Защо децата на музикантите стават пак музиканти

Йордан Караджов с жена си МарианаКакто крушата не пада по-далеч от дървото, така и перцето не пада по-далеч от китарата. Въпросът е на какво обръщаме повече внимание - на крушата и перцето или на дървото и китарата. Във всички изкуства има приемственост между поколенията и много често децата тръгват по трънливия път на родителите си, защото си мислят, че да се прочуеш е фасулска работа. Вижте само Щраус - ми те са цяла ферма, писала валсове! Ами фамилия Фонда? Тук са Хенри, Джейн, Питър и още много. И всеки е добър посвоему, защото е уникален. Колкото и да се твърди, че е изтъркан лаф, единият процент талант решава всичко, убеден е Георги Марков, барабанист на "Щурците". Само с труд можеш да стигнеш до подножието на върха, но цял живот ще си стоиш там и само ще гледаш нагоре, категоричен е Георги, който от 40 години живее на сцената. Неговият син - също Георги, тръгва и по неговия, но най-вече по своя път. Същото е с Васко Кръпката и наследника му - Боян. Те са като Джон и Джейсън Бонъм, като най-интересното тук е, че децата на музикантите предпочитат да стават предимно барабанисти. Вижте например какво се случва със сина на Румен Бояджиев. Всички изключения от това само потвърждават правилото, може би защото ги мързи да учат пиано. По-различни са например от Кинг Кол и Натали Кол, Франк и Нанси Синатра, а Ричи и Волфганг Блекмор късат глави от кръста с китарата. Но да се върнем в България. Човекът оркестър и фронтмен на "Сигнал" Йордан Караджов в различни периоди от кариерата си, освен да пее убийствено, свиреше и на китара, и на бас. Щерка му Лора тръгна по неговия път, макар че лееееекичко изневерява на рока. У нас си имаме и графове, при това цяла фамилия. Те обаче са "Спешен случай". Така е било и така ще бъде, защото не крушата е важна, а дървото, което я ражда!

Данчо Караджов отдавна не се тревожи какво ще излезе от отрочетата му - музиката вода не става - и Лора, и Даниел са верни нейни поклонници. Синът му се заиграва с китарата, а сексапилната Лора започна кариерата си като певица с Ball Face. Изявява се с "Ъпсурт", а наскоро издаде и дебютния си албум "Недей да спиш". Защо Лора изневери на бащиния рок и с какво би го зарадвала тя, попита ги като с конферентна връзка "Стандарт". Тя на ски в Банско, той в Равда на почивка.

- Г-н Караджов, как вашите откриха, че сте музикален?
- Баба ми, майката на баща ми, ми подари една китара, когато бях в пети клас, и не й обърнах много внимание. Тогава ме занимаваше футболът - да ритам по цял ден, и географията. Баща ми, Петко, вечерта започна да свири, за да ми грабне вниманието. Не реагирах. Той пееше в хор "Кавал" съвсем професионално, но нямаше някаква кой знае каква музикална кариера. На другата вечер той отново засвири и го погледнах с интерес. Звучеше италианският хит "Марина, Марина". Това е парчето, което ме запозна с музиката. Започнах да уча това, което той ми показваше. Баща ми имаше приятел, страхотен музикант, Павел, и го викна една вечер да ме чуе. Той каза "Караджа, това момче има заложби!". Купиха ми електрическа китара и така се почна.

Лора Караджова- Лора, какви са ти първите спомени за музиката, която е звучала у вас?
- Рок - "Куин" и "Деф Лепърд".

- Как забелязахте, че Лора има музикален талант?
- Тя беше много, много малка, може би на три годинки, когато сядаше на пода пред телевизора и зяпаше концертите, които й пусках. Въртеше се един концерт от 85-а на "Куин". Синът ми Даниел, страхотен фен на групата, го донесе. Лора искаше да гледа вместо детски филмчета - музика. После с един дезодорант, представяше си, че е микрофон, пееше парчета на Уитни Хюстън, Марая Кери. Имитираше ги, и то съвсем не лошо. Разбрах, че има силен глас, когато един ден пееше парче на Уитни и прозорците започнаха да звънят. Стана ми ясно, че това дете има потенциал.

- Помниш ли го този момент?
- Много ме беше срам да пея пред хора. Затова гледах да си пея, когато няма никой вкъщи. Но то така се чуваше отвън - чудеха се какво става. Трудно ми беше, докато се науча да пея пред други. Когато реших, че ще се занимавам с музика, трябваше да го преодолея. На първата промоция на "BallFace" така се притеснявах, че ми се разтрепери ръката и едва държах микрофона. Стана ми ясно, че трябва сама да си помогна и оттогава грам сценична треска нямам.

