Дани Милев: Върнах се от море, за да ме арестуват

Дани МилевПеещият данъчен инспектор, както наричат композитора, китариста и певеца Дани Милев, през април ще се появи в ново телевизионно шоу. Странната кариера на този 42-годишен мъж преминава през невероятни житейски препятствия, включително и през затвора. Дани обаче успява да извлича полза дори от ситуации, в които е губещ и продължава напред. Вероятно заради таланта си и поради способността си да залага на печеливши проекти и успешни хора. Като Нона Йотова и Мариана Попова, за която написа Let Me Cry, изстреляла я на “Евровизия”. Като големия цигулар Веско Ешкенази, с когото изпълняват една невероятна песен. Дани спечели и като влезе в “Шоуто на Азис”, където беше шеф на бенда. Днес разбирам, че след свалянето на предаването от ефир през есента на м.г. музикантът е имал тежък период и известно време е боледувал. Дори в буквален смисъл. С него разговаря Валентина Петкова за вестник “Труд”.

- Що за болест е тази, която хваща всички, които се разделят с телевизионния екран?
- Истината е, че много хора боледуват, когато паднат от ефир. Аз също изкарах тежък период през септември и октомври м.г. Дори се разболях. Поканиха ме да участвам в рекламна кампания за някакъв “ден на сърцето” и се оказа, че кръвното ми е високо, че съм станал хипертоник. А аз нищо не съм усещал. Започнах да вземам хапчета, направих алергична реакция, вкараха ме в болницата... Забелязал съм, че когато излизат от телевизията, мнозина преживяват драми. Човек започва да се пита дали е актуален, дали това, което е било, ще продължи, дали го разпознават на улицата... Дори се шегувах, че продължавам да си светя с фенерче, за да не забравям блясъка на прожекторите. Така поддържах самочувствието си.

- Сега сте безработен, мъж, за когото се грижи съпругата му?
- За щастие аз съм икономист, бивш данъчен и пресмятам финансите си с няколко хода напред. Винаги имам някакви резерви и си правя сметка колко мога да изхарча... В момента съм доволен, че осъдих държавата във връзка с моите премеждия в затвора през 1998-а.

- Съдебният ви иск беше за 160 000 лв.?
- Сумата, която ми изплатиха, е значително по-малка, но не бива да я казвам, защото за тези неща не се говори. Но и парите, които получих, ми дойдоха добре в тази криза.

- Как допуснахте да попаднете в затвора, толкова ли сте наивен?
- Напротив, аз въобще не съм за подценяване. Мен ме арестуваха полицаи, които не разбират от данъчна материя. Въпросите, които ми задаваха бяха неадекватни. Питаха ме “от коя банка изтеглихте парите”? А тези пари, за които става дума по ДДС, не се теглят от банка, а се привеждат от бюджета в твоята сметка. И ти можеш да ги изтеглиш или преведеш в друга банка. Въпрос на терминология... Без никакви доказателства бяхме арестувани аз, един данъчен колега, шефката на данъчната служба в Костинброд и една бизнес дама. Явно са си казали: “Хващаме ги всичките, те си признават и случаят се разплита.” Само че то не става така... Освен това аз предварително знаех, че ще ме арестуват, но бях спокоен, защото не съм виновен.

- Някой ви е предупредил?
- Ами да, обадиха ми се. Бях на море и се върнах, за да ме арестуват. Дойдоха вкъщи, направиха обиск, не намериха нищо и казаха: “Елате за справка.” Тази справка продължи година и половина. Това са изтъркани полицейски номера. Другият номер - този, който те разпитва, да отмята назад сакото си, изпод което се подава пистолет. Вероятно така очакват да се разтрепериш и всичко да си признаеш... Но аз нито съм наивен, нито съм подценил случая. Просто това е риск на професията. Такива неща се случват. Лошото е, че много често в България няма презумпция за невинност, а има презумпция за виновност. Аз обаче бих им казал: Като сте такива големи майстори, моля ви се работете професионално и хващайте престъпниците с необходимите доказателства. Останалото е глупост.

- Получихте ли удовлетворение?
- Не. Аз продължавам да ги съдя, защото имах две висящи дела. Сега обжалвам второто дело, за което не съм лежал, но съм арестуван. Удовлетворение лесно няма да получа. Но и няма да се откажа. А и не се притеснявам от органите, защото каквото са успели, вече са ми го направили. Междувпрочем държавата е голяма машина и човек не бива да си прави илюзии и да смята, че не може нищо да му се случи. Могат да му се случат най-различни неща, без да може да си ги обясни.

