Зад кулисите на юбилейния концерт на Стефан Димитров

Стефан Димитров на юбилейния си концерт в НДК 2009Известният композитор отбеляза 60-годишнината си с невероятен концерт спектакъл в зала 1 на НДК и публиката дълго аплодира хитовете на маестрото в изпълнение на Йорданка Христова, Васил Найденов, Тони Димитрова, „Трамвай №5", „Фамилия Тоника", Богдана Карадочева, Мишо Белчев, „Пим Пам", дует „Шик"... Нова телевизия ще изпълнят обещанието си да го покажат на Нова година – 5 минути след полунощ на 31 декември 2009 срещу 1 януари 2010 г. Миглена Борисова публикува във вестник „Втора младост” любопитен репортаж от зад кулисите на шоуто.
В едно наскоро дадено интервю Стефан заяви, че едва ли ще прави повече концерти - много трудна работа. Вярвам му, присъствах на репетицията, състояла се в деня на концерта. Началото беше обявено за 11 часа, но постановчикът Хачо Бояджиев и юбилярят бяха дошли много преди това. От репродуктора в залата гърмеше гласът на професора, който уточняваше сценичното осветление: „Освети салона! Сега затъмнение, лека светлина върху оркестъра и хора, лека казах, махни синия следач... Бели контри! Оркестърът да изчезне! Вдигни нагоре контрите..." Един по един започват да идват изпълнителите. Ева, Милица и Ралица, от „Тоника" пушат във фоайето и приветстват влизащия Боби Михайлов, сина на Ваня Костова. Разбирам, че майка му е болна, но довечера ще пее. Самият той вече е трети курс медицина и Милица го подкача, че трябва да специализира психотерапия, заливайки се от смях. Хачо обявява, че до 12 часа ще има звукова репетиция само с оркестъра и хора. Леко недоволство от страна на солистите, но те все още не подозират, че тяхното излизане на сцената ще започне към 13,30 ч. Приближавам се до ослепителната както винаги Йорданка Христова. Щастливо усмихната ми казва, че този концерт е един от малкото прекрасни празници за гилдията. „Изключителен концерт на уникалния композитор Стефан Димитров, в който, много съм щастлива, че ще пея. Двете песни, които ще изпълня, са по текст на великолепната поетеса Миряна Башева - „Ежедневие" и „Тежък характер", и то на живо! Никакъв плейбек!" Научавам, че след Нова година талантливата ни певица ще има концерти в Северна Америка, като три са само в Канада. После ще отиде на почивка в любимата й Куба, ще прескочи до САЩ да се види със сестра си и ще се върне за снимки във филма „Love.NET" - ще я видим в ролята на майка. На нашите читатели пожела весели празници с „прекрасната българска музика".
Времето тече, напрежението ескалира. Хачо нарежда всички да слязат от сцената, за да вдигне видеостената - „много опасна операция". Докато оркестрантите и хористите слизат, минават още петнадесетина минути. „Безобразие, не мога да разбера защо ни повикаха толкова рано!", възмути се глас зад гърба ми. Стефан е доста изнервен - при част от музикантите няма поставени микрофони, други - на авансцената не са включени. Питам го ще ми каже ли няколко думи. „Нищо няма да ти кажа! Цял месец обикалям като совалка и давам интервюта, ти сега се сети. Да беше ми телефонирала по-рано!", срязва ме категорично и аз си подвивам опашката. Концертът все още не само не се е завъртял, но непрекъснато изникват технически нередности... „Такъв голям концерт не може да се прави само с една репетиция!", тревожи се и Богдана от солидно натрупаното закъснение. Най-после - начало. „Пуснете завесата!", гърми гласът на Хачо. „Няма завеса, излизам при пълна тъмнина, след като тръгне музиката, осветен от един следач", вика от изключения сценичен микрофон Стефан. Естествено професорът не може да го чуе и гневно крещи: „Казах пусни завесата, за да се качи на сцената хорът и оркестърът!" Композиторът най-после намира работещ микрофон и повтаря казаното преди малко. „Това го повтарям от 1944 г. Първо излизам аз после детето, с което пеем двамата... След това следач осветява излезлите на сцената „Тоника" и останалите. После правим песента с хора и оркестъра... Това е началото." „Добре, но първо да се дръпне завесата!", - непреклонен е постановчикът. „Току-що за трети път казах, че няма завеса!", обяснява юбилярят. „Трябва да има, защото публиката не може да влиза на отворена сцена!" „Не може да се пусне, на сцената ще бъде пълен мрак, само един свещник ще пръска слаба светлина!" „А как ще влезе оркестърът и хорът?" „Вече са влезли!" „В колко часа?" „В седем без пет!" Най-после безконечният спор приключва, след като се разбира, че тонколоните са сложени така, че е невъзможно да се пусне завеса. Богдана няколко пъти сменя мястото си. Поздравява Тони Димитрова, разговаря с Васил Найденов, сяда до мен. Приближава се Мишо Белчев, носейки шапката й. „Поне шест души седнаха върху нея!", подава й я с усмивка. „А, ти защо не я пазиш?!" Като че ли от всички участници бардът от „булеварда с дивите кестени", запазва най-добре присъствие на духа.
Талисманът на концерта - прословутия Трайчо, го няма й Данчето упорито го издирва по мобилния си телефон. Най-после се появява и Буба го изпраща да намери и купи свещи за сценичния свещник. Добре че в НДК е открит коледният базар... Репетицията тръгна, вървеше гладко, с малки повторения на песен, уточняване на мизансцен и осветление. Когато си тръгнах, беше 16,30. В залата вече бяха само Хачо Бояджиев, оркестърът и хорът. Един по един, забързани, с угрижени физиономии, излизаха солистите. Само след два часа и половина трябва отново да са тук - с фризури и елегантни. И да поднесат на зрителите един празник. Направиха го - те са професионалисти от висока класа и обичат работата си. Никой от зрителите не разбра на какво напрежение бяха подложени през деня. И ако ви разказах за тази репетиция, то е, за да ви направя съпричастни с онази част от живота на звездите ни, която е невидима за публиката. Зад блясъка под светлините на рампата се крие много сериозна работа...
И все си мисля, че Стефан Димитров няма да изпълни обещанието си и ще продължи да прави концерти, да трудно е, но за нас зрителите е прекрасно!