Иван Лечев: Васко Кръпката свири на първата ми китара, която продадох на Георги Минчев

Иван Лечев- Обявихте, че пак ще се жените. Два развода не ви ли убедиха, че любовта свършва там, където започва бракът?
- На любовта никой не й е началник. Тя не е като автомобила -включваш на скорост и тръгваш. Любовта се появява и изчезва по-своему. Аз съм човек, който за добро или за лошо гледа само напред. Това не значи, че не изживявам вътре в себе си всичко. Знаем, че Гьоте за последен път се е влюбил на седемдесет и кусур години. За любовта няма предписания.

- Жените в живота ви? Оля от "Трамвай 5", Велина, а сега - Евгения.
- Какво ли не са ми дали. Имали сме и хубави, и лоши моменти и съжалявам, ако някого съм наранил. Но не обичам да говоря в минало време. Животът ми е достатъчно богат на събития и аз нямам никакво намерение той да приключва, че да си правя някакви равносметки.

- Заменихте и цигулката с китарата?
- Няма такова нещо. Цигулката не е "Левски", пък китарата -ЦСКА. Това са две различни изразни средства на една и съща музикална мисъл. В "Акустик Трио 3000" свиря и на цигулка, и на китара.

- Но нали започвате с класически репертоар от цигулкови произведения, имате десетки солови концерти. И после се появява ФСБ.
- Дори както го казвате, звучи добре. Просто се появи възможност, вместо да интерпретирам чужди мисли, да интерпретирам мои. И да бъда участник в създаването на нещо, което за мен винаги е било по-интересно. Затова започнах в един момент да композирам. По би ми било интересно да напиша едно стихотворение, отколкото да изрецитирам чуждо.

- Как си купихте първите инструменти?
- Това бе един от най-ужасните моменти в живота ми. В началото на 80-те години заминахме в чужбина да си купим наши инструменти. Вложихме едва ли не целия си живот, за да ги купим. Най-изгодно бе да се вземат от Америка. Получихме писмо, че пристигат с кораб в Норвегия. Отидохме да ги вземем. От кораба започнаха да разтоварват огромни сандъци. Имах чувството, че сърцето ще ми изскочи. Бях си поръчал една много хубава акустична китара - 12-струнна. Грабнах я моментално и се скрих настрани да я разгледам. Беше пукната. Сърцето ми щеше да спре. Слава Богу, в София имаше един много добър майстор - бай Неделчо, който я поправи. След това тази китара от мен купи Гошо Минчев, а от него я наследи Васко Кръпката. Тя още си е здрава, но онова чувство с пукнатата китара на пристанището няма да го забравя.

- Сегашната китара любимка?
- Електрическата "Фендерс Сгратокастър". На такива свиреше основно Джими Хендрикс, а и Ерик Клептън. Държа повечето си инструменти в студиото, което е в "Балкантон" - добрата стара майка, откъдето всичко започна навремето.

- Кой пръв ви обяви за китарист номер едно?
- Непрекъснато ме обявяват. Аз може би съм най-известният китарист в България. Но има музиканти, които свирят страхотно. Цветан Недялков от "Ку-ку бснд" е суперкитарист. Той свири по-добре от мен някои неща, аз пък свиря по-хубаво други.

- Преди дни представихте първия албум на "Акустик Трио 3000". Кой събра в група трима добри китаристи?
- Шефът на културата в община Пловдив Йохан Девлесян - много голям и благ човек. Преди години организира международен фестивал на китарата в Пловдив, който няма аналог в страната. Канил е големи китаристи - класически, джаз и рок. По различно време и тримата - аз, Цветан Недялков от "Ку-ку бенд" и Веселин Койчев от "Бели, зелени, червени", сме участвали на този фестивал. Девлесян ни предложи да се съберем. Така се роди "Акустик Трио 3000". Преди дни представихме и първия си албум "Йохо", в който всички песни освен две са авторски. А от авторските пък всички без една са на Цветан Недялков. Той се оказа и много добър композитор. По приятен начин в триото се преплитат класиката, фламенгото и джазът. Хубавото е, че и тримата свирим различен стил. Цветан е класически китарист, Веско си е типичен джазов музикант, аз пък обичам блус.

- Лесно ли се пише музика? Казвате си - отивам в студиото или чакам да ме осени мотив.
- При мен често не се получават нещата, както съм ги планувал. А и се налага да работя по поръчка. Тогава не те питат кога ти идва вдъхновението. Но пък човек се дисциплинира, макар че не може винаги да се изкомандваш, че ще напишеш еди-какво си следобед. Но то ти хрумва сутринта в 5 ч и трябва да станеш и да го запишеш, иначе изчезва. Имаме най-различни звукозаписни джаджи, които винаги са под ръка. За да не изтърве нещо от музата си, Питър Гейбриел имал микрофони и пулт за управление на цялата си техника дори в тоалетната. На мен често ми идват музикални идеи под душа.

