Йордан Марчинков продаде къщата в Палма де Майорка, прибра се у нас

Йордан Марчинков с жена си Ася"Страх от коронавируса тресе Канарските острови. Затова си продадохме къщата там с моята жена". Това сподели пред "България Днес" легендарният певец от близкото минало Йордан Марчинков. 22 години той живее постоянно в райското кътче, а в България си идва през година за по месец-два, да види приятелите си. С днешна дата Марчинков се е заселил за постоянно у нас. Често софиянци могат да го видят по "Витошка" седнал пред чаша кафе, но... да не се сетят кой е. А той има зад гърба си повече от 1000 концерта. Да, без бряг е времето...

Йордан Марчинков емигрира през 1990-а. Той твърди, че не могъл да преживее загубата на СДС на първите избори, и емигрира в Швеция, родината на майка му. Преди това прочутият дует със Стефка Берова прави над 200 безплатни концерта за каузата на СДС. "Твърдо реших да замина, иначе щях да получа удар. Гневях се, че въобще има още хора, които държат на лявата идея", спомня си днес Марчинков. Тогава си стяга куфара и с 1000 долара в джоба заедно с брат си отиват в Стокхолм при майка си Брита. Данчо тръгва без сантименти със сегашната си съпругата Ася.
Със Стефка Берова са се разделили като семейство още преди петилетка, а после и на дуета слагат точка, тъй като двамата са напълно изчерпани и уморени от пътувания и концерти. В Швеция роднините им удрят рамо в началото, а после братът на Данчо, който освен консерватория има и техническо образование, отваря фабрика за металообработване. Там работи и певецът. Не си помисля да събира група и да пее по заведения. Берова и Марчинков са тотално изтощени от професията, тъй като понякога са изнасяли по 9 концерта на ден. "След тези вечни пътувания бях толкова изчерпан, че в Стокхолм 2 г. не слушах дори музика, камо ли да пея", казва Йордан Марчинков.
От 1990 г., когато емигрира, до днес не си е отварял устата на сцена. Дори не може да превъзмогне психическата бариера, когато Стефка Берова го кани на юбилейния си концерт през 2008 г., за да изпеят нещо заедно както едно време. "Не бе толкова важно, че тогава си бях оперирал крака и трудно се придвижвах. Голямата спирачка бе, че не бях държал микрофон 18 години", казва Марчинков. Той съжалява, че не отива на бенефиса на Берова, защото тя заслужава признание. "Стефка остана неразбрана заради емоционалността, която носи. Тя е една от малкото, на които дядо Господ е дал екстра. Защото е 100-процентова артистка, родена е за сцената. Един изключителен артист", връща спомените Йордан Марчинков.
Със Стефка са различни и с много труд напасват дуета. Той обича джаз от дете. Марчинкови са близки със семейството на Панчо Владигеров, а синът им Александър запалва Данчо по джаза. И когато на 13-14 години отива с майка си в Швеция, западната музика го спечелва изцяло. Марчинков е роден в София, но е ашладисан варненец, защото става жертва на изкуството. Баща му е бил помощник-концертмайстор на царската филхармония, а след Девети септември тръгват със Сашо Попов да изграждат симфоничните оркестри във Варна, Пловдив, Бургас и Русе. Харесва му във Варна и остава. Така детството на Йордан минава сред артистичния свят и той описва атмосферата тогава като фантастична. "Всяка събота и неделя ходехме на плаж заедно - театърът, балетът, операта, симфонията. Познавах всички, дори като малък исках да стана балетист", признава Марчинков. А майка му Брита е снажна, със сини очи и тъй красива шведка, че варненци винаги се обръщат след нея по улиците.
