Денис Ризов: Не уважавам музикалната гилдия

Денис РизовДаниел (Денис) Ризов е роден на 23 януари 1964 г. в Шумен. Завършил е полиграфия. От 1986 г. е басист в група "Ахат". Бандата има три издадени албума и няколко DVD-та. Сред основателите е на промоутърската компания "София мюзик ентърпрайсис". В момента, освен с рок, се занимава с продуцентска дейност, има собствена телевизия и звукозаписно студио. Милена Димова разговаря с него за вестник “Сега”.

- Г-н Ризов, по-лесно ми е да ви попитам какво всъщност не сте работил?
- Не съм се занимавал с нелегална дейност, наркотици, проститутки, цигари и алкохол. Иначе съм работил като издател, строител, композитор, телевизия съм направил сега, музикално студио, въртял съм търговия на няколко континента, организирал съм концерти, продавал съм телевизори, създавал съм супермаркети, дистрибутор съм бил, имал съм салони за красота, продавал съм професионални фризьорски препарати, а пък с Милена лансирахме модна линия. Купихме платове, наехме цехове да ги шият, но бизнесът се оказа неуспешен и накрая подарихме дрехите на домове за деца. Най-успешно в България се оказа строителството. Сега се надявам и това професионално телевизионно и звукозаписно студио да потръгне, защото инвестицията е за милиони.

- Кое е общото между толкова разнородни дейности и не ви ли уморяват?
- Правя само нещата, които ми доставят удоволствие. Това ме държи в кондиция. Мен работата не ме уморява. Уморяват ме трудностите, създавани от типично българския манталитет. Т.е. войнстващата простотия - нахалството, несъобразяването с правилата, неспазването на законите. Винаги съм казвал, че на нас ни трябва някой генерал като Пиночет да ни сложи в ред. И ето че генералът си дойде от само себе си. Никога не съм бил фен на Бойко Борисов. Даже бях в клуба "Да пратим Бойко на село", но сега започнах да го харесвам. За психологията, за начина на живот на българите това е ръководител, който би могъл да направи най-много, при всичките му кусури. Бой по главата и право куме в църни очи! Ако някой не става за работа, уволняваш го, признаваш си, че си сбъркал и продължаваш напред. В музикално отношение ме уморява чалгата, защото не смятам, че това е нивото на нашата нация.

- Къде е рокът във всичко това? Има ли време за него?
- Рокът е в съседната стая. Там с "Ахат" смесваме нов албум в момента и се надявам до една-две седмици да сме готови с целия продукт. От 86-а година имаме само един напуснал групата, защото реши да стане свещеник. Бяхме шест, сега сме пет човека и всеки от нас се занимава с куп различни неща, само певецът ни Звезди прави единствено музика. Могат да се съчетаят нещата. А и ние изнасяме предимно големи концерти, поради което те излизат скъпи и затова свирим рядко. Т.е. имаме достатъчно време да си изкарваме хляба с други дейности, а музиката ни е за забавление и удоволствие.

- Защо не може да е бизнес?
- Може, но не и в България. Напоследък с това теглене от интернет не е възможно да се продават звуконосители, а на участия да се разчита, когато си рок група, е още по-трудно. Ние не можем да отидем на клубно или на фирмено парти, защото звукът ни е прекалено агресивен. А в България няма зала за много хора, т.е. не можем да правим големи концерти през зимата, а само през лятото. Същевременно единици клубове са в състояние да поемат група като "Ахат", защото нашите продукции са големи, а пространството е ограничено. С една дума - липсва голям клуб за 1000 души или зала за 20 000 души. Едно е да си фолк певица и с една касетка, едни напомпани цици и един микрофон да идеш някъде, да пуснеш плейбека, а след половин час да си в съседния ресторант. Друго е два камиона с апаратура, три-четири часа товарене и разтоварване, сцени, осветление и прочее.

- Живеете и тук, и във Флорида. Кое наричате "вкъщи"?
- Никъде не съм "вкъщи". Аз съм музикант, мога да живея и в хотел, както и на няколко места едновременно. Но музиката ми е тук, така че предпочитам България. Правили сме експерименти - в Щатите записахме албума Made in USA, но стояхме малко и не можахме да го разпространим. В България също не се прие добре, защото беше на английски, а родната публика обича да се пее на български. Това ми е и съветът към младите групи - пейте на български, колкото и парадоксално да прозвучи за някои хора, които се движат в по-образовани среди. Много нисък е процентът на онези у нас, които знаят английски.