- Кои песнички ти пееше баща ти?
- Пеехме коледни песнички и той ме подготви за един конкурс за хора на Националното радио. Не ме приеха и оттогава изобщо не се занимавам с конкурси, фестивали и състезания. Имахме си една наша си мелодия с баща ми и си я пеехме вкъщи и ни беше много готино. После той я включи в една песен. Бях 6-7-годишна тогава.

- В училище закачаха ли те заради него?
- Повечето не знаеха. Аз не го изтъквах, но се намираха злобари, дето ми казваха: "К'во като си дъщерята на Данчо Караджов". И аз им отвръщах: "Ти откъде знаеш, не съм ти казвала!".

- Г-н Караджов, синът ви как е с музиката?
- Той също е музикант, свири доста прилично на китара от 13-14-годишен. По едно време остави китарата заради електронната музика, но се върна към рока.

- Ако се съберете тримата, ще е яко.
- Заражда се такава идея, но трябва да положим още малко усилия да убедим Лора. Говорили сме да направим трио. Скоро ще излезе нещо.

- Лора, що се дърпаш?
- А, не, само имаме малко различни възгледи върху музиката. Трябва да намерим баланс. На първо място трябва да стане идеално песента. Ще бъде на български.

- Съжалявате ли, че Лора не пее рок?
- Мен никой не е ме е карал да пея валсове, танга - отидох директно в рокендрола. И аз не съм я карал, въпреки че когато тя има участие сама, извън "Ъпсурт", пее "Лодка ли е любовта" и "Сляп ден" на "Сигнал". И по някакъв начин тя все пак се допира до рока.

- Ще й отива.
- И аз така смятам. Възнамерявам да й сложа китарата в ръцете, но тя трябва да отреже маникюра, а казва, че не може без него.

- Ще жертваш ли маникюра, защо не заложи на рок?
- Влече ме арендби, започнах с Уитни. По-женски бях настроена. А за маникюра, аз нямам - той се шегува. И не чак толкова съм суетна. Китарата е много хубав инструмент, може и да я науча някой ден.

ГрафаЯвно силният музикален талант може да се прероди в дарба за всякакъв вид изкуство с течение на поколенията. Именно така е в семейство Ампови. Историята на Вадимир Ампов знае цяла България. Още като 10-годишен той стъпва на сцена заедно с родителите си Кирил и Тони и не слиза от нея вече 20 години. Успява да избегне опасността от оставане в сянката на мама и татко, като става по-известен дори от тях и триото им "Спешен случай". Графа успя да изгради неподражаем стил, а в последните години и много здраво семейство с прекрасната си съпруга Мария и сина си Крис. По-интересен е случаят на сестра му Нора. Бавно и полека в това музикално семейство тя успява да изгради интереса си към изобразителното изкуства. Оказа се и достатъчно упорита, за да се изучи и да продължи днес в Художествената академия. Преди месец подреди и втората си изложба, а критиците, доколкото ги има у нас, са в истинска възхита от работата й. Явно е въпрос на време и Нора да прослави фамилията Ампови.

Орлин ПавловОнова чаровното момче, дето всеки ден се усмихва от екрана, пълни ушите ни с ноти от радиото и чупи стойки по паркета. Да, за Орлин Павлов говорим. Знаете ли, че той е целунат от съдбата, или по-точно от добрия музикален ген. Затова хич не го мислете, той вече е една крачка напред пред всички, които се опитват да пробият в шоубизнеса. Не може да се каже обаче дали от майка си или от баща си е наследил музиката. Просто и двамата са изключително добри, но в оперното пеене. Именно в операта пламва и любовта им. В тази в Пловдив. Обиколили са цял свят и са пели пред хора, при които дори висши дипломати трудно влизат. Баща му Орлин-старши, който е дал не само таланта, но и името си на чаровното отроче, е изиграл най-големите басови роли в световната опера и се е представял дори пред корейския лидер Ким Ир Сен. Освен името и таланта обаче се оказа, че малкият Орльо е наследил още нещо от татко - да целува момичетата. "Отивам аз в 22-ро, театралната паралелка. Започват да говорят за децата - отличници, приказки, аз слушам повърхностно. Питат: "Има ли родител на Орлин?", и аз се изправям. Бях с кожена яка и бомбе, а класната му ме изгледа със страхопочитание. Окопити се и вика: "Ами, вашият син или спи, или целува момичетата", а аз само й казах "Бащичко!", разкри преди време пред "Стандарт" самият татко.

