Евтим Евтимов: Гордея се с „Нашата полиция”

Евтим Евтимов - снимка Екатерина Титова- Евтим Евтимов е известен като поета на любовта и поета на виното. Точно ли е това определение, което са ви лепнали или не съвсем?
- По ми подхожда да кажат – Евтим Евтимов е поет. Това съдържа всичко в себе си, защото аз не съм само на виното и любовта, имам много други стихотворения за природата, за България, обществени стихотворения. Всичко друго е част от пейзажа.

- Но не са ли любовта и виното водещото? На тях са посветени най-известните ви стихотворения?
- Аз съм написал много любовни стихотворения. По някои от тях се е случило нещо, което не се е случвало на никой друг автор. Не говоря дали стиховете са добри или лоши. Много песни са написани по мои стихове. Само за Веселин Маринов с Тончо Русев сме направили 90-100 песни, а общо са сигурно над 1000 песни. През различните години писани – по един повод, по друг, за различни изпълнители. Интересното е, че по няколко стихотворения от моята любовна лирика са написани по 10-15 мелодии. Това са „Обич за обич”, „Горчиво вино”, „Жена на балкона” и други. Преди години Драго Чая беше направил някаква справка в неговото популярно тогава предаване, беше извадил тези 6-7 стихотворения. Не знам как се получи по едно стихотворение да има 15-16 различни мелодии, изпълнители, не мога да си го обясня какво означава това явление. При всички случаи е приятно.

- От тези 15 песни по „Обич за обич” примерно, има ли някоя, която най-много ви харесва?
- Един автор няма право да каже това не ми харесва или не ми харесва, дори някой композитор да е написал по-слаба мелодия. Защото той е положил труд, обърнал се е към мое стихотворение. Друг е въпросът, че мелодиите са една от друга по-различни. Тончо Русев много е писал по мои стихотворения, а неговата музика, знаете, се различава от тази на всички останали композитори – затова и песните са по-различни, по-силни, с по-хитово звучене, изпълнителите му също са такива.

- Писали ли сте специално текстове за песни?
- Това много рядко се случва. Написахме 3-4 марша за военните, Веско ги изпълнява – „Песен за летеца”, „Песен за моряка”, „Български войник”, сега и „Нашата полиция”. Тези песни се изпълняват на празниците на военните, по официални поводи също.

- С тях ли най-много се гордеете?
- И с тях. С „Обич за обич”, „Горчиво вино”, „За две ръце”, „Ако ти си отидеш за миг” – по това стихотворение също има 5-6 песни. Тончо Русев направи един много хубав дует на Веско Маринов с Весела Лечева. Аз вече си забравям стихотворенията.

- Но пишете и нови?
- Имам в папките, но не бързам да ги вадя.

- Изчаквате да улегнат?
- Да втасат. Маята, ако не втаса и не подейства на поетичното брашно, няма да стане хубав поетичен хляб.

- А не като виното да отлежи?
- При всяко положение отлежалото вино е много по-хубаво от младото. Докато от млада любов глава не боли, от младо вино боли глава, и то много боли между другото. Преди много години бяхме в Чехословакия, сервираха вино на един час, на два часа, на три часа. Когато започва да оживява виното и ние жадни - бяхме няколко поети на това място, беше много приятно, пиеме виното, то много сладко, но после ни боля глава доста. Докато от новата любов – колкото и да е много като количество, нищо не те боли.

- Още ли ви боли главата от виното?
- От любовното вино още ме боли сърцето, не главата. Главата пати, но боли сърцето.

- През последните няколко години много се коментира темата за авторските права на песните. Александър Петров, например, забрани да бъдат изпълнявани някои от песните по негови стихове. Какво е мнението ви по тоя въпрос, имате ли такива претенции към някои изпълнители?
- Сашо ми е приятел. Ако плащаха както трябва, Тончо Русев и аз можехме да живеем сносно. Ако при тия песни живеехме в чужбина, можеше да бъдем и заможни. Защото това са обичани песни, но при нас още действа закона за авторското право. Говори се, но няма действия. Еднократно ми се е случвало да ми се плащат песните. Общо-взето Веселин Маринов само май е изряден в това отношение. Много от другите певци нямат възможност – случвало се е да правим песни и даром, подпомагаме някои певци. Макар че и ние сме се нуждаели от помощ не веднъж и дваж.

- И тогава кой ви е помагал?
- Господ. И ние сме си помагали.

