Димитър Вълчев

Димитър Вълчев е роден на 3 юли 1929 г. в Асеновград, умира на 28 септември 1995 в София. Завършва БДК - специалност пиано в класа на проф. А. Стоянов -1952, а по-късно и композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев. Бил е диригент на “Народния театър за селото” 1954-1960, а от 1961 ръководи оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. Член е на СБК. Автор е на камерна музика, детски песни, музика към театрални постановки (повече от 100), оперети (“Време за любов” - 1959, “Ревю с усмивки”) , мюзикъли (“Двубой”, “Фалшификатори”, “Ах, този секс”), филмова музика (“Бялата стая”, “Най-добрият човек, когото познавам”, “Спомен за близначката”) . Той е между композиторите, допринесли за формирането на съвременната българска естрада през 60-те (“Морското момиче Варна”, “И ха ха”, “Делфините”, “Една българска роза”). Сред наградените песни в конкурса за нови български естрадни песни на фестивала “Златния Орфей” са: “Делфините” (т. Димитър Керелезов, изп. Йорданка Христова) - I награда - 1966, “Крадецът на бисери” (т. Вили Чаушев, изп. Маргарита Димитрова) - I награда - 1967, “Една българска роза” (т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова) - І награда и специалната награда на СБК - 1970, “Посвещение” (т. Найден Вълчев, изп. Петър Чернев) - специалната награда за политическа песен - 1974, “Жена” (т. Найден Вълчев, изп. Йорданка Христова) - П награда - 1975, “Песен за двама ни” (т. Станка Пенчева, изп. Маргарита Горанова) - III награда - 1980- “Бяла песен” (т. Петър Караангов, изп. Паша Христова) е обявена за “Мелодия на годината” през 1971, в едноименния телевизионен конкурс. БНТ осъществява филм за творческия й път през 1978. През 1994 е издадена мемоарната книга на Димитър Вълчев “Другата струна”.