- Но това означава по-малък пазар.
- Така е. Аз съм продуцирал българска музика, издавал съм група "Те", Б.Т.Р, "Аналгин", "Антибиотика", "Мастило", "Сафо", какво ли не, джаз също. Не се продава добре. Рекорд поставиха група "Те" с около 3 000 албума, другите са с по 1 000. Така че накрая се отказахме да продаваме звуконосители и ето че първия сингъл на "Ахат" от новия албум го пуснахме абсолютно свободно в интернет. По цял свят бизнесът се е пренесъл от продажбата на звуконосители към живи участия. Музикантите печелят не от албуми, а от концерти и от авторски права. Живото участие, дори да си го изтеглиш от мрежата, не можеш да усетиш истинската тръпка.

- Защо рокаджиите никога не кандидатствате за Евровизия?
- Защото ни е под достойнството, защото мислим, че това е за новобранци и за хора, които искат да се доказват. Да ида там и да се боря с нещастниците за сцена, а някакво жури от разни задници да седи и да ми оценява музикалния труд? Нали се сещаш, че това няма да стане. А и какво може да ми даде Евровизия с всичките си смотаняци? Аз досега не съм харесал никой изпълнител от този конкурс. Ние в "Ахат" сме с много високо самочувствие като музиканти и като личности. Ако някой от гилдията иска да участва - моля. Аз гилдията така или иначе не я уважавам, защото в нея няма добри професионалисти.

- Като те слушам, не цениш музикалното образование. Така ли е?
- Ние в нашата група имахме трима души, които учеха в консерваторията и които не я завършиха, поради това, че имахме по 250 концерта годишно и просто нямаха време да ходят на училище. Пожелавам на всички музиканти да нямат време да завършат консерваторията, защото имат много участия. Никога в рока не е било предимство да можеш да четеш ноти. Само си представи как ще изкараш на сцената пюпитър и ще забиеш нос в него, вместо да бройкаш мацките отпред. Когато си композирам нещо, си хващам китарата, пускам си магнетофона и си го записвам. После заедно с групата го разучаваме. В момента смесваме песен с 46 души симфоничен оркестър - както виждаш, няма проблем. Хванахме композитор, който оркестрира песента и я пригоди за оркестъра. Пак не съм седнал аз да чертая петолиния. Цигуларят Васко Василев пък често ме е канил да участвам в негови концерти, където се свири Шостакович, Вивалди, Мориконе и т.н. Тогава вече той ми дава басовите партии за контрабас и плейбека и аз ги научавам. После, разбира се, ги свиря наизуст, защото съм рокаджия. Т.е. когато ми трябва да чета ноти, чета ноти, но да ги използваш в рок музиката е идиотско, самият й дух не го допуска.

- Рокът начин на живот ли е?
- Начин на мислене е - който обича свободата, обича рок, и оттам - и на живот. Ето виж, продължавам да си ходя с дълга коса, с големи обувки и дънки. Да, понякога в деловия свят шокирам хората, но смятам, че един костюм не би могъл да помогне на бизнеса ми, защото там най-важното са създаваните с времето име и репутация. Спомням си една среща в Щатите, където се обсъждаше проект за милиони долари, и се явих в обичайния си вид. А хората очакваха май някакъв чичко с вратовръзка. В началото потресът беше очевиден, но после разбраха, че съм човек, който ще си изпълни ангажимента по сделката. Месеци по-късно колегата, който пряко отговаряше за проекта при тях, ми каза: "Когато влезе в заседателната зала и те видях как изглеждаш, си казах: "Край. Уволниха ме". Друг път в Дубай се явих на среща с бизнесмени по къси гащи и с голяма обица. А бе никой не ми подава ръка, никой не ме кани да седна, така си и стърча в ъгъла и си давам сметка, че ме мислят за охрана, за шофьор или нещо такова. Когато тръгнаха същинските преговори и започна да се говори за цени, за продукти, за сделки, стана ясно, че аз съм човекът, който взема решенията и онези панически наскачаха. А в началото даже не ми дадоха стол.