- Музика, жени и вино. Как станахте дипломиран сомилиер?
- Всяко от трите начала опиянява посвоему. Преди 3 години изкарах сомелиерски курс, за да разбера защо виното е тъй прекрасно. Запали ме помориецът Костас Каналис. Започвахме да дегустираме, той обясняваше кое как се прави и така навлизах все повече във винарството. В Харманли с приятели направихме три вина - мерло, сира и каберне. По-скоро го направи Иван Иванов, който от 40 г. се занимава с вино. На Ивановден черпихме с него. Догодина смятаме да го бутилираме. Можем да го кръстим "Ивановците".

- Удоволствие ли е да си съсед на Иван Лечев?
- Нищо не се чува. Студиото ми е зверски изолирано, а вкъщи рядко свиря, и то най-често на електрическа цигулка, която почти няма звук.

- Не ви ли кара Евгения да свирите?
- Приятно й е, но самата тя си има занимания - рисува и пее много хубаво.

- В песента бе "Пак ще се срещнем след 10 години", а ФСБ се събра след 20 години.
- След 22 години. Но ние никога не сме гледали като на бивш състав, не сме и обявявали раздяла, а сме поддържали винаги контакт. Просто решихме, че не ни е времето в свят, в който знаем какво се случи - чалга-малга и пр.

- Новият албум?
- Не изтупваме праха от стари неща, напротив - звучи страшно съвременно. Звукът пък е по последната дума на техниката. Това са 15 съвсем нови парчета. От тях е познато само едно, свирено на площад "Батемберг" за новата 2007 г. по случай влизането ни в ЕС. Всичко друго е написано миналата година. Присъствието на китарата и цигулката в албума е доста осезателно. Повечето от песните имат потенциал да станат шлагери. Това е най-хубавият албум, който във ФСБ сме правили. Затова искаме да го издадем в 3 варианта - най-скъп е DVD аудио и който има перфектна аудио-система, може да преживее нещо уникално с него. Ще има нормално DVD и едно нормално CD.

- Навремето сте писали музика и за Лили Иванова. Имали сте и лична връзка с нея.
- Написах й почти цял албум. Лили и до ден днешен е уникален изпълнител - страшно претенциозна е към това, което ще изпее, но после му се посвещава изцяло. И това възнаграждава, защото виждаш, че твоята музика изпълнява голям артист. А личната ни връзка бе съвсем за кратко в началото на 80-те. Бяхме направили заедно едно турне на ФСБ с нея.

- С Евгения Александрова се запознавате на "Мюзик айдъл" ?
- Да, макар да смятам, че щяхме да се запознаем рано или късно. От едно външно харесване работата стана много дълбока. Струва ми се, че сме един човек с две лица - не съм предполагал, че мога толкова духовно да си приличам с някого. Много често си говорим на един и същ език с едни и същи думи. Тя е безкрайно талантлива - завършила е балетно училище, след това НАТФИЗ, пее и рисува прекрасно. Мисля, че няма къде да покаже всичко, което умее. Може би спектакълът "Ах този джаз" загатва какво може, защото там пее, танцува и играе. И се вижда колко убедително прави и трите неща. За съжаление у нас рядко се поставят качествени мюзикъли. А тя според мен е идеалната мюзикъл актриса.

- Ще пишете ли музика за нея?
- Имам намерение, за да й помогна. Защото е парадокс, че с тоя си голям талант не може да се реализира. Все едно да караш ферари на първа скорост в малки улички, вместо да вдигнеш 300 км по магистралата. В избора си на Женя постъпих правилно. Чакаме решението на съда за развода и се женим.

- Синът ви от Оля на колко стана?
- На 21 г. Чудно момче е. Следва бизнес в Англия. Завърши немската гимназия, а покри всички сертификати и за английски. Не му е проблем да бъде отличник, но и купонът не му е чужд. Прилича на баща си - аз винаги съм постигал резултати, независимо че се е случвало от купони да не спя по седмици. Не свири на китара, не пее, но с пластичен и танцува много добре.

- Имате " Аскеер" за театрална музика. Каква обичате да пишете? Ето Стефан Димитров написа симфония.
- Не съм имал интерес да пиша класически произведения. В наши дни е трудно да се каже какво е класика и какво не е. В един Стравински от началото на миналия век има много джаз. Светът все повече отива към сливане на изразните средства.

Интервю на Николай Москов за вестник „24 часа”