на естрадата – през 1966 г. се снима във филма на Людмил Кирков „Шведските крале”. В лентата с участието на Кирил Господинов тя играе ролята на певица и изпълнява един от първите си хитове - „И да искаш, и да не искаш”. Нейният епизод се снима в легендарното бар-вариете „Астория” на Слънчев бряг, където се провеждат първите издания на фестивала „Златният Орфей” още под името „Песни за българското Черноморие”. Данчето умело съчетава дебюта си в киното с участието си на „Орфея”, където грабва първа награда за песента „Делфините”. Година по-късно историята почти се повтаря. През 1967 г. тя участва в спектакъл на Сатиричния театър с Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова. В него тя играе Лисицата и изпълнява една песен. Между две представления Данчето пътува за Слънчев бряг, за да представи песента на Йосиф Цанков и Димитър Василев „Песен моя, обич моя” на фестивала „Златният Орфей”. А между следващи две постановки, тя отново бие път до морето, за да прибере наградата, която си е извоювала. От тогава въпросната песен става една от музикалните й визитни картички, а приятелството й с актьорите от Сатирата остава и до днес.
На театралната сцена Христова разписва още едно участие през 1984 г. В постановка на Народния театър тя изпълнява прочута циганска песен. През 2006 г. певицата прави още една невероятна роля в киното - в един от филмите на Андрей Слабаков - „Ерудитъ”, прави такъв плонж на оградата, че след него публиката дълго време не може да спре да се смее и да вика „евала”. В БНТ Йорданка Христова е снимала и много музикални документални филми, където най-вече е играла себе си. Последният й филмов проект от 2008 г. е филмът „Куба е музика”, в който представя историята на болерото и неговите последователи. С него и голям концерт в зала 1 на НДК чества юбилей от общо 150 години – житейска 65-годишнина и 45 лета концертна дейност в Куба. Наскоро „Куба е музика” излезе и на ДВД.
На близо 20 езика пее Йорданка Христова, като последните й записи са на китайски и азербайджански. Поводите за тях за гостуванията й в двете страни, където тя прави специален комплимент на публиката - наред с репертоара си от български и световни хитове изпълнява и народни песни на съответния език. Певицата е пяла на всички континенти с изключение на Австралия, а един от знаменателните й концерти е на Айфеловата кула през 1974 г. В средата на 80-те, когато почти е прекратила активната си концертна дейност заради отгеждането на децата си Григор и Ивана става председател на дружеството на естрадните изпълнители. Тогава й предлагат званието „Народен артист”, но тя го отказва, за да не си помислят хората, че й го дават заради ръководната  длъжност. Затова много от феновете й след концерти я питат дали е заслужила или народна артистка. Всеки път като го чуе, тя се усмихва широко и отговаря: „Международна”. Yordanka's International пък е артистичният й псевдоним на един от албумите й - „Тути-фрути”, в който събира песни на всички езици, на които е пяла досега.