- Може ли да кажете, че живеете бедно, след като казвате, че не живеете така, както би трябвало?
- Ние нямаме право да се оплакваме. Но знаем, че преди години, когато имаше истинско авторско право, имаше и много трибуни, а  сега срещаме затруднения. Не е това, което трябва да получаваме. На всичко отгоре, другата причина - Българското радио, пък и телевизията, не са български. На която и станция да обърнеш – без значение дали национален ефир или кабеларка, освен западните песни и българските вулгарните, други не можеш да чуеш. В Сърбия примерно, на 100 км преди да стигнеш границата на страната им, слушаш тяхна музика по радиата. А като влезеш в България, те посрещат латиноамерикански мелодии. Аз и Тончо Русев не сме против тях, но защо в държави като Франция и Италия, на преден план изнасят песните, написани от техни автори и изпълнени от техни певци. Това е разликата.

- Колко ви е пенсията?
- Бил съм на отговорни работи, но не е това, което трябва да получавам. Получавам близо 1/3 от това, което би трябвало. Бил съм главен редактор на големи издателства, алманаси, вестници. Пенсионирал съм се на фона на тези заплати, които съм получавал. Обаче измислиха пенсиите да ги увеличават съобразно това кога се пенсионираш. Ето, тия които се пенсионират сега, ще получават много по-големи пенсии от нас. През 1991 имах здравословен проблем, имаше един закон, според който можех да се пенсионирам 3 години по-рано. И получавах 3 години 10 % по-малко от заплатата си. При други обстоятелства, нямаше да е задължителна пенсията, но поне прилична.

- А сега оправяте ли се?
- Като няма възможност да бъде повече, ползвам това, с което разполагам. На годината пиша по 2-3 нови текста за песни. По 150-200 лв. еднократно взимам. Ако сме в голяма държава, щях да получавам 10 пъти повече. И все пак предпочетох да съм в България, обичам я. Не ми е било трудно да отида в чужбина, но съм си останал тук. Това, което е за всички хора, е и за нас. На нас ни е мъчно, че в България, пенсионерите са зле. Но аз смятам, че най-зле са младите хора. Държавата трябва да се погрижи за младите автори – те работят и ще работят много повече, нуждите им са по-големи от нашите. Като говорим за бъдеще, трябва да подсигурят най-вече младите хора. Във всички области.

- Какво мислите за младите поети, за новата поезия?
- Тази поезия е писана по света десетилетия преди ние да сме се родили дори. Аз напрамер си оставам верен на традицията и не съжалявам за това. Цял живот работя с млади автори, от 10 г. съм главен редактор на вестник „Пулс”. Слушал съм какво са ми казвали по-старите поети навремето, но съм преценявал и отсявал какво да приема. Много хора се опитват да съветват младите, аз съвети не съм давал. Банално навярно, съм им казал само - вие ще станете големи поети, ако приличате на себе си, не гледайте в чужда чиния, а в своята и си бъдете вие. Има талантливи автори. С поетесата Надя Попова организираме поетичния конкурс във вестник „Уикенд” - над 30 000 автори четем всяка година. Миналата година наградихме една ученичка Анета Велева – много талантлива. Поезията няма да умре, защото има живи поети с добри работи. И младите – независимо кой как пише, допринасят за развитието на българската поезия.

- Има ли място за поезия всъщност в това забързано време?
- Поезията няма бизнес план, имало я е и ще я има. Няма лошо време за поезията. На Яворов по-лесно ли му е било, когато е писал онези стихотворения, стигнал е до там да изпие отровата и да си тегли куршума? На Дебелянов по-лесно ли е било? А за Вапцаров? Даже той се самоопровергава – пише в единствената си книга „Не, сега не е време за поезия”. А точно по това време, Вапцаров пише световни стихотворения. На всичкото отгоре през 19 в. още е казано „Поезията е най-гладното изкуство”. Всъщност поезията и сега си остава най-гладното изкуство. Залите не се пълнят вече както едно време. Но не се плаша от това. Поезията не е за всеки, а за хора, които имат сетива за нея. Един обича оперна музика и отива в операта, друг отива на чалга. И има нещо хубаво във всеки жанр.

- Споменахте чалгата и пошлите текстове. Не ви ли е изкушавало да започнете да пишете фолкстихове?
- С Тончо Русев сме писали за някои певици, макар и малко песни. И песните звучат както тези, които сме направили за Йорданка Христова и Веско Маринов. На Софи Маринова написахме 2 песни, всички казаха, че прилича на Лили Иванова. Важното е каква мелодия ще ти дадат, какъв текст ще ти вкарат в устата.

- Надежда Захариева по едно време доста беше задълбала в тоя жанр.
- Тя казваше „Аз съм царицата на чалгата”, но даде друго обяснение – „Гледам три деца”. Тя иначе е талантлива българска поетеса. Аз не съм мислел да правя бизнес от стиховете. Всички са ме търсили. Нончо, който почина в Сървайвър, също. Но това са нормални, човешки песни за любовта, за България.

- Написахте ли най-хубавото стихотворение?
- Това не мога да го разбера. Щом продължавам още да пиша, значи още го търся.

Интервю на Лео Богдановски за вестник „Телеграф”