Евгени Минчев написал хита на Емил Димитров „Автографи”

Емил Димитров и Евгени МинчевСветският пиар и продуцент Евгени Минчев, а не краля на попа Емил Димитров, е автор на хита „Автографи” в едноименната му грамофонна плоча от 1987 г. „Помня, че веднъж Васил Андреев, който пишеше повечето текстове за песните на Емил, изпадна в творческа пауза. Той знаеше, че пиша стиотворения, много ги харесваше и ми каза: “Напиши текст към тази мелодия и ще ти дам 30 лева”. Така се роди песента „Автографи”, която не стана много популярна, но беше в един от силните албуми на Емил - „Акордеон”. Емил малко пипна текста и така се оказа негов автор”, разказа Евгени Минчев. Емил Димитров е първата среща с голяма българска звезда на бъдещия лорд на Итън.

„Всъщност, Емил по някакъв начин беше и световна звезда, предвид факта, че световно известни изпълнители пееха негови песни, а в някои държави се издаваха грамофонни плочи с неговите изпълнения. Запознах се с Емил в Пазарджик, където живеех и мисля, че годината беше 1981. Никога няма да забравя импозантния Васил Андреев - негов импресарио и текстописец. Той ме въведе в апартамента на Емил, който изглеждаше мъничък и слаб, един такъв безпомощен... Беше с поло и тесни панталони. Това се случи в хотел „Тракия” в Пазарджик. След това се видяхме отново в София, когато Васил Андреев ме покани да живея у тях, за да се грижа за леля му. Емил идваше често на Ангел Кънчев 33 или пък ние с Васко отивахме във вилата в Княжево. Това бяха моите първи уроци по стил и първите докосвания до лукса. Въпреки вероятните подозрения, че с Емил сме имали определени отношения, това не е вярно. Двамата с Васил бяха изключително коректни и отлични приятели”, разказва Минчев. Той е категоричен, че певецът и поетът са първите хора, които са му подали ръка в столицата. „Ако не бяха Васил Андреев и Емил може би нямаше изобщо да съм в София. Тогава времената бяха трудни, особено да се заживее в столицата без жителство. Васко направи невъзможното, за да узакони моя престой, но имаше един малко увреден психически според мен съсед, който повика милиция, после писа писмо до майка ми и така се наложи да стана ватман. Като подаване на ръка приемам също и достъпа до толкова много актуални тогава звезди като Марги Хранова, Кристина Димитрова, Росица Кирилова... Спомням си, при едно гостуване на Роси и съпруга й Георги Начев у Васил, аз им направих пица с аншоа. Бях я прегорил, но те си я изпапкаха. Чрез Васко и Емил за първи път видях на живо Йорданка Христова, която беше известно време председател на Клуба на естрадните звезди или нещо подобно, което пък беше инициирано от Васил. Или беше пък обратното”, спомня си лордът. По онова време той е чистел входа на улица „Ангел Кънчев” 33, в който живеел Васил Андреев. „Нека уточня, че аз не живеех в самия му апартамент, а в един таван над него: не повече от 2 квадратни метра. Васил се смееше и казваше - Генчо, ако се надървиш тук, не можеш да се обърнеш на другата страна. Толкова тясно беше там. Освен чистенето на входа, имах грижата за разхождането на неговата болонка Галя, както и за храненето на леля му Албина, която почина на 90 и няколко години. Пазарувах, носех разни неща до Концертна дирекция, понякога го придружавах по турнета. За мен беше огромна чест, че един ватман може да диша въздуха на такава величина. Друга интересна случка беше с Васил, който тръгна сам за Горна Оряховица и ми се обади след 2 дни да взема влака и да му донеса обувки, че му ги били откраднали. Намерих го, завалията, в една кръчма. Плащаше и пиеше и какъвто беше едър, едва го заведох до гарата. Там един милиционер ни спря, че Васко малко говореше на висок глас. Васко го дръпна настрани, каза му нещо и ни пуснаха. В купето за София разбрах, че му се е представил за полковник от службите. Голям смях. Още когато пребивавах в компанията на Емил и Васко, ме караха да пея пред тях и падаше голям смях. Също така имитирам Бисер Киров, Христо Кидиков, Мишо Йончев... От 1986 година почти до 1989-а участвах в шоуто на Еди и Зоя Казасян, където имитирах всичките тези певци. Публиката ме връщаше винаги на бис. Сега, когато пея на някое парти, завършвам с „Моя страна, моя България” и изправям хората на крака. Казвам им - нека с тази песен да си спомним за великия Емил Димитров и понякога се разплаквам”, припомня Евгени. Ето и останалата част от спомените на Минчев за големия Емил Димитров: „Лошата форма на Емил в последните му години идваше от любовта му към водката. Той живееше изолирано и ако съпругата му Мариета и Васко не му казваха кой ден и коя година е, щеше да мисли, че Вълко Червенков е на власт. Той беше едно огромно бебе. Беше звезда от старомоден тип. Не напускаше вилата си, ако не се налагаше да пътува. Всичко се случваше там, той казваше - това е Кралство Княжево. Емил идваше на моите партита и винаги беше най-специалният ми гост. Хората го обожаваха, но и бяха малко изненадани от вида му. Понякога беше съпровождан от неподходящи хора, които му придаваха незвезден вид. Това все пак оформяше и неговия личен образ. Преди до почине, Васил Андреев написа едно невероятно стихотворение, в което накрая се казваше: „А смъртта е липса на други желания…” Не зная дали желания липсваха у Емил или начините и средствата да ги осъществи. Може би се беше намерил за ненужен, за демоде, за нещо извън борда. Това в никакъв случай не беше така, макар да мисля, че и Лили Иванова беше изпаднала в едно ретроградно положение. Но ето, тя се възстанови и остана и до днес грандиозна по своя си начин. Никак не харесвам, че се показват снимките на Емил, след като получи парализата на лицето. В един клип е показан немощен, непълноценен и тъжен, което не допринася нито за успеха на клипа, нито за паметта на звездата. Емил трябва да бъде запомнен с прекрасната си усмивка, с подредената перука, със звездната си стойка, която понякога имитирам, хей така, за да си го спомня... Медиите имат дълг към Емил Димитров и никога не е късно да го изпълнят или да започнат да го изпълняват. В едно мое есе признавам вината си и тази на държавата ни, че Емил не беше достатъчно почетен след смъртта си. Няма дори една паметна плоча или малък бюст - паметник, няма кръстена улица или площад на негово име. В Плевен май има, но става дума за София. Би имало нещо парижко в това - някоя малка павирана уличка, която да носи звука и спомена за Емил”.