Етиен Леви: БНТ скри, че Трик спечели Евровизия през 1985 г.

Група ТрикИзпълнителят трябва да има глас, чувство за динамика. Трябва да бъде артистичен, да пее с отношение и да изразява всеки нюанс на песента. Ако едно от тези неща липсва - нищо не се получава", категоричен е Етиен Леви. По-младите зрители го знаят предимно като доцент в Нов български университет, член на комисиите за избор на българска песен за „Евровизия", като педагог в „Мюзик айдъл" и участник в „Денсинг старс 2". По-старите още помнят култовата за 80-те години група „Трик". Младите няма как да знаят какво е успяло да постигне навремето триото на Етиен, защото все пак живеем в България. По същата причина дори старите идея си нямат, че в годините на желязната завеса „Трик" са печелили награда от „Евровизия". Да, точно така - през 1985 г., когато социалистическите страни участват само в конкурса Интервизия, една българска група се явява на западната „Евровизия" и печели трето място в надпреварата за изпълнители! Смесицата от чиста човешка завист и идеологически глупости обаче потулва успеха на „Трик" в България, но Етиен Леви все още помни всичко, все едно е било вчера. И за пръв път разказва с подробности за него пред „168 часа". „Срещнахме се с Найден Андреев - по това време шеф на Дирекция „Забавни програми" в БНТ, по коридорите. И той ми каза: „Етиенов, ти и онези двете сладурки ще можете ли да се явите на „Евровизия"?" Звучеше направо невероятно! Нямах време да мисля. Казах му - естествено, че ще можем!", разказва Леви. Изборът на Андреев не е случаен. „Трик" са групата, която въвежда шоуто към песента в България. И тримата вокалисти са манекени на спортните марки „Руен" и „Пирин". На сцената не просто пеят, а са пълна атракция. „Включихме танц, пантомима. Искахме да са заети повече сетива. Работехме с професионални актьори и хореографи", припомня си Етиен. Започва сериозна подготовка за „Евровизия". „С приятелски шпионаж разузнахме какви цветове се харесват в Белгия. Оказа се, че там са на мода млечносиньо, млечнорозово и патешкожълто. Проучихме размерите на сцената и репетирахме в такава обстановка", обяснява изпълнителят. Създаването на облеклата е поверено на главната дизайнерка на завод „8 март" Таня  Маркова. За да ги ушият, трябвало специално писмо от БНТ. „Висях час и половина пред вратата на един директор в телевизията. Секретарката му каза: „Вие не сте щатна група на БНТ, не можем да ви плащаме и няма да ви дадем писмо!". Казах й, че ще си платим всичко, само да дадат писмото. Тя като чу, че не трябва да дават пари - светна. Писмото беше готово. Така сами си платихме облеклата", с разочарование си припомня музикантът.
Конкурсът е в белгийския град Кнок, в най-голямото казино на Ламанша. Всички изпълнители пристигат с продуцентите си, с аранжьори. При нашите такива работи няма. За пръв път са в Западна Европа и виждат неща, които са като на кино. „Тузарска работа отвсякъде. Имаше големи видеостени, сервитьорки глезеха посетителите и разнасяха   шампанско. За пръв път виждахме такова нещо. За пръв път пяхме и с дистанционен микрофон - в България такива чудеса на техниката все още нямаше. Е, бяха объркали българското знаме - май бяха сложили италианското, но го оправиха", спомня си Етиен. Регламентът на конкурса е изключително тежък и в днешно време такива състезания вече не съществуват. Свири Биг бенда на брюкселското радио. Изпълнителите се оценяват както индивидуално, така и като група. Един да сгафи - всички горят. Изпълнението трае около 25 минути. Ако си под 20 - дисквалифицират те. Ако си над 25 - също. Найден Андреев е диригент и член на журито, но не може да гласува за страната си. Нашите пеят на английски, немски, френски. Накрая правят нещо зашеметяващо. „Найден внезапно седна зад рояла и засвири „Мари бабо гърбава". Ние запяхме акапелно и заиграхме ръченица. Останахме без дъх", с вълнение си припомня Етиен Леви. „Трик" са последните изпълнители от първата вечер. Седят на място, където има специална табелка с надпис България и още не вярват, че са там. Когато разбират, че печелят и награда, остават без думи. „При толкова богати изпълнители от западния свят ние - никому неизвестни българи, вземаме награда на „Евровизия"! После българи, които по това време са били в Западна Европа и са ни гледали, ни казаха, че са плакали от щастие", разказва Леви.
