Дечо Таралежков

Дечо Таралежков е роден на 1 ноември 1929 в Казанлък, починал е на 14 януари 2002 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски” - 1951 и БДК - специалност кларинет – 1955, свири и на алт саксофон. Учи композиция при проф.Александър Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в БНТ (през 60-те и 70-те), заместник главен редактор в главна редакция “Музика” на БНР (1977-1984); директор на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (от 1984). Удостоен е с орден “Кирил и Методий”, I степен и “Червено знаме на труда”. Член е на СБК. Свири в различни естрадни и джазови оркестри още през 50-те - оркестъра на СГНС с диригент Христо Вучков и оркестъра на Сатиричния театър с диригент Бенцион Елиезер. Още оттогава започва да аранжира и през 60-те е един от основните аранжори в българската естрадна музика (предимно за голям оркестър). Много от наградените песни на фестивала “Златният Орфей” от този период са аранжирани от него: “Сън сънувах” (м.Атанас Бояджиев), “Закъснели срещи” (м.Петър Ступел ), “Една българска роза” и “Посвещение” (м.Димитър Вълчев). През 1967 получава I награда за аранжимента на “Крадецът на бисери” (м.Димитър Вълчев). Започва да композира оркестрови пиеси, а по-късно и песни (първа песен – “Стари истини” - изп.Бисер Киров). Автор е на музика към театрални спектакли и телевизионни мюзикъли (“Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”). В началото на 80-те сътрудничи активно с групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. През 1979 получава наградата на СБК за песента “Ех, та пролет”, а “Ние, старите моряци” (изп.Бисер Киров) - печели II награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”. Бил е диригент на ЕО на КТР и сценарист и отговорен редактор (многократно) на телевизионния конкурс “Мелодия на годината”, фестивалите “Златният Орфей” и “Ален мак”.