Илия Ангелов: Още лекувам гласа си след смъртта на жена ми

Илия АнгеловИлия Ангелов е с най-дълго присъствие и с най-много записи като вокал на легендарната група „Диана експрес”. Класики като „Блус за двама”, „Северина”, „Молитва за дъжд” звучат с неговия глас, а след разпадането на състава певецът прави и самостоятелна кариера. Печели „Златният Орфей” през 1995 г. с авторската си песен „Ключ от чужда стая”. От 3 години певецът е вдовец. Едва сега той се съвзема от внезапния житейски удар и започва пак да мисли за нови песни. В щастливите години от семейния му живот дъщеря му, актрисата от Младежки театър Зорница Маринкова, се жени за колегата си комик Ненчо Илчев. Наскоро бившият колега на Илия Максим Горанов патентова търговската марка „Диана експрес” с идеята да прави свой състав, игнорирайки основателя и автора на 99% от хитовете на групата Митко Щерев. На чия страна в скандала е Ангелов, попита Иван Георгиев в интервю за вестник “Уикенд”.

- Г-н Ангелов, преди 3 години почина съпругата ви. Как преодоляхте шока от загубата?
- Не бих казал, че съм го преодолял. Предупредиха ме, че човешкият организъм около една година се държи. Стегнат си и се бориш. Но после се отпускаш – не може 10 години да държиш адреналина си в защита. Тогава вече започват болестите. Изходих всички лекарски кабинети. Бях останал по едно време 62 килограма. Сега в момента съм 78. А бях издал багажа. Бях се отчаял, че не мога да се измъкна от омагьосания кръг на болести – тук те боли, там те боли, кръвното скача, просто няма край. Преди това изобщо не съм ходил по болници. Явно психиката командва всичко. Оказва се, че като изключим майка й на жена ми, аз съм в най-трудната ситуация. Децата си имат своя път. Дъщеря ми, актрисата Зорница Маринкова е семейна, има дете, ангажирана е. Синът ми е студент. Въпреки че една година остана - при него също се получи стрес. Вече излиза с приятели, свири най-тежкия рок в група с името „Redownd”. На мен не ми се излиза, нищо не ми се прави. А професията ми е свързана тъкмо с това – с пеене, с изразяване на чувства...

- Как пропяхте отново?
- Не съм спирал. Друг е въпросът как съм пял и какво ми е струвало. Една година ходих по лекари. Имах някакви мускули в гърлото, които в резултат на стреса ми създаваха проблеми. Пиех лекарства, нещо ставаше...

- Смятате ли, че успяваме да кажем най-важното на близките хора, докато са с нас?
- Това е проблемът – че не. За съжаление, увличаме се по някакви дребни неща, за които в дадената ситуация не можеш да прецениш, че са маловажни. Така че никога не може да се преодолее напълно загубата. По-нормално би преодолял такова нещо някой, който не е имал добро семейство. А моето – не искам да се хваля – рядко има такива семейства. Жена ми беше не само съпруга, но и най-добрият приятел.

- Изгряхте с „Диана експрес”. Бихте ли работил с една освежена, нова група като „Диана експрес”?
- Бих работил, но не с нова, а с истинската „Диана експрес” – тази, с която записахме трите албума, в които пея.

- Как реагират хората, когато с Митко Щерев все още пътувате с песните на „Диана експрес”?
- Много приятно се чувствам... Може би чалгата е изиграла такава роля, но хората вече имат нужда от песни, които да им казват нещо. Песни, които да ги изкарат от днешния ден и да ги изпратят в една романтика, от която всеки нормален човек има нужда в забързаното ежедневие. Да не говорим, че любовта е в основата на всичко при човека. Песните от нашето време, 80-те години, са предимно такива – за любовта.

- Май сте единственият вокал, с когото Митко поддържа контакти? На какво се дължи това?
- Той и с Васил Найденов е в добри отношения. Даже участваме в общи програми. Единствено не е в добри отношения с Георги Станчев, който беше казал в пресата небивалици и за мен, и за групата. Но наистина с мен Митко е работил най-дълго време. Може би е до характер. Знам какво искам и може би спазвам неписаните правила на уважение.

- Защо дълги години сте продължавал да живеете в родния Пазарджик?
- През 80-те години, за да живееш в София, трябваше да имаш жителство. Пътувах непрекъснато. Спях по приятели, като бях на записи и концерти. Сега се сещам, че съм могъл да запиша да уча някакъв университет, за да получа жителство. А след като се разби групата, направих свой състав и пътувах в чужбина - главно във Финландия. Работили сме главно в нощни клубове, свирили сме евъргрийни и актуални хитове. Казвахме се „Съни сингерс бенд”, т.е. слънчеви певци. Ценното беше, че всички пееха – пианистът пееше с баритонов тембър, имахме много добра певица, плюс всички други музиканти правеха вокали. Отидох в чужбина поради трудните условия да се печели от музика в България.

- Безнадеждно ли беше за поп и рок музиката у нас, когато навлезе чалгата?
- Безнадеждно го почувствах още в началото на промените, когато се смениха парите и когато хората обедняха много.

- И вие ли?
- Щом като съм предприел тази стъпка да отида в чужбина. Тогава доларът беше много сериозен. 1000 долара бяха много пари. С тях можеше да живееш половин година. Сега са нищо - равняват се на 1500 лева. Голям смисъл имаше да отидеш 6-7 месеца в чужбина.

- Благодетелите на попфолка бяха от подмолните среди, но се избиха един друг. Ще изчезне ли фолкът?
- Не, той си има място. Половината от фолка ще се префасонира в нещо между поп и фолк, а половината ще си остане такъв за най-ниската прослойка, за най-големите простаци, които имат нужда от „хвани ме”, „дръпни го”, на 3 чашки.

