Елвира Георгиева: Осъзнах, че докато съм пяла по заведения, не съм била щастлива

Елвира Георгиева„От години не се занимавам с музика. Но имам чувството, че не се е случило нещо особено в музикалния бранш и това ме кара да изпитвам мъка за моите колеги. Едно от нещата, които ме накараха да сляза от сцената, е неправдата на миналите години. Тогава българската музика не се уважаваше. Влагахме много труд, а получавахме малко. Трябваше да пеем по кръчми, за да оцеляваме, по частни партита. Чувствах, че там не ми е мястото. Десетина години преживявах слизането си от сцената, защото обичах пеенето. Аз бях харесвана от хората. Харесваше ми да ме познават по улицата, да ми ръкопляскат, да ми правят комплименти. Но в един момент осъзнах, че това е нещо много фалшиво.

Изпитах неудовлетворение от себе си, като тръгнах по частни партита. Исках нещо по-елитно, но нямаше как. Постепенно слязох от сцената. Но осъзнах, че докато съм пяла по заведения, не съм била щастлива. Добре, че го надживях. Ако направя някоя изключителна песен, мога да се върна на сцената. Аз не правя нещо, ако не изпитвам вътрешна потребност да го сторя”, сподели Елвира Георгиева в интервю на Дани Златанчева за в. „Уикенд”.

- Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
- Пожелавам си предимно традиционни неща – да сме здрави и живи. Искам да преоткривам себе си все повече и повече. Ще ми се, да се науча да обичам себе си още повече. Стигнах до извода, че човек, когато се обича такъв, какъвто е, става по толерантен и към другите. Почва да обича и тях. Пожелавам си и повече положителни емоции. Хармония и любов с най-близките ми хора, разбирателство, сплотеност. Искам да излъчвам положителност дори към не толкова близките ми.
- Каква бе изминалата година за вас?
- Такава каквато трябваше да бъде според съдбата ми и моята карма. Станало е това, което ми е било писано. Мисля, че беше една хубава година. Но вижте – и доброто, и злото ни учат на нещо, така че не бива да се оплакваме. Всички изпитания идват, за да ни кажат нещо в подходящ момент. Понякога съм била тъжна и неудовлетворена от определено събитие в живота ми, но съм продължавала напред, защото съм си давал сметка за значението му. Не бих казала, че съжалявам за лошите моменти в живота си. Напротив, радвам се, че са дошли до главата ми и са ме научили на нещо позитивно.
- Имате ли незабравим рожден ден, за който да ни разкажете?
- Рождените ми дни не се отличават много от останалите. От няколко години се събираме едни и същи хора, само сменяме ресторантите, в които отбелязваме празника ми. Разликата е само в подаръците, които не се повтарят никога.
- Какво е отношението ви към подаръците?
- Напоследък дори не искам подаръци. Мъжът ми винаги пита искам ли нещо конкретно, но и на него не казвам. Добре че знае от къде пазарувам и че имам слабост към шапки, очила, аксесоари. Винаги ме изненадва. Успява да ме впечатлява със своя избор. Аз не съм по големите купони и събирания.
- Кои са хората до вас, на които държите най-много?
- Сегашният ми съпруг, майка ми, бившият ми съпруг, колегите на мъжа ми от клиниката – с тях сме заедно всеки ден. Чувствам ги като мое семейство. Говорим, обменяме мисли, споделяме си разни неща.
- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
- Човек така е устроен, че запомня лошите моменти. Смъртта на моя баща бе кошмар за мен. Лоши моменти съм имала и в кариерата си. Примерно, чувствала съм се добре подготвена за даден конкурс, явявала съм се, но не съм била оценявана. Резултатът ме е разочаровал до краен предел. Чувствала съм се тъжна и нещастна. Имала съм и много хубави моменти. Хубав момент е всеки миг на щастие. За мен всяка минута е важна. Обръщам се към Господ и му казвам: „Боже, благодаря ти за този прекрасен миг! Искам да живея тук и сега”. Аз не обичам да живея в бъдеще време. Искам нещата да им се случват сега и на момента. За мен е важно настоящето.
- Притеснявате ли се от старостта?
- И да, и не. Все още изглеждам добре, но има моменти, в които се притеснявам. Наясно съм, че човек не може да бъде вечно млад и трябва да приемем една преходност в годините. Осъзнах, че с времето човек се сдобива с друга красота, която идва от душата му. Вътрешната красота може да стане външна, да се отрази на лицето му. И този тип красота е доста по-силна от физическата хубост на млади години. Тя дава сила на характера на човека и сияние. То пък се усеща от останалите. Прочетох доста книги, за да опозная себе си. Най-трудният път, които извървях, е този до моята вътрешност. Знаете ли, аз имах много страхове и се преборих с тях. Не ми беше лесно да го направя, отнеме ми доста време.
- Какви бяха страховете ви? И как ги преборихте?
- Различни. Страховете са нашият затвор, които сами си изграждаме. Например, мен най-много ме беше страх от хорското мнение – какво ще кажат познати и непознати за мен, за мъжа ми, за песните ми. Бяха ми внушени предразсъдъци, ограничения. Затвор. Първо загърбих страха от това да бъде себе си. Ей, много съм се съобразявала с хорското мнение, а не е било нужно, защото съм загубила ценно време. С четене и осъзнаване на прочетеното успях да променя себе си. Специално елиминирането на страха от хорското мнение ми отне 2 години. Разбрах, че различните хора мислят различно. И че не бива да се оставям да бъда наранявана. Установих, че сама се вкарвам в разни истории и промених нещата. Не давам ухо на човешките мисли. Ако случайно чуя нещо, си казвам: „На мен така ми харесва, съжалявам, че не сме на едно мнение”. И си тръгвам. Общувам само с хора, които не ме натоварват и излъчват позитивна енергия. Това бе най-големият урок в живота ми.
- Как виждате себе си след 20 години?
- Виждам се като зряла жена, която излъчва спокойствие, любов, доброта, приемане на фактите. Мисля, че ще съм с очи, вперени навътре в мен и гледащи с любов на хората, не със страх, както бе преди. Искам да имам силата, да пропускам чутите негативи за мен от устата на другите. Мисля, че ще продължа да обичам и да държа на себе си.
- Известна сте с вашите шапки – броила ли сте ги?
- Не съм. Те са зимни, летни. Някъде писали, че нося шапки, защото оплешивявам. Е, ще кажа, че не е така. Аз шапки, очила и бижута нося, защото наистина ми отиват.
- Вярвате ли в съдбата?
- Има определеност, но идвайки на Земята ние имаме свободна воля. И всеки може да прави това, което иска. Разбира се, докато сме били на небето, сме избрали какви да сме тук и сега, на къде да вървим. Добре, че ни се дава и шанс за промяна и шансът да изберем пътя си.
- Любима книга?
- Тя е дело на Екхарт Толе. Казва се „Силата на настоящето”. Тази книга постоянно е до леглото ми. В момент, в който се почувствам лека разклатена, я отварям на определена страница и започвам да чета. Изреченията веднага ме връщат към позитивното и ми дават енергия.
- Любим филм?
- Да ви кажа честно, аз не гледам телевизия от години. Вечеряме, после отивам в стаята си и там потъвам в моя свят, моята музика и моите книги. Последният филм, който гледах бе „Зимна приказка в Ню Йорк” – хареса ми.
- Любима марка автомобили?
- „Мерцедес” – дава ми невероятен комфорт.
- Любимо ястие?
- Аз съм вегетарианка. Обожавам пълнените чушки с ориз.