Йордан Марчинков тайно у нас

Йордан Марчинков с втората си съпруга и СесилЛегендарната половинка на Стефка Берова – Йордан Марчинков се завърна в България без много шум и фанфари. Певецът се появи инкогнито с втората си съпруга на концерта „България за българското откритие срещу рака”, който се състоя в парк Оборище в София в неделя вечер (20 юни 2010). Безвъзмезно в подкрепа на идеята пяха  Йордан Караджов и Сигнал, Графа, Любомир Киров, Нина Николина, Галя от Каризма, Конкурент, Лора Караджова, Криста, B.O.Y.A.N., рапърите Криско и D-Flow. Концертът се осъществи с подкрепата на Dynacord България.
Концертът е израз на нашата гордост, че българин е открил лекарство против рак, но също и израз на нашата болка и отчаяние, че лекарство, което е нетоксично и лекува ще отиде в небитието. Той е израз на нашето разочарование за бездушието или може би безсилието на няколко поредни правителства от 1992 г. насам да обърнат подобаващо внимание на този проблем, касаещ  живот. Събитието е най-вече надежда, че здравия разум и човешкото ще надделеят и болните ще получат своето право на избор в борбата с рака и изконното право на живот. От този ден се надяваме всички институции и граждани да се обединим в името на живота и регистрацията на Антималигноцит да стане факт. Нетоксичното лекарство срещу рака Антималигноцит е открито преди много години от Продан Христов - емигрант във Виена. Той го създава само за шест месeца в собствена лаборатория, след стотици опити. Следват тестове при животни, а по късно и при хора в частната си клиника в Германия. Приложено на над 2000 пациента, диагностицирани като безнадеждни случаи, показва до 70% успеваемост. Следват публикации в печатни медии и доклади от лекари, произвеждали клиничните изпитания.
През 1978 г. лекарството е прилагано и в България. Министерство на Здравеопазването е информирано за него, но след това информацията изчезва. След промените у нас през 1989 г. Христов решава, като българин, да подаде документи за регистрация на лекарствения продукт в България. Това се случва през 1992 г. При проверка от негова страна, се установява, че документацията е мистериозно изчезнала. Той подава документи още три пъти - през 1993 г., 1994 г. и 1995 г., но без резултат. Последен опит прави през 2004 г. За съжаление към днешна дата, лекарството все още не е регистрирано.
Снимка: Иван Григоров, Intermedia Group