- „Диана експрес” не бяхте ли критикувани за рефрена „две праскови и две череши” - малко земеделски на пръв поглед?
- Не бих казал, че са ни критикували. Но са се шегували. Или са пояснявали, че прасковите се садели, а не се посявали. Тъпо е да си толкова тесногръд. Иначе е любопитно, че тази песен набра скорост няколко години, след като обиколихме България с нея. Тя и „Блус за двама” изобщо не се възприеха, като ги представихме на турне за първи път. Бяха по-различни от стила на групата дотогава. Не се завъртяха и в класации, а минаха години и хората ги преоткриха.

- Вас как ви откри Митко Щерев?
- Като приемем, че нищо случайно няма, барабанистът Цветан Банов имаше приятелка от Пазарджик, която го доведе на местността „Цигов чарк” до Батак. Там има голям комплекс за младежки туризъм към „Орбита” – скоро минах, вече са го съсипали. Моята банда „Траки” по това време свиреше там. Цецо и приятелката му са ме слушали там. Не знаех, че по това време са ставали проблеми с Георги Станчев, който искал да напуска и да прави солова кариера. Междувременно разпуснах моята банда, защото бяха доста мързеливи, а аз исках да работим по-сериозно. След което съвсем случайно се видяхме с Христо Петров – беше служил в Пазарджик и по този повод се познавахме. Той ми спомена, че имал проблеми с неговия басист. Казах му, че аз съм започнал с бас китара – да ми се обади, ако реши. Много смешно беше. По онова време нямах телефон. Много трудно беше да си прекараш – пишеш молби и чакаш с години да ти се даде номер. Наложи се Христо да ми праща покана в уговорен час за разговор чрез пощенския клон. Каза ми да идвам. Купих си бас китара. Дойдох в София, започнахме репетиции с група и тръгнахме на турне. Солисти бяха той, Михаил Йончев и Галя Ичеренска (една певица, която навремето замести Сия в „Тоника” след като избяга в Америка). След турнето отидохме да свирим в заведение в центъра на Правец. Фактически там дойдоха специално да ме чуят Митко и Цецо, който му беше казал за мен.

- Митко Щерев веднага ви е харесал?
- Извика ме и ми каза: „Кофти беше апаратурата, искам да те чуя на акустично пиано.” Прослуша ме и каза, че ако искам, от утре почвам. Оставаха им обаче 3 месеца до изтичане на договор с Концертна дирекция за турне на „Диана експрес” със солист Георги Станчев. Той каза, че ще ме изписват в протоколите за турнето като техническо лице. Пътувах с тях, за да науча репертоара. Септември приключи договорът и веднага подписахме следващия, вече с мое участие. На практика групата не почива и един ден – веднага застъпих. И се почна.

- Как успяхте да създадете семейство при толкова турнета?
- Аз имах семейство преди това. Съвсем млад, на 21, година-две след казармата се ожених. И жена ми беше от Пазарджик. Когато започнах с бандата, вече имах сериозен стаж като семеен. Хич не беше лесно на жена ми. Оставах в София по 2-3 дни. Като пътувах в чужбина, тя беше сама с децата. Но и на мен не ми беше лесно. Един комшия се смееше по мой адрес: „Ти как издържаш при толкова балерини?” Понеже пеех в Новотел „Европа” сред десетки млади момичета.

- Комикът Ненчо Илчев ви е зет. Поиска ли ръката на дъщеря ви?
- Беше много интересно. Той е от Смолянския край, балканджии хора, които спазват ритуалите... Вече бяхме се запознали с него. Един ден Зорница ни каза, че ще дойдат на вечеря. Седнахме. Ненчо удари две-три чашки. Не точно на екс, но гледам, че доста нервно пипа чашата. В един момент стана като войник, даже повдигна леко масата. Помислих, че ще отива на едно място. А той каза нещо от сорта: „Илия, Лили, искам да помоля за ръката на дъщеря ви!” Ние с Лили се гледахме цели две минути. Абсолютно не очаквахме. Дъщеря ни още учеше, а като прибавим, че изглежда десетина години по-млада... То, всеки родител смята, че на дъщерята още й рано, но си бяхме като хипнотизирани. Лили, като по-земна зодия, Козирог, пое инициативата и каза: „След като сте го решили...” Но бяхме в трудно положение. Живеехме под наем, бяхме се включили в строеж за апартамент. Плащахме наем на едното място, на другото -  вноски. Плюс двама ученика вкъщи. Лили точно това им обясни – хубаво се вземат, но да знаят, че не може да им помагаме. Добре, че работех в едно заведение, направиха ни добра оферта за тържеството... Иначе нямаше да се справим в този исторически момент.

- Фокуси правил ли ви е Ненчо?
- На мен не. Но като гледам, внук ми, който е на 3 години и половина, май ще върви по неговите стъпки. Пипето му сече здраво и явно ще наследи баща си. Въртят му се очичките, хитър е, ще има талант в тази насока. Много е жизнен. На Коледа бяхме вкъщи. Не се спря нито секунда за три часа.

- За нови песни идва ли ви наум?
- В момента още излизам от онова състояние... Имах нужда да не правя нищо ново като творчество. Иначе си пътувахме. Сега се замислям за нова продукция. Винаги съм имал изключително много идеи. Въпросът е какво точно да направя, откъде да започна. Чувствам, че скоро ще почна, но искам отвътре да набера енергия. Няма смисъл да правиш нещо, което е по-слабо от предишното и не е на ниво.