Конкурсът върви три дни по западните телевизии. Въпреки че има участник, БНТ не го излъчва. Причината - започва със сигнала на „Евровизия". „Трик" се връщат щастливи в България с наградата. Тук щастието им бързо е попарено. „Направиха някакво мижаво интервю с нас, и толкова. Това, че българска група е спечелила награда на „Евровизия", бе потулено. После разбрахме, че някъде хора са казали: „Да не се говори много за тях, за да не си помислят, че са звезди...", тъжно обобщава сагата Етиен Леви. Най-големият парадокс е, че до ден днешен този запис не е видял ефир. По принцип обществеността не знае за него, от БНТ така и не го излъчват. Музикантите имат свои копия, но дори и някой да иска да го пусне, ще си има проблеми със Закона за авторските права, тъй като той е собственост на държавната телевизия!
За Етиен наградата на хората, които обичат музиката, е по-важна от славата. Припомня си и дебюта на „Трик" в чужбина - през 1984 г. в източногерманския град Рощок. Тогава в групата все още е и Диана Дафова. Студената война е в разгара си. Участват представители на 18 държави. Нашите вземат втора награда - на 1 т. от победителите. Печелят и първа награда на журито. „При награждаването се случи нещо, което и тогава ме разплака, и сега настръхвам. Организаторите дойдоха и казаха, че искат да започнат награждаването с нас - въпреки че по регламент трябваше да сме към края. Попитахме учудено защо, а те отговориха: „Страшно сладки сте, правите невероятно шоу и искаме по това време нашите зрители да гледат телевизията на ГДР, а не тази на Западна Германия!, споделя Етиен Леви и допълва: - Имаше и неприятни моменти. Понякога на концерти в чужбина от посолството ни пращаха
провокатори. Дойде някой - уж емигрант от 100 години, реве за майка България и накрая ни кани у дома си. Да си поговорим, да чуе какво мислим да правим. Но Найден Андреев ни беше предупредил, че службите слухтят, за да разберат дали имаме намерение да емигрираме."
Етиен не крие тъгата си, че за успехите на „Трик" в чужбина сега не се знае. „В момента за нас се говори с ирония. Естрада в България няма. Концерти правят само тези изпълнители, които имат много пари или пък спят с когото трябва. Много продуценти и спонсори гледат на изпълнителите по следния начин - дали жените стават за гаджета и мъжете - за гейове. Казват им емисари на злото. На тях за музиката не им пука."
Не скрива и друг лош факт от родната реалност. „Открай време в музикалната гилдия се въртят гнусни номера и удари под кръста. От това патят дори най-големите ни изпълнители. Преди години на Лили Иванова, Васил Найденов, Нели Рангелова, Марги Хранова, дует „Ритон" им бяха ударили черен печат в паспортите и не можеха да пътуват в САЩ. И защо - защото едни българи там ги наклеветили, че „работели нелегално"! В чужбина има хора, които канят български звезди за участия. Местната диаспора събира средствата. Така нашите изпълнители отиват в някое ресторантче и изпяват на сънародниците ни няколко песни. Но какво се получава? Ако певците откажат на някои такъв българин-организатор и предпочетат друг, първият отива в данъчните и ги клевети. Казва, че работят нелегално в Америка! А американците на тема данъци са болни. Чуят ли такова нещо - веднага бият черен печат - разкрива мръсната страна на действителността Етиен Леви и дава друг пример: - Същото се случи преди време и в Израел. Тогава оперните певци Арон Аронов и Теодора Георгиева бяха гостували на българската общност. И някой неуспял „организатор" се обадил на властите, че имало „нелегални български работници". Тези светила на оперната музика бяха свалени от самолета и доста дълго не можаха да се приберат. Наложи се посланикът да звъни и да оправя нещата."
Според Етиен навремето на „Златният Орфей" и на „Мелодия на годината" чак такива мръсни номера не е имало. Но пак не било без проблеми. Особено при пресяването на песните за финала. „Нас в „Трик" ни спираха, Защото съм правел „американски движения", като танцувам. Имаше си изисквания тогава - ритъмът на песента не трябва да е западен и в разрез с порядките на партията-майка. В комисиите по онова врете слагаха едни пенсионирани полковници. Та седи полк. Гугутков, седи и дреме, погледне те по някое време и вика: „Абе тоя защо се кълчоти така?!" После някой идва и услужливо му казва: „Ама недейте така, другарю полковник! Тези тук ги харесват не само младите хора, но и средното поколение, че и на възрастното допадат". И тогава Гугутков поглежда и казва: „Аааа, добре тогава!", разказва Етиен Леви. Признава, че към „Трик" имало „приятелски огън" и по друга линия. „Не бяхме много от любимците, защото Найден Андреев ни беше художествен ръководител и ни приемаха като „връзкари ". И понеже от него ги беше страх, изкарваха си омразата на нас. Всъщност далеч не сте били толкова привилегировани", категоричен е музикантът.
