Защо Васил Найденов не стана диригент, а Бисер Киров - инженер

Васил НайденовГодини наред в българската поп музика влизат подготвени от други специалности кадри, за които изпълнителското изкуство става съдба до края на живота. Примерите са безброй и с годините те се множат...
Когато през 1957 г. покойният вече композитор и диригент Вили Казасян грабва инженерната си диплома от ВМЕИ „Ленин", едва ли е планирал да се отдаде някога на машинното инженерство. Инж. Казасян учи малко и в консерваторията, за да хване диригентската палка и да не я остави никога след това. Брат му пък, Еди, по-известен като съпруг на Леа Иванова и неин неизменен спътник, е дипломиран правист от Софийския университет, макар че няма нито ден юридическа практика. Самата Леа пък мечтаела да учи в Художествената академия, но черна (и музикална!) котка й минала път.
Българското здравеопазване сигурно е изгубило ценен кадър в лицето на друга певица с фамилията Иванова. Дребничката Лили от Кубрат, след като завършва Техникума за медицински сестри във Варна (1959 г.), поработва около година в болницата на родния град и след това се отдава на песента. За да стане скоро грандамата на българската естрада.
Политехниката привлича мнозина от бъдещите големи имена от естрадата. Днешният мастит композитор Найден Андреев също завършва ВМЕИ през 1969 г. и дори работи като инженер в Националното радио. Бисер Киров пък учи в Химико-технологичния институт, но пропуска шанса да сложи пред името си едно „инж.".
Няколко семестъра в специалността „Автоматизация на минното производство" към Минногеоложкия институт изкарва и Борис Гуджунов. Неговата житейска биография е дълга и широка: Българският Том Джоунс завършва преди това Техникум по фина механика и оптика и даже работи в Киноцентъра и Оптикомеханичния завод в София. Учи и цели 3 години във ВИТИЗ, но се дипломира в Школата за естрадни изпълнители към радиото. Минно-геоложкият институт приютява за дълго (до IV курс) и Михаил Белчев, който обаче завършва в Ленинград престижната специалност „Естрадна режисура". В Маргарита Хранова за малко да се закичи с титлата „инженер". Тя е приета в Инженерно-строителния институт, но още във втори курс го зарязва в името на музиката.
Най-учен, с цели 2 висши образования, бе покойният рокаджия Георги Минчев. Той се дипломира в специалността „Външна търговия" на ВИИ „Карл Маркс" и след това взема престижната диплома за кинорежисьор в Брюксел (1977). Много от известните ни имена от забавната песен имат дипломи на юристи - доайенът Йосиф Цанков (1911-1971), колегите му Дечо Таралежков и Атанас Бояджиев. Всички те впоследствие получават и музикално образование.
Театралната академия винаги много е привличала бъдещите певци и музиканти. Във ВИТИЗ около година учи Емил Димитров, без да се дипломира. Колежките му Ирина Чмихова и Стефка Берова обаче са с тапии от този авторитетен ВУЗ. Първата даже играе няколко години в Димитровградския театър, а втората е актриса цели пет години - по драматичните сцени във Велико Търново, Варна и Народния театър „Иван Вазов" в столицата. Стефка пробива и в киното - снима се в сериала „На всеки километър" и в десетина игрални филма.
Известният композитор Александър Бръзицов е завършил Художествената академия „Николай Павлович", но, кой знае защо, не обича да споменава това в биографията си. Между възпитаниците на Медицинската академия също има познати имена. Коцето Калки тук е усвоил стоматологията. Оттук са излезли и още двама доктори певци - Георги Денков и Христо Деянов. Вторият вече е доцент по медицина и води специализирано здравно предаване в една кабелна телевизия.
В далечната 1976 г. бъдещата певица Катя Филипова завършва социология в Икономическия институт. Усмихнатата Росица Кирилова, която днес е повече позната като тв водеща на животинско предаване, първоначално е приета за студентка по английска филология. После се прехвърля в журналистиката, където и завършва.
Обичаният от целия български народ Васил Найденов е с академично музикално образование. Васко Кеца завършва консерваторията със специалност „Пиано" при проф. Панка Пелишек, а след това и диригентство. Малко преди да грабне микрофона и да се прочуе, Васко свири в различни групи, а диригент е бил на състава на Бисер Киров, с когото гастролира в Чехословакия, ГДР и Канада.
Много интересни са метаморфозите с някои вокални изпълнители и музиканти, преди да се изкачат на големия подиум. Митко Щерев завършва Средното музикално училище в Пловдив със специалност „фагот", но никога повече не хваща този инструмент, а трайно сяда зад пианото.
Богдан Томов пък изминава дълъг и сложен път до голямата естрада. Две години той е сценичен работник в Музикалния театър (от 1980 до 1982 г.). Междувременно взема уроци по пеене при великия тенор на оперетата Видин Даскалов. Съвсем естествено Богдан завършва Естрадния отдел на консерваторията. Вили Кавалджиев пък учи в Института по международен туризъм, но не избира кариерата в този бранш.
Преди да пропее, непрежалимата Паша Христова работи като обикновена чертожничка в Института за електрокари и мотокари. А голямата дама на българската забавна песен Йорданка Христова е от първия випуск на Школата за естрадни изпълнители и учи в класа на Милчо Левиев. И това се случва точно преди 46 години!
Членовете на най-нашумялата ни рок банда „Щурците" също са минали през много предизвикателства на своя образователен избор. Кирил Маричков учи във ВИАС и в Лесотехническия институт, но ги изоставя, след като грабва китарата. Валди Тотев е икономист, но без нито един ден практика в тази професия. Петър Гюзелев пък завършва трудната специалност „Математика" в Софийския университет, преди да предпочете музиката.
Всъщност в българската забавна музика става това, което наблюдаваме и в други области на живота - музиканти и певци учат едно, а работят друго. Най-важното обаче е, че изкуството е спечелило, пише вестник „Галерия”.