С Берова се запознават, когато я разпределят във Варненския театър, който е вторият дом на Марчинков. Преди това той има забежка с друга актриса, но когато идва Стефка, я гледа от първия ред в три поредни представления и накрая с букет цветя отива при нея. После двамата се връщат в София, тя - обещаваща актриса в Народния театър, той - студент в естрадния отдел на Консерваторията. С много труд двамата напасват гласове и стил, за да тръгне прословутият дует Стефка Берова и Йордан Марчинков. Пели са дори на полето, след като партията нарежда изкуството да слезе при хората. Тогава от Концертна дирекция ги пращат по села и по паланки. Не минава без комични ситуации. За Гергьовден правят концерт пред 300-400 овчари на поляна. Няма ток, няма оркестър, а само акордеонист акомпанира на всеки. С тях са оперетната звезда Видин Даскалов и Юлия Винер-Ченишева, която три десетилетия е прима на Софийската опера и 15 години солистка на Берлинската държавна опера. Пред сцената е легнал на поляната и подпрял глава на ръката си нагизден от глава до пети овчар, с ямурлук, калпак, гега и завити мустаци. Излиза Юлия Винер в копринена рокля с огромно деколте, а в ръка държи кърпичка. Хубава и леко закръглена, тя запява народната: "Овци съм пасла, овци де бре де, де бре де..." Отпред колоритният овчар с мустаците я слуша, слуша, па виква: "Пасла си, пасла. Ку*у си ми пасла!". Видин Даскалов се срива от смях на земята, не могат да го вдигнат, конфузията на Винер е пълна, а смехът - хоров.
"Пълнехме салони години наред. Благодарен съм на публиката, ние я радвахме с постоянство. Бяхме от хората, които най-много работеха. След време гледах филм за Елвис Пресли, в него той се оплака, че за една година е изнесъл 67 концерта и това било изключително. Ние правехме на месец по 150 концерта. Имахме два технически екипа и докато пеехме на една сцена, техниците строяха втората на друго място. На празненства започвахме сутрин в 10 часа и свършвахме през нощта в 3", спомня си Йордан Марчинков. Това най-добре знае Митко Фънка, който тогава е басистът на състава им "Сезони". "С Фънки често се виждаме и сега. Той почна при мен преди години", сподели певецът.
В Стокхолм Марчинков живее 10 години и няма причина да остане повече, след като майка му умира, а младите му роднини се пръсват по света. Шведското гражданство не му прави живота пълноценен. С Ася вече са почивали на Карибите и им харесва. Една от причините е, че почти цяла година не вали дъжд и от януари до декември се играе голф. А Йордан се запалва по него в Стокхолм. Едва пристигнал там, лели, чичовци и братовчеди, които били отявлени играчи, му дават първите уроци и го запалват за спорта, за който още като дете слушал от баща си. Но голф във Варна тогава нямало, имало тенис. И Йордан става първият шампион по тенис за юноши във Варна. Заради голфа отказва на Христо Стоичков да им намери къща в Майорка. На Канарите се играе голф през цялата година, аргументирал се певецът, когато се запознават в Стокхолм преди футболен мач с Швеция. Йордан и Ася си купуват къща на 40 км южно от Лас Палмас на остров Гран Канари. За двама обаче била прекалено голяма и после я заменят с апартамент в туристическата зона близо до брега и с гледка към морето. До пенсионирането си Марчинков работи към агенция за недвижими имоти.

- Видяхте ли досието си в ДС, г-н Марчинков?
- Казваха ми, че ще получа удар, като видя и прочета какво са писали предателите за мен, и психически трябвало да се подготвя. Е, вече съм готов, но пък пандемията осуети плановете ми. Ще го направя. Иначе от малък аз никога не съм бил пионер, в комсомола ме приеха чак в 10-и клас. За себе си мисля, че не съм преследван, но винаги ми е било "показвано" докъде мога да стигна.

- Изненада ли ви промяната, като се върнахте за първи път след 90-а у нас?
- Да, очаквах промяната и тези приказки сега, че в соца било по-хубаво, направо ме отчайват. Аз помня, когато седях на опашки по 36 часа да си налея бензин, нямаше хляб, кисело мляко, докъде я бяхме докарали с купони. И изобщо да не ми говорят, че демокрацията е виновна за това.

- Успяхте ли да се пенсионирате?
- Да. Почнал съм работа на 16 години и 32 години не съм спирал. Доскоро пенсията ми беше 40 лева, сега е малко повече. Срам ме е да кажа на приятелите си, че пенсията ми не стига за две кафета в Париж примерно.

Лили Ангелова за "България днес"