Евгени Душанов: Емигрирах в САЩ, за да се спася

Евгени Душанов с Йорданка ХристоваЕвгени Душанов „естрадният” певец, както се наричаха до 1989 г. изпълнителите на популярна музика, напуска страната през 1991 г. – време разделно за хиляди български семейства. Обиждани, че са стари, че са продукти на социализма, малцина звезди от неговото поколение съумяват да изплуват от блатото на безизходицата – и да заблестят със същия си блясък след време. Пред звездата от 70-те и 80-те Евгени Душанов не се налага да оцелява, защото е в чужда държава, с други лични приоритети по това време. Името му тук слиза от забавните програми, но и до днес има почитатели, които го помнят, просто защото той бе сред най-ангажираните артисти в недалечното минало. Певецът не бе давал изявления за българска медия близо 25 години. Живее в Сънрайз, щата Флорида. На 65 животът му е уреден, но носталгията не е излекувана, само леко е подтисната „Заминаването ми за САЩ беше изстрадано, защото се наложи да го направя по здравословни причини”, споделя Евгени Душанов. За разлика от много български звезди от миналото, които свикнаха с обстоятелството, че личните им тайни излизат наяве с или без тяхно знание, певецът дискретно отклонява в разговора темите от частен характер. Той си спомня отлично последното участие у нас – на 1 юни 1989 година. След това му се наложило да смени коренно различно и държавата, и социалния строй, и заниманията си. Дълги години той бе една от най-успешните ни звезди в бившия СССР. Участва в концерти и тв програми, издава албуми с руската фирма за плочи „Мелодия”. Дели една сцена с имена катоАлла Пугачова, Валерий Леонтиев, Лев Лешченко, Карел Гот. Не се „натяга” на местната публика с песни на руски, а записва изцяло български репертоар. Това са незабравими години за голяма част от българските музиканти.  „Последните ми концерти бяха през 1990 г. в Санкт Петербург и Киев. На всичките ми рецитали в продължение на 15 години не само че всички билети бяха продавани, но хората чакаха на опашка да бъдат допълнително пуснати правостоящи. Много често разписанието на турнетата ми се удължаваше със седмици, тъй като организаторите в различните градове настояваха концертите им да се дублират поради големия интерес. Свидетел съм, че същото се случваше и на концертите на Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова и Бисер Киров.” До днес Русия почита любимците си като богове – и сред обикновените хора, и на обществено ниво, техните ветерани на културата живеят спокойни старини, но тогава Евгени нито е мислил, че ще дойде време за пенсиониране, ни най-малко пък да сменя страната си. През 70-те и 80-те естраден певец си беше нещо като титла и у нас.  Съвместната работа с колеги също е част от най-вълнуващите му спомени. Изрежда имената на любими колеги, с които е пътувал, като Йорданка Христова, Емил Димитров, Христо Кидиков, Кичка Бодурова, Роксана Белева, на оркестрите „София” и „Бургас”. Залива се от смях, само като си припомни съвместните изяви с царете на комедията: „Най-смешни бяха срещите ми в Сатиричния театър с Парцалев, Калоянчев, Мутафова и Анастасов, когато участвах в предаванията „Зиг-заг” на радиото. Никога в живота си не съм се смял повече. Тези артисти бяха толкова талантливи, че можеха да те разсмеят с един жест”, връща се назад певецът. Негов откривател за музиката е цигуларят Александър Кирилов. „Стартът не беше летящ. Започнах като самодеец и хорист в Железничарския хор и в хора „Маяковски”, а по-късно пях в ресторанти, бар-вариетете и клубове. Успехът се почувства, когато публиката започна да аплодира и да танцува на моите изпълнения. Потвърди се с поканите за участие в Българската телевизия в Чешката, Руската, Полската. Най-приятните ми спомени от снимки на БНТ са от празника на моряците във Варна, а също и от популярната класация „3 от 8”, беше едно от най-гледаните забавни предавания”, припомня Душанов. На специалната дата 9 септември (какво да се прави – житейско съвпадение) той ще чества своята 65-годишнина. В края на 2010 г. издава в САЩ компактдиск „20 години по-късно”, записвайки любими песни от българския фолклор. „Издаването на албума не беше „нужда”, а удоволствие. Това е един опит за популяризиране на българското народно творчество в САЩ”, разкрива певецът. Обръщането към македонските песни определя за себе си като изпитание, удоволствие, различен израз на любовта му към музиката, но и предизвикателство. Подготвя и нов албум с неговата истинска стихия – поп музиката. Да се завърне към пеенето го подтиква дъщеря му Яна Дее, също певица. „Тя единствена от моето семейство се занимава с музика”, казва Евени. Дари планува завръщане у нас? „Да разбира се, защото България е моята родина”, отговаря някак си приповдигнато патриотично. Но на хора като него, живели в чужбина, може да се вярва за емоцията, която предизвиква думата „родина”. През призмата на човек, живял 20 години в страната на неограничените възможности и навлизащ в т.нар. златна възраст, опитът за паралел между нашите и американските пенсионери, стряска събеседника ни, а после го кара да се смее: „Този въпрос ми се струва малко странен. В шоу бизнеса хонорарите варират буквално от стотици милиони до дребни монети. Подобно е и положението с пенсионерите – осигуряването им не може да се обобщи. Аз лично планувам да се пенсионирам заедно с Бил Гейтс и Доналд Тръмп, но не вярвам, че ще съм така добре осигурен.”

Иван Георгиев за „Уикенд”