Йорданка Христова: Още нямаме концепция за Евровизия

Йорданка Христова с Поли ГеноваАз обичам като гледам конкурси или фестивали, да си водя записки – слагам оценки: става, не става, харесва ми, прилича ми на едикаквоси, изпробвам си след това дали познавам. На Евровизия трудно се познава, особено миналата година. Но след това си дадох сметка, че никога тези 6-те страни основните, западните, няма да допуснат, юбилейното 55-годишно издание на фестивала, да отиде в някоя друга държава, която дори не е в Европа, както Азърбейджан беше много силна. Първо се носеше мълва, че тази година въобще няма да се участва в Евровизия. Много се ядосах. И изведнъж в края на януари се обявява, че ще има. 10 дни за подготовка, което е парадоксално и абсурдно. Никой не може никой да обвинява, че за толкова кратко време тези 19 изпълнители са успели да се подготвят с нещо нечувано и ново, това го няма никъде. Ако имаме някаква грешка досега, то тя е, че нямаме концепция. Трябва да се знае как да се прави подбора. Миналата година бяхме по гръцки модел – да се избере певеца, после за него да пишат много песни и една от тях да се избере. Въобще има много варианти. Но явно ние все още не сме стигнали до нашия. И за широката публика, само за един концерт, за първо слушане – защото кой видял по телевизията трите дни преди това, кой не, а и никой не е длъжен да ги гледа в тоя момент, 19 песни са страшно много, дори за най-доброто ухо да прецени от първо слушане коя е най-добрата. Но за щастие за мен най-завършената песен във всяко едно отношение – като изпълнение, сценично, като ниво, като стайлинг ако щеш, това е песента на Поли Генова. Веднага след края на финала, се обадих на композитора Борис Чакъров и го питах на кого е тази песен „На инат”. Той каза, че е на един австриец, а текста на Поли. В това няма нищо лошо. Селин Дион също е представяла друга страна. Шведът Джейкоб или Якоб също не е с българска песен, но пя много добре.
Заради това бързане и регламента неясен, който се мени всяка година, е това положението. За щастие имаше тази песен на Поли, която е завършена. Ако я нямаше, не знам какво щяхме да правим. Този път имаше 7 групи – много добри, всеки със своята физиономия. Уикеда много ги обичам, те са много свежарски, Д2 също, Милена – убиец, също много я обичам. Имаше две нови за мен групи. В Мона имаше нещо хитро, интересно в нейното изпълнение, в един коментар в интернет пишеше, че напомня на Пинк, но на мен повече ми напомняше на една друга певица – Анук. Вокално във височините нямаше тоя power (сила – б.а.), тая увереност както при Поли, а и песента не беше толкова ярка. Песента на Йерихон ми хареса – и визуално, и всичко. Обаче към песента имам една забележка. Като си smile (усмивка – б.а.), не може да се смееш надолу. Та той точно тогава падаше с октава надолу, а трябва да е точно обратното – да качи нагоре. Всичко трябва да е приповдигнато. В тази песен това ме шокира и подразни. Иначе като група беше откритие за мен. Петте сезона пеят страхотно на живо, много ги обичам. По отношение на изпълнение на живо нямаше издънки. По начало страшно си обичам Боян Михайлов – синът на Ваня Костова, той има прекрасен глас, поведение, но не може да има статичност в сценичното поведение. Нестинарката се моткаше насам-натам. За Евровизия или ще си сам – и ако можеш да направиш впечатление по някакъв начин, както беше при Поли, или ще направиш цялостно шоу. Това е изискването на съвременната музикална индустрия. При Поли беше така и е успешно. Явно чужденец трябва да ни напише песен. Но не е това. Просто тя е имала тази песен под ръка. Когато всичко се прави толкова прибързано така ще стане.
Гледах и Сан Ремо предната седмица, преди това няколко седмици подред как испанците селекционираха своята песен – мисля, че тяхната е най-подходяща за едно бъдеще. Първо се избират 12 певци, от тях остават 3-ма. И тия трима пеят по 3 песни след известно време, после тримата остават с по една песен, и накрая от трите песни се избира само една. Така е по-добре. Освен това има 5-членно жури и публика. Когато има и жури, то допринася със своите обяснения директно в ефир. Могат и да спорят – аз харесвам така. А не тайно гласуване. Трябва да се обосновеш – тази песен не ми харесва и т.н. всичките бяха активни действащи певци, един продуцент, един аранжор и трима певци, които пяха на рецитал. Мисля, че така трябва да бъде и при нас. Какво ми хареса от този концерт? Сценографията – с тези плазми беше много модерно. Добре, че нямаше водещи, които да обявяват всяка песен, по-динамично беше. Но имах чувството, че залата е празна и няма никаква публика – не даваха нищо. Освен това не ми хареса това като даваха гласовете на публиката – 12, 10, 8 – както се журира на Евровизия. На журито може да е така, но на публиката трябва да е по проценти от общото гласуване. Там исках да видя колко са гласували. Когато са дадени точките винаги може да се усъмни някой. Трябваше да сложат скалата и процентно за всеки колко е гласувано. На първо място е този, но с каква разлика? Съответно всеки си добива представа какво харесва публиката и защо. Милена беше на второ място, Йерихон бяха харесани, шведа беше харесан. Мисля че и Мона беше в шесторката. Като цяло тази година имаме щастлив край. Никой не може да бъде упрекнат от участниците, защото при тая липса на всякакво време, се представи едно ниво. Както каза Стефан Димитров – това е, което в момента го има в България, то не е подготвено, но общо-взето е това.
На Лазар песента ми заприлича все едно е на Графа. Рут Колева е добра певица, но този стил – извинявайте, но в него няма нищо българско, нищо балканско. Не че на Поли е типично българско, но поне е по-... Песента на Рут не може да ни представи, не е това песента като цяло. Не съм разочарована. Мислех че ще бъде по-трагично. Изненадах, че се всички се справиха много добре на живо. Това е може би защото има много клубове, където младите певци и групи се изявяват често – както в Англия. Толкова много изведнъж бях много радостна, че можах да чуя толкова много млади певци, които не бях чувала, при това добри, страхотна палитра. Друг е въпросът, че според мен тези хора не знаят какво е Евровизия и какви песни по принцип се премират на този конкурс. Тя трябва да бъде шлагер, може да е различна песен, но трябва да го има шлагерния момент, за да може да се запомни. Това е много важно. Много ми се щеше да има нещо етно, защото как ще се различиш от другите страни, ако го няма. Имаше един момент в песента на Уикеда, хареса ми, но правилно – Поли е готова. Както се представи, тя така може да излезе и на самия финал на Евровизия. Песента й е страшно трудна. Надявам се, че ще й направи английска версия. Стои прекрасно, нямам никакви забележки. И се различаваше тотално от всичко останало. Някои наивно присъстваха, защото не са участвали досега на такъв голям форум, други се държаха безпардонно, Поли си излезе, заби и си отиде.

Йорданка Христова