Емил Димитров се развличал с прахосмукачка

Емил Димитров - шарж от Борис Димовски- Кажете, как се отнасяте към своята популярност?
- С много внимание, като към нещо твърде хубаво, което искам да опазя за дълго време.

- Как започна кариерата ви?
- Внезапно. По време на войнишката си служба започнах да пиша песни, които Ирина Чмихова и Мария Косева пееха. През 1961 година в клуба на БИАД изпях за първи път своята песен “Арлекино” както и още няколко песни. Тази своя поява пред публика смятам и за начало на творческата си кариера.

- Работите ли ежедневно?
- Да. Неуморно.

- Как се ражда една песен?
- Понякога за една вечер, друг път за 365 дни.

- Убеден ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
- Той отговаря на възможностите ми. Смятам, че ми подхожда.

- Коя национална школа в забавния жанр уважавате най-много?
- Френската.

- Намирате ли, че българската забавна музика има свой облик?
- От доста години може да се говори за това. Присъствието на композитори като Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Найден Андреев, Александър Йосифов е едно доказателство за нейния облик и международен престиж. Изпълнители като Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова също самоотвержено го защитават.

- На какво според вас се дължат нападките към този жанр?
- На липсата на компетентно ръководство, което да направлява и защитава жанра.

- Какъв е пътят към истинската творческа изява?
- Работа от душа, подходящ репертоар, артистичност.

- Какво определение бихте дали на думата талант?
- Искра, която чрез труд се превръща в огън.

- Не ви ли се е случвало да се страхувате, че се повтаряте?
- Не, защото винаги търся.

- Смятате ли, че изпълнителят винаги спори с композитора и създава нещо ново от песента?
- Ако при този спор песента става органична, а не механична, подкрепям го.

- Има ла опасност от комерсиализацая в жанра?
- Той е най-търсеният и комерсиализацията му с естествена.

- Според вас забавната песен е главно за развлечение или има и друга функция?
- Жанрът по прост, обикновен начин говори за истини, които, без да се натрапват, карат хората дори по време на отдих да се замислят за сериозни неща. Според мен последното в него е развлечението.

- Какво е отношението ви към актуалната политическа песен?
- Мисля, че всяка песен носи гражданско чувство, политичност. Не харесвам песни-лозунги, писани по поръчка. Ако се пее за народа, за свободата, за правдата, то тези песни трябва да бликат от сърце, от душа, а не да се пишат за фестивали и прегледи.

- Какво е отношението ви към критиците?
- Стремя се да ги разбирам по-добре, отколкото самите те се разбират, а това, че не винаги имаме общ език, не ме безпокои.

- Те помагат ли ви?
- Не.

- Как приемате оценката на публиката?
- Тя ме ориентира най-точно в творческите ми направления.

- От какво зависи професиалното ви самочувствие?
- От контакта с публиката.

- А човешкото?
- От здравето.

- Кой чуждестранен композитор или певец в забавния жанр предпочитате?
- Азнавур, Брел, Дасен.

- От българските ви колега?
- Вече ги споменах в началото на нашия разговор.

- От сериозните жанрове кого обичате да слушате?
- Чайковски, Шопен.

- Любимият ви поет?
- Нямам любим. Харесвам Дамянов, Матев, Иля Велчев.

- За какво мечтаете?
- За свободно време,

- Какво представлява за вас една добре изживяна вечер?
- Вечер, в която на най-добрите си приятели показвам за първи път новата си, вече реализирана в музика идея и чувам тяхното мнение.

- Какво ви дават другите изкуства?
- Пречистват ме.

- Вярвате ли в приятелството?
- “Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш, дали е трябвало изобщо да се раждаш?”

- А в любовта?
- Да. Нея никой не може да ти отнеме, щом е дошла в сърцето ти.

- С какво се развличате?
- С вътрешна архитектура. Обичам още да разхождам прахосмукачката, а когато токът е спрял, сам да буча.

- Имате ли девиз?
- Не.

Интервю на проф. Вера Грозева за книгата
„Срещи с имена от естрадата” (издателство „Музика”, 1980); шарж: Борис Димовски