Емил Димитров прекара един ден на борда на моя кораб „Калофер“

Емил ДимитровНа 23 декември е роден Емил Димитров, който за нас, възрастните хора, беше значима фигура и си остана такава и след смъртта му. Искам да разкажа за него. Такъв, какъвто беше той, макар и само един ден да съм имал досег с бележития изпълнител.

Беше далечната 1964 година. Бях капитан на моторен кораб „Калофер”. Пристигнахме във Варненското пристанище и след като ни поставиха на кей, започнахме да разтоварваме докараната стока и да се подготвяме за товарене на нова за Близкия изток. Екипажът се състоеше от млади мъже и корабът се водеше, че е с комсомолски екипаж. Та тези момчета прочели, че ще има концерт на Емил Димитров и ми предложиха да ме включат в колективното посещение. Приех предложението. Те взеха билети и със съпругата ми се озовахме на концерта. Прекрасен и невероятен Емил! Вечерта беше празник за хиляди граждани на Варна. След концерта младежите се срещнали с Емил и го поканили да дойде на другия ден на кораба.
И наистина на следващия ден той беше посрещнат, бе уредено влизането му в пристанището и към 10 часа се качи радостен на кораба. За него това беше едно интересно приключение и с голямо внимание разглеждаше и питаше за всичко. Даде съгласието си да пътува с нас при следващия рейс и чрез ръководството на БМФ въпросът беше поставен пред органите, но те не разрешиха той да напуска границите на страната. Към 17 часа развълнуван пристигна композиторът Васил Андреев, който го придружаваше на турнето, и го отмъкна. Така завърши еднодневната ни жива среща с Емил, която остави прекрасни спомени. Ако беше осъществено пътуването му с нас на следващия рейс, колко ли песни щеше да има за моряци, но те така и останаха ненаписати и неизпяти.
С Емил имах още една емоционална среща в Индийския океан, по радиото. Пътувахме с курс към нос Добра надежда. Бях вече капитан на моторния кораб „Алферац”. Бяхме в средата на океана. Времето беше прекрасно. Екипажът работеше по палубата. Изведнъж всички шумове престанаха и в ефира се разнесе гласът на Емил. Изпълняваше песента „Моя страна, моя България”. Всички моряци прави мълчаливо слушаха. Мен също песента ме хвана за сърцето. Връщахме се след 11-месечно отсъствие от България, от семействата си, от нормалния човешки живот. На някои от моряците видях сълзи в очите. Песента разчувства всички. Дълго след като завърши изпълнението, тишината не бе нарушавана. Всеки изживяваше своите впечатления и обзелите го чувства и емоции. На обяд разказах в каюткомпанията за деня, прекаран с певеца на кораба „Калофер”. Така завърши новата емоционална среща с Емил и запознанството ни с песента „Моя страна, моя България”. Още тогава я определих като химн на нашата страна и годините потвърдиха това ми мнение. Песента и сега хваща за сърцето всеки, който се чувства българин. Благодаря ти, Емиле!

К.д.п. ХРИСТО ДЖУРОВ, Варна, "Минаха години"