Йордан Янков

Йордан Янков Урумов е роден на 8 юни 1936 в Сливен, починал на 25 май 2011 в София. Завършил е две образования – филологическо и журналистическо. Работил е като учител по български и немски език и дълги години като журналист. Главен редактор на книгоиздателство “Парабола” – специализирано за западноевропейско изкуство на XX век. Автор на книгите с поезия: “Обятия”, “Понеделник, вторник, сряда”, “Юни”, “Пътна врата”, “Дърво с квадратна шапка”, “Следобедни думи”, “Дълъг ден”, “Попитай градинаря”, “Аскетичен пейзаж”, “Сто инкрустации”, “Автопортрет със затворени очи и други сюрреализми” (2003), “Описания” (2004), “Барелеф” (2005), “Вертикал” (2006), “Епизоди” (2007), “Резонанс” (2008). Мемоари: “Утринни ателиета”, “Художниците”, “Генко Генков – бунтът на цветовете” (2001), “Видяното” (2003). Фрагменти: “Изречения” (2009). Член на СБП. Превел е творби на Сумако Фукао (книгата “Лампа и цветя”) и Франсис Жам (съвм. с Г. Петрова – книгата “Утринна благовест”). Негови стихове са преведени на много езици. Йордан Янков пише основно текстовете на песните от композиторката Зорница Попова, починала от рак през 1994 г. Негови рожби са хитовете „Петнадесет лалета” и „Слънцето е в мотие коси” (Мими Иванова), „Боса по асфалта” и „Има шанс, няма шанс” (Росица Кирилова), „Дон Кихот и Дулсинея” (дует Ритон), “Сто процента обич” и „Отчаяние няма” (Георги Христов) и много други. Най-хубавите съвместни песни на тандема излязоха на два компактдиска в началото на 2011 г.