Емил Георгиев

Емил Георгиев е роден на 29 октомври 1926 в Горна Оряховица, умира на 20 април 1992. Завършва Теоретичния и диригентския факултет на БДК - 1953. Член на СЕК и СМДБ. Завеждащ секция “Естрадно изкуство” при СМДБ - 60-те. Диригент на Естрадния оркестър към Концертна дирекция и оркестъра на Театъра на Въоръжените сили - края на 50-те. Диригент на ЕО на КТР (1960-1962). Главен диригент (по-късно главен художествен ръководител) на музикалните състави при СГНС - оркестър “София”, Софийски духов оркестър, “Софийски солисти” (1964-1971); главен художествен ръководител на Естрадата при БА (1971-1974); художествен ръководител на вокално-естрадна група на ансамбъл “Маяковски” при Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Носител на ордени “Кирил и Методий” и “Червено знаме на труда”. Автор на камерна и хорова музика, музика към театрални спектакли и филми (“Две победи”, “Последният рунд”). Има голям принос за формирането и развитието на съвременната българска забавна музика чрез многостранната си дейност като диригент, композитор, аранжор и музикален деятел. Първите си песни създава в началото на 50-те - една от които е “Чико от Порто Рико”, станала много популярна от изпълнението на Леа Иванова (първи изпълнител - Нейчо Попов). През 1953 композира, аранжира и дирижира музиката към “Първи Стършелов спектакъл” (няколко песни композира и Атанас Бояджиев). Създаден с много любов и ентусиазъм, в сътрудничество с Валери Петров, Христо Ганев, Борис Априлов, младите бъдещи актьори на Сатиричния театър и режисьора Стефан Сьрчаджиев, спектакълът има огромен успех и се превръща в едно от ярките проявления на естрадното изкуство в България през 50-те. Оркестърът, който участва в представлението, е в основата на създадения веднага след това Голям естраден оркестър към Концертна дирекция, положил началото на концертите в БИАД и зала “България”, които също имат важно значение в първите години на българската естрада. Той е първият диригент на ЕО на КТР, създаден през 1960 (в началото диригент е бил и Жул Леви) и е сред основателите на оркестър “София”. Като главен художествен ръководител на музикалните състави при СГНС той осъществява няколко значими концертни програми – “Воюващи песни” (24 образци на протестната песен от цял свят), “Гершуин”. Той е един от първите аранжори в българската забавна музика, заедно с Иван Стайков, и има важен принос при израстването на редица аранжори през 60-те и-70-те. Автор е на много песни, най-известните сред които са: “Синя вечер” (изп. Кирил Семов), песните из филма “Две победи" (изп. Маргрет Николова), “Вечерна песен”, “Лека нощ”, “Ето ни влюбени”. “Безсъница” (изп. Йорданка Христова) печели първа награда на фестивала “Златният Орфей” - 1975. Автор е на камерна и хорова музика, музика към театрални постановки и филми (“Две победи”, “Последният рунд”).