Най-кошмарните му спомени са от разцвета на мутренския период в България и „културата на Магурата". „Тогава трябваше да си смело сърце, за да пееш по ресторантите. Хора - пияни като свине. Гледат и викат „мърла" и „педераст". Не ходеха да слушат музика, а за да си изберат някоя певица или балериназа през нощта. Харесат ли си някоя, казват: „Ти идваш с мен и веднага се събличаш." Ако някой нещо каже, мутрата вади пистолета и стреля. Колко народ лягаше на земята и се изнизваше пълзешком през тоалетните през ония времена...", разказва Етиен Леви.
Винаги ще съжалява за някои пропуснати шансове. „Бяхме манекени на „Руен" и „Пирин". Идва при едно участие шефът на „Хъш пъпис" и ни поздравява. Обеща да направят специално място за нас на Световното изложение на обувки. Каза, че е приятел със собственика на канала, който излъчваше тогава Майкъл Джексън. Щяха да снимат филм за нас. Започнахме     да репетираме с такъв ентусиазъм. Всичко изглеждаше прекрасно. И типично по български, точно преди да заминем, групата се разпадна. Все едно ни прокле някой или много ни завидя, припомня си Леви и допълва: - Завистта в България е голяма, защото сме малка държава,  немотия. Всеки иска да блесне. Но не може всички да сме на върха по едно и също време. Сега настройват и младите изпълнители срещу нас. Постоянно им говорят, че искаме да им вземем хляба. Е, как ще им вземем хляба, бе! Аз на всички млади помагам, участвах в  две издания на „Мюзик айдъл", преподавател съм. Винаги съм ги подкрепял!" Фронтменът на „Трик" признава, че и да си млад и кадърен днес, пак е трудно. „В днешно време и талантливо да е едно дете, издателите казват: „Вие си направете албума, запишете си го, пък ние ще го издадем." И мама и тате продават телето и прасето и събират пари за запис на албум. А после някой друг преспи с издателя и всичко отива на вятъра. Шоубизнесът в България не е бизнес, нито е шоу, а е тресавище. И затова отношението към певците е такова. Преди време на една пресконференция нещо с озвучаването не беше наред, получаваше се микрофония. И Бойко Борисов каза: „Оправете ги тези неща, ние не сме някакви певци. Коментарът е излишен...”
Вече няколко години той е в комисията за избор на българска песен на „Евровизия". Никой от журито не може да чуе изпълнителя реално, защото демозаписите се правят в студиа, а техниката там прави чудеса. Така посредствени изпълнители звучат страхотно. А страхотна песен може да бъде съсипана от некадърник", разяснява фронтменът на „Трик".
Според Етиен има и по-добър вариант вместо това да се определя предварително изпълнител, както тази година. „Първо трябва да има конкурс за изпълнители - да ги чуем на живо. След това да се направи конкурс за песен. Но като цяло съвременните композитори са длъжници. Няма песни, които да се помнят."
За музиканта най-важното нещо днес е самочувствието от добре свършена работа. „Само тогава нещата ще се оправят", отсича той. В това отношение сваля шапка на националния отбор по волейбол. Етиен Леви е здраво свързан с този спорт. „Тренирах волейбол навремето - при легендарния Иван Шаханов, човекът, който е открил Любо Ганев. Даваше ми много надежди. Но успоредно с волейбола свирех и на пиано. Видя се, че двете няма да станат. Една малка контузия на пръстите, и нямаше да мога да свиря. Трябваше да избирам и си мисля, че направих правилния избор. Но до ден-днешен, когато гледам волейбол, сърцето ти трепери и стискат палци на отбора", споделя фронтменът на „Трик". Изключително щастлив е, че достойно представилата се на предишната „Евровизия" песен „Вода" на Елица и Стунджи е музикално оформление на мачовете на волейнационалите от Световната лига.

Снежина Петкова: Не излъчиха записа
„Наградата за изпълнители от конкурса „Евровизия" през 1985 г. заема най-видно място в спомените ми, но когато говорим за нея, звучим едва ли не като фантазьори. Никой не е виждал изпълнението ни, въпреки че имаме документален видеозапис от конкурса", споделя и вокалистката на „Трик" Снежана Петкова. „Искахме още тогава да изглеждаме като европейци, а не като балкански аматьори. Изпратихме запитване за размера на сцената, осветлението. След това репетирахме в зала със същите размери, за да свикнем с обстановката. С помощта на най-добрите професионалисти направихме дизайна на костюмите, хореографията, но идеите бяха наши - припомня си тя и допълва: - Без да влизаме в плановете на домакините, заради блестящото си представяне заслужено спечелихме награда. В България обаче никой не излъчи запис от представянето ни. Така е до ден-днешен. Преди 1989 г. БНТ не го излъчи по идеологически и политически причини. Сега никой не го излъчва, защото е нещо „архивно", плюс евентуалния проблем с авторските права, тъй като все пак БНТ ни прати на този конкурс. Затова не говорим за тази награда - поставени сме в състояние дори да не можем да я докажем..."

Бисерка Борисова за вестник „168 часа”