Дони: От театралната музика печеля повече, отколкото от хитовете

Дони- Скандалите като “Лили Иванова - Митко Щерев” вредят ли на родната попмузика или подклаждат интереса към нея като в попфолка?
- Никой от тях няма да загуби от скандала. Всеки знае кой е Митко Щерев и какви прекрасни неща е направил. Всеки знае и коя е Лили. Двамата просто изясняват отношенията си. Всеки творец е чувствителен и доста раним. В големия шоубизнес също са ставали скандали между големи творци - грозни реплики си размениха неотдавна Елтън Джон и Кийт Ричардс. Виждали сме Елтън Джон срещу Мадона, Шарън Стоун срещу Мадона, пък после се сдобряват и т.н. Те, дето се вика, биха се целунали уста в уста само и само да има снимка.

- Вас някой обиждал ли ви е до степен, че да искате да го съдите?
- Аз съдих един човек - Росен Николов. Преди години той беше казал, че съм взел 300 хиляди дойче марки от мутрите и до ден днешен дължа пари на негови хора. Заведох дело и го спечелих на всички инстанции. И друг път съм го казвал - жълтата преса ни “развежда” непрекъснато с Нети. Но ако някога ми пропадне ангажимент заради това - ще имам повод да осъдя вестник или журналист, че наврежда на доброто ми име.

- Вие сте един от 25-имата нови членове на “Профон” - те обаче са все изпълнители, които се самопродуцират. Защо, може би едните да не прецакат другите?
- “Профон” управляват и изпълнителските, и продуцентските права. Да, аз съм много повече изпълнител, отколкото продуцент. Ако в “Профон” имаше хора, които не одобрявам и се съмнявам в тяхната почтеност - щях да се оттегля. Съответно и Нети. Но там са Кирил Маричков, Атанас Янкулов, Дани Милев, все хора, с които съм работил и знам, че са о'кей. Направи ми впечатление и изпълнителният директор - бившият зам.-министър на културата Ина Килева, тя има понятие от материята.

- А парите, които ви се полагат, какво впечатление ви направиха?
- Парите, които съм натрупал от права от 2002 г. насам, са в размера на един хонорар от участие.

- Пак е нещо!
- Да, но го заработвам за един ден! Ще ви кажа и за “Музикаутор” - от работата си в театъра, който, знаете, работи 9 месеца в годината, взимам повече, отколкото от излъчване по всички радиостанции. Очевидно е, че не се плаща толкова, колкото трябва.

- Камелия Тодорова поиска от културния министър да регламентира положението на частния изпълнител. Защото се стигна дотам ФСБ не да търгуват с новия си албум, а да го подаряват.
- В нашия сайт donineti.com също подаряваме песни - 22 стари хита, като “Луната спи”, “Кукла”..., свободно може да се слуша и новото ни парче “Има време”. Адмирирам това, което направиха ФСБ. Това е творчески процес - създали са нещо и искат то да стигне до хората. Щом няма друг начин... Албумът им има много тегления, което означава, че у нас има голям интерес към българската музика. Държавата обаче трябва да намери механизъм, за да помогне на изпълнителите от по-зрялото поколение, защото архивите за стажа им са изчезнали от бившата Концертна дирекция. Затова голяма част от тези хора не могат да взимат пенсия. Държавата може да ни помогне и с блокирания закон за меценатството, който на практика не стимулира меценатите с облекчаване от данъци. Но от друга страна - на Елтън Джон какво му помага държавата Великобритания, освен че го е направила “сър”?! На Джордж Майкъл какво му помага, на “Куин”, на “Бийтълс”..., не може държавата да ми урежда ангажименти. Хубаво обаче е поне да не ми пречи като с неработещия закон за меценатството.

- А пречи ли ви държавата като гражданин?
- Е, ако пътищата бяха по-добри, може би щях да си идвам по-рано след участия, щях да бъда по-спокоен. С тези дупки по пътищата България прилича на швейцарско сирене, че и мирише на такова. Като музикант от 22 г. непрекъснато пътувам и никога не е имало по-лоши пътища.

- Появи се група българи, доволни от днешното управление. Вие доволен ли сте от него?
- Не мога още да преценя. Във всеки случай се притеснявам от показните акции на МВР. Това няма нищо общо с демокрацията. По отношение на културата обаче нищо не се случва.

- Как да не се случва - гради се българският Лувър, ще има реформа в театъра, в музиката... И който работи най-много, ще получава повече.
- Въпросът в културата обаче не е кой работи най-много. Въпросът е кой работи най-качествено. В “Едноетажна Америка” на Илф и Петров се разказва за посещение в заводите на “Форд”. Обясняват кой работник колко работи, колко взима. В една стая обаче виждат един, който си е вдигнал краката на масата, пуши пура и пие малцово уиски. И питат: “Добре де, този какво прави тук?” Отговарят: “О, той получава заплата 1 млн. Защото веднъж в годината му хрумва такова нововъведение, което прави революция в автомобилостроенето, и ние продаваме повече коли. Затова му осигуряваме комфорт да пуши, да пие и да идва понякога на работа. Така че тази мантра “който работи повече” е криво разбрана.

- Хабите доста енергия в телевизията. Имаше ли драма, когато скъсахте с Иван и Андрей?
- Напускането ми при всички положения е катаклизъм, но това е по-скоро рационално решение, не емоционално. Ние имахме три проекта, обещани от Нова телевизия - реалити, вечерно шоу и “Станция Нова”. Но реалитито не се случи. При всички положения ми беше мъчно, като си тръгвах, не говоря само за Иван и Андрей, а за бенда, за техническите екипи, кабелисти, гримьорки, сценични работници, охраната...

- Беше ви мъчно за охраната и за кабелджиите?
- Ами, да. Защото работиш и живееш с всички тези хора, не само с онези пред камерите. Но през есента ще се завърна в телевизията, на 2 проекта съм заложил. Преди това обаче ще отида да подишам морски въздух, ще си взема китарата, един клавир и ще записвам някои неща.

- С камион ли ще ходите на море?
- Не, с джип, той побира цялата апаратура.

- В чужбина няма ли да пътешествате, както обикновено?
- С Нети ще ходим в Рим в края на май, по повод 9 години от сватбата ни. Докато си говорихме дали да не отидем отново в Париж, мина Влади Люцканов (б.а. - директор на Младежкия театър) и каза - абе, ние ще ходим в Рим. И решихме да отидем с него. Марта Вачкова също ще бъде, Владо Пенев, още приятели. Но ако тръгне новият тв проект наесен, сигурно ще изпусна Тибет.

Интервю на Диляна Димитрова за вестник “Труд”