ЩурцитеЧовек сам трябва да стигне до мечтите си. Изключително важно е да се изградиш сам като личност. На Жоро съм му показвал някои неща, но никога не съм му заставал на пътя с претенции и изисквания. Това сподели Георги Марков, барабанист на "Щурците". Синът му се казва пак Георги Марков и също е барабанист. Още преди да проговоря, съм гледал техни концерти. Бил съм с тях и в студиото и лека-полека започна да се оформя решението да тръгна и по техния, но и по собствения си път, усмихва се Жоро Марков-син. В крайна сметка самият живот ти показва посоката и нещата си идват на мястото. Баща ми не ми е учител в буквалния смисъл на думата. Той по-скоро ми беше ментор, даваше ми насоки, обясняваше ми кой кой е, но винаги ме оставяше сам да си избирам какво да слушам, какво да правя и накъде да тръгна, признава Жоро. Сцената е енергия. Представяш ли си какво е да влязат в залата няколко хиляди човека и няколко хиляди чифта очи да са вперени в теб, добавя щурецът. Концертът е истински тогава, когато и групата, и публиката са на ниво, а тогава аурите на всички се сливат, казва още Георги Марков-старши. Синът му не бърза с проектите. Обмислям много неща, но тук освен смелост, трябва да има и какво да кажеш. Просто идеите трябва да си узреят, казва Жоро. Последният албум, в който е свирил, е самостоятелното СД на Тони Чембъра, фронтмен на "Монолит". Първо записахме едно парче, получи се. Решихме после още 2 - пак се получи и накрая парчетата станаха шест, разказва Жоро. На въпроса кои за него са най-добрите певци в България Георги Марков отговори категорично - те са трима: Орлин Горанов, Васил Найденов и Тони Чембъра. Те са оперирани от възможността да пеят фалшиво, докато останалите с много труд се стремят да пеят вярно. Просто тук е много важен единият процент талант, усмихва се щурецът.

Васко КръпкатаСинът ми Боян сам си избра пътя. Така бе ше и с мен - никой нито ме е карал, нито ме е спирал да ставам музикант и за това знам, че е най гот сам да си избереш пътя. Бонзи е достатъчно умен и смел, за да погледне живота право в очите и сам да тръгне натам, накъдето го поведе сърцето. Разбира се, пътят е трънлив, но това го прави още по-интересен, казва Васко Кръпката за своя син Боян - Бонзо. Той свири от много време на барабани. Групата му първо се казваше "Каскадьори", а сега - Odd Crew. Вече имат няколко издадени албума и забиват свиреп рокендрол. Бонзи е наследил много от съпругата ми Елена и това, че влезе в Консерваторията е показателно. Аз не съм стъпвал зад тези дебели стени, а той е много по ученолюбив от мен. Свири редовно, почти всеки ден се упражнява и е добил изумителна техника. Истинско удоволствие е да го гледаш на живо. В момента с бандата си Odd Crew свирят екстремен метъл. Бонзи е музикант с богата култура и с удоволствие се посвети в историята на музиката - от класика, през блус, джаз, рок, та до най-съвременните рокаджийски метъл тенденции. Покрай баща си Бонзи от съвсем малък е бил по купони и най-различни участия на Кръпката. Даже след един концерт заспа отзад в буса в големия барабан, което май предопредели инструмента, който му е най-близък. Защото в студиото има и други инструменти, но той сам си избра барабаните. Мисля, че беше на 7-8 г., когато седна да думка и да научи някой такт. После дойдоха на гости другите трима от Од Крю-то и си го харесаха за барабанист и така се започна, разказва още Васко. Те са по-брутални от нас и търся отговор на въпроса защо? Мисля, че в тях надделя желанието да са различни, да изкрещят на гадния живот, който живеем, това е техният бунт и вик! Да са живи и здрави, ще се справят някак. Аз съм горд, че той е честен и достоен мъж, казва още Васко. Знам, че като искаш нещо достатъчно силно, накрая то се сбъдва. А аз със сигурност искам да се занимавам с музика от малък, допълва баща си Бонзо. Бях май на 8 г., когато направих опит да си наредя барабаните сам. Баща ми ми помогна и ми показа първия ми такт. Свирих го 2 седмици и след това вече имах банда, усмихва се Боян. На въпрос защо е избрал рока, след като неговото поколение слуша предимно рап, че и много по-лоши неща, Боян отговори: 99% от познатите ми от моето поколение не слушат музиката, която споменаваш...А аз не съм избрал рока, а просто музиката в истинския и вид: с душа, с послание и чувство. Васко никога не го карал да прави, каквото и да е насила. Но първите му лични барабани били подарък именно от баща му за 9-тия рожден ден. Бяха сбирщайн и той ги беше нарисувал шарени. Сега свиря с Yamaha, Ludwig, DW, Zildjian, Sabian и използвам палки Valeto, усмихва се Боян и веднага се връща към днешния ден. После с "Каскадьори" се случи това, че сменихме името си на ODD CREW и оттогава издадохме два албума, обиколихме България няколко пъти и направихме десетина концерта в чужбина.

Димитър Генчев, Иваничка Тодорова, Боряна Колчагова за „Стандарт”