Духът на Емил Димитров остана в Княжево

Емил ДимитровДухът на Емил Димитров витае из всяко кътче на неговия дом в Княжево. Но това не е история за призраци. Тук вещите са свързани емоционално с някакъв спомен от легендата. И сякаш всеки миг отнякъде ще се появи една от най-голямата звезди в историята на шоубизнеса в България. “Телеграф” пръв бе допуснат в къщата на легендарния певец и композитор след смъртта му. Къщата на Емил Димитров е продадена на Веселин Маринов, на бизнесмени или друг някакъв неидентифициран обект – такива клюки от известно време вървят из столицата. “Телеграф” реши да провери как стоят нещата и бе посрещнат от преките наследници – Емил Димитров-син, внука Мартин и снахата Жаклин Кунович. С тях е и една от най-близките на семейството – жената, помогнала за отглеждането на малкия Емил. Синът на звездата още от прага шеговито посреща екипа на вестника с думите: “Както виждате, съвсем сме продали къщата, ама днес помолихме да ни пуснат, за да можем да направим интервюто.” После продължава сериозно: “В нашето семейство винаги сме смятали, че бащин имот не се продава, колкото и да ни е трудно с поддръжката.” И Емил Димитров-син сяда уютно край камината, внукът е на любимото място на дядо си, а на репортера се пада мястото, където навремето е седяла друга една легенда – звездата на френския шансон Шарл Азнавур. “Когато Марти бе на 5, сега е на 7, той ми каза: “Дядо сега сигурно се радва, като гледа как се грижим за двора. Обещавам ти, че един ден и ти ще се радваш, като ме гледаш как се грижа за къщата. Ето, това е нещо, което може да ме разплаче”, разказва синът. Емил Димитров бил силно привързан към дома си. В къщата си е намирал всичко, което му е било нужно. Когато синът му се оженва за Жаклин, снахата открива логиката на нещата в дома. Звездата я наричал Малката господарка на големия дом, както е романът на Джек Лондон. “Правила съм разни промени за размествания на мебелите, а той бе страшно дипломатичен и ме оставяше. След месец-два-три гледам как лека-полека, предмет по предмет започват да връщат старото си място. А и в същност Емил е бил прав. Разместил е къщата милион пъти и е видял кое къде трябва да бъде. Ние и сега, като разместваме за разнообразие някои неща, се оказва, че те всъщност са си на мястото и няма нужда да бъдат другаде”, споделя снахата. Емил Димитров обичал реда и чистотата, държал всичко да бъде лъснато – полилеи, витрини, статуетки. Вкъщи имал и култов израз към своя син: “Донеси ми прахосмукачката, за да изчистиш.” “Започваше да чисти, но някой трябваше да довърши. Той не обичаше да излиза от вкъщи, не обичаше да се разхожда из града. Нямаше шофьорска книжка. Никога не е карал кола. Той е звезда, защото беше и първият артист в България, който живееше като звезда – с антураж от минимум 8-9 души, а тия всичките хора ги хранеше и издържаше. Те постоянно бяха вкъщи”, добавя младши.

Лили му помогнала, поискала яке

Синът на Емил Димитров опровергава слуховете, че между баща му и Лили Иванова е имало съперничество и напрежение през годините. Той казва, че двамата не са били никога особено близки, но не са и воювали. “Баща ми не се подмазваше на никого. Той не стана народен артист за разлика от някои други. Когато Емил (певецът държал синът му да го нарича по малко име, а не “татко”) се разболя, Лили първа му подаде ръка. Всички пишат, че не са могли да се понасят. Няма такова нещо, тя дойде. Те не са били реална конкуренция никога за нищо. Когато му подаде ръка, тя не търсеше дивиденти. Тихомълком направи каквото трябваше и се покри. Тя като звезда, която се доближава най-много до неговия ранг, също е много затворена у себе си. По принцип звездите живеят много самотен живот. В болницата тя, гледайки Емил, може би по някакъв начин е преживявала заедно с него – ясно й е как една звезда лежи ей там, някъде си, а не е на сцената. Може би затова подходи човешки. Единственото, което Лили поиска от мен, бе да й подаря едно яке на баща ми с капси. Това стана може би година след смъртта му.”

Спомням си само ръце на поклонението

Емил Димитров-син казва, че за него е било кошмарно да приеме над 6000 души на поклонението на баща си през 2005 г. Но той си спомня не лица на хора, а ръце. “Това бе невероятно тежко изживяване. Единственото, което си спомням, са различните ръце – имаше много меки, имаше напукани, на деца, на възрастни, невероятно тежко беше. Тогава реално разбираш какво е значел за хората, може да си живял с него, да си се възхищавал на музиката, но там разбираш какво е бил той за другите. Имаше хора от цяла България. Никой не може да ти отнеме любовта на хората” – и ти го виждаш реално, че го има, че не го е изпял напразно.” Наследникът казва, че последният ярък спомен от баща му е разговор с него седмици преди да умре. “Той ме извика и ми каза, че повече не може да живее така, прикован за леглото. Той е творец и иска да свири, да твори и този начин на живот не е за него. И малко след това влезе в болница без видима причина, с идеални изследвания и си отиде. Винаги се е раздавал на хората и този начин на живот не е това, духът му искаше друго.” “Не ми липсва само бащата, а и творецът. Той беше много талантлив и беше изключителна емоция да присъстваш на моментите, когато се ражда някоя негова песен. Имало е моменти, когато сме го правили заедно, жена ми даже е пяла.”

Правил картини от слама

Рисуването било хоби на Емил Димитров, а вече и на сина му. Звездата обичал да прави картини от слама. “Тази техника му бе любима, защото е само от злато, черно и бяло. Според него по този начин най-точно и ясно се пресъздава хармонията в живота - черно, бяло и злато.” Певецът участвал дори в направата на декорите си, особено в оцветяването им. Събирал каталози от чужбина, от които черпел идеи, а после те са осъществявани от него и спецове. И сега синът също лека-полека се увлича по рисуването.

На бас

Емил Димитров-син твърди, че второто си висше за териториална администрация завършил, защото се хванал на бас с приятел. “Това е доказателство, че в главата ми още нещо мърда”, смее се Димитров-младши. Първото висше е музикално, първо у нас, после специализирал в Италия. Сега той учи внука на легендата да свири на пиано, също както баща му е учил него навремето.

Дневникът на Факира Мити

“В момента сме започнали проект, който няма да стане бързо, извадихме архива и дневника на дядо ми – Факира Мити – разказва синът на Емил Димитров. - Интересен дневник, писан е всеки ден от 1938 г. до 1989 г. Показва една друга епоха. Първите кинематографи, спектакли, много интересно. Вече е въпрос на решение под каква форма ще излезе дневникът – публицистика или романизирано. Има интересни факти, един цял човешки живот. Оттам тръгва артистичната линия в нашето семейство.”

Без грим

“Баща ми не е отказвал участия, пял е даже в гаражи, столови. Бил е много сред хората, но душата му винаги е била тъжна. Като всяка звезда, той се е чувствал самотен. Една песен, която много малко хора знаят, му беше любима – “Без грим”. Тя е много автобиографична, разказва какво е да си звезда на сцената и просто човек”, разкрива днес синът. А снахата Жаклин допълва: “Най-близките му хора всъщност бяха съвсем обикновени, които никой не познава. С много малко от колегите си е имал близки отношения. Ако тези обикновени хора разказваха, че са били при него и са си говорили с Емил до два-три часа през нощта, никой нямаше да им повярва.”