Дъщерята на поета: Иван Пейчев не знаеше колко струва един хляб

Иван Пейчев- Антоанета, Иван Пейчев е автор на стиховете на някои от най-големите шлагери на естрадата – „Адаптация” и „Далечно”, композирани от Митко Щерев и Мария Ганева, и изпълнени от Васил Найденов и Нели Рангелова. С какво най-вече сте запомнили своя баща? Най-яркият ви спомен за него?
- С красотата и осанката му, с красивите му изящни ръце. С остроумието. С обожанието, с което го гледаха околните. Също така и с отчуждението му от заобикалящия го свят.

- Какъв човек беше той? Какъв родител?
- Не беше като обикновените бащи. Ние трябваше да сме тихи, защото той пишеше. Постоянно беше усамотен в една от двете стаи, в които живеехме в Калофер седем души (дядо Киро, баба Донка и нашето петчленно семейство). Когато се занимаваше с нас, беше много нежен и добър, много ни обичаше. Играехме на „Не се сърди, човече", на шах...

- Неговата непрактичност в какво се изразяваше?
- В това, че не се занимаваше с никакви практически неща. Майка ми беше тази, която се разпореждаше и справяше с финансовите въпроси, които тогава за семейството ни са били доста сложни. Той не знаеше цената на хляба, нито пък какви пари изкарваше.

- Кой беше най-критичният момент за вашето семейство?
- Имаше много критични моменти, но здравето на баща ми беше най-тревожният факт в моя живот. Често боледуваше и аз от много ранна възраст се страхувах, че ще умре.

- Сигурна ли се чувствахте в семейството си?
- Да. В най-трудните години (между 1945 и 1955-а) аз, сестра ми и брат ми живеехме в Шумен с родителите на баща ни. Всъщност брат ми невинаги прекарваше при нас, той оставаше в София или Калофер в зависимост от това къде живееха родителите ни. Майка Мила и дядо Петър правеха всичко възможно да ни отгледат, но беше ясно, че парите не стигаха, и бяхме доста бедни. За мен посещенията на родителите ми в Шумен бяха празник, но не много дълъг. Всичките ни дрехи бяха шити от майка ми и пращани по пощата. В Калофер се събрахме всички през 1955 г. - и там беше оскъдно, но любов никога не е липсвала.

- Авантюра ли беше вашето идване в Лондон?
- Бях много наивна и недорасла на двайсетгодишна възраст. Не авантюра, а тежка работа. И много трудности за преодоляване ми предстояха, трябваше да се справя и с манталитета си от България.

- Иван Пейчев имаше ли усещането, че се е осъществил като творец?
- Дълбоко в себе си се надявам, че е имал. Но това няма значение, времето ще покаже. Според мен времето вече го и показва, защото впечатлението ми е, че той е един от най-тачените поети от онова поколение - от творците на 40-те години през XX век. Писанията на повечето от неговите връстници звучат старомодно с износените си римушки. Други, направили компромиси със съвестта си, са изнервящи с безкрайните си повторения, възхваляващи градивния социалистически труд, с бригадирските си лозунги, с възхитата си от пеещите трактори, от вечно усмихнатите работници от фабрики и заводи, от така наречения „нов" човек на щастливото социалистическо бъдеще. Поезията на Иван Пейчев и до днес не е остаряла нито по форма, нито по съдържание, станала е безсмъртна. Младите хора особено го обичат, защото техните вълнения намират в стиховете му завинаги верен и чувствителен приятел.

- Ако Иван Пейчев беше жив днес, как щеше да реагира на случващото се в България?
- Тезата на майка беше - по-добре, че не е жив. Дали би могъл да повярва? Може би. Сигурна съм, че много би се радвал за падането на Тодор Живков, защото той страшно роптаеше срещу простащината, която властва, и най-главно към хората, които не говорят езика на Христо Ботев правилно. Нова година се посрещаше със задължително пускане на новогодишната реч на вожда, и то само за да се издевателства. Мисля, че както всеки нормален човек в първите години на сините знамена той би бил щастлив, но после големи псувни щяха да се излеят.Дъщерята на Иван Пейчев - Антоанета

- В поезията на Иван Пейчев присъстват образите на непрестанни раздели, заминавания и завръщания, тя е изпъстрена с невъзможности и отчаяния, от всички страни се носи дъх на безкрайно дълбока тъга и самота. Тъжен човек ли беше Иван Пейчев?
- Да, обикновено, но имаше и моменти на просветление, може би под влияние на алкохола и добрата компания.

Антоанета Пейчева-Редуей, дъщеря на Иван Пейчев, вече 40 години живее в Лондон. Среща съпруга си Пол в СССР, където двамата следват история на изкуството. Първо живеят в България, после – в Лондон. Марияна Фъркова разговаря с нея за вестник „Сега” по повод предстоящите чествания на поета.