- Известно е, че сте близки приятели с бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Защо не потърсихте помощта му?
- Влиятелният ми приятел в този момент не беше в близки отношения нито с Татарчев, нито с Бойко Рашков. Дори и да е искал да ми помогне, дори и да се е опитал, той нямаше лостове да промени каквото и да е. А и човек на такъв пост не би пренебрегнал професионалното си положение, за да помогне на някого, за когото не се знае дали е виновен или невинен. Сега мога да говоря свободно за тези неща, защото нито той, нито аз съм престъпник... Така че за нищо не му се сърдя. Продължаваме да сме в близки отношения и всичко е наред. Нона Йотова е кръстница на двете ни деца.

- По-силен ли излязохте от затвора?
- Въобще не мога да знам. Истината е, че днес съм с високо кръвно... В началото си мислех, че ще ме пуснат под гаранция. Имах насрочена дата за сватба, жена ми беше бременна в четвъртия месец. Вместо това изкарах в следствието във Варна една година. Това е незаконно. Те имат право да те задържат за шест или за девет месеца с разрешение на главния прокурор. Докато бях там, ушите ми бяха станали прозрачни.

- Защо?
- Ставаш бял и прозрачен поради липсата на светлина. А този арест във Варна се водеше за един от най-добрите, защото вътре имаше тоалетна и вода. Това обаче водеше до други неща. Примерно вратата с прозорчето, през което подаваха храната, не се отваряше понякога със седмици. Поради обездвижването, като излизах навън, коленете ми се огъваха... Но знаете ли, докато бях вътре, какво ми липсваше най-много.

- Какво?
- Най-много ми липсваха простите човешки усещания, като да ме вали дъжд, да вървя през гората и да подритвам листа с краката си. Беше ми мъчно и за кучето ми. Колкото и уискита да сте изпили, каквото и да сте изяли - това няма никакво значение. Човек усеща липсата на неща, които му дават чувство за свобода и пространство.

- Докато сте били в затвора, се е родило първото ви дете?
- Да, но тогава аз не се усетих като баща, защото не бях виждал сина си. Не пускаха и жена ми, тъй като още не бяхме женени, т.е. по закон тя не ми беше роднина.

- Вие сте сред малцината в шоусредите със семейство, на което държите. Не се ли изкушавате от голотата и напористия силикон, с който сте обграден?
- С жена ми сме заедно от 19 години и до ден днешен имаме хубав секс и всичко ни е наред. Може би е така, защото съм намерил точния човек. Но аз нямам рецепта как се случва това. Ако някой смята, че за да задържиш човека до себе си трябва да го ограничаваш, не е познал. Всеки се нуждае от лично пространство и свобода и ние си ги даваме един на друг. В същото време жена ми е много хитра. Докато бях данъчен инспектор и отговарях за Костинброд и за Годеч, тя понякога идваше при мен само за да се завърти из службата. И понеже е много красива, само с присъствието си прогонваше всякакви мераци около мен. Това не ми пречи аз да се закачам с момичета от балета или с всякакви други напращели девойки. И като им кажа - хайде да станем гаджета и да правим секс, те ми отговарят: “Ами ти си много женен.” Истината е, че в шоубизнеса всичко е много разкрепостено и голотата е в повече, а това убива емоцията.

- Вие плащате ли си данъците? Одобрявате ли акцията на НАП срещу попфолк певците, които укриват данъци?
- Неплащането на данъци за мен е елементарно подценяване на задълженията ни и ниска данъчна култура. Дори е невъзпитано. Така че аз винаги съм си подавал данъчна декларация и съм се издължавал. И е ясно, че няма изведнъж да подам някаква декларация с колосални суми и да се правя на по-умен или на по-глупав. Защото, който внася големи данъци не е най-умният. Въпросът е да се плащат оптимални данъци. По-богатите имат по-малки данъци, защото имат по-добри консултанти.

- Създавате впечатление за човек, който може да се справи с всяка ситуация. Надали обаче нямате страхове?
- Изпадам в криза, когато не виждам как ще изкарам пари, как ще осигурявам семейството си. Родителите ми не са богати и всичко, което съм постигнал, съм го направил сам. Кариерата ми като музикант и композитор се разви доста късно - след затвора. Да пробиеш на 39-40 години е супер трудно. Затова не мога да не съм поласкан, когато хора като Тончо Русев и Митко Щерев ми казват: “Добре дошъл при нас.” Стефан Димитров дойде лично да се запознае с мен и ме покани да изпея на юбилейния му концерт му “Сбогом, моя любов”. Това признание за мен е много важно... За да се държа на повърхността, за да имам самочувствие и да не изпадам в криза, винаги си оставам няколко островчета, върху които мога да стъпя, ако се наложи.

- Какви са тези островчета?
- Различни варианти, които могат да ми помогнат да изляза от трудни ситуации. Примерно мога да преподавам китара, което ще ме храни. Мога да пиша песни. Мога да правя аранжименти. Вкъщи съм си оборудвал студио и мога да работя като студиен работник. Мога да пея в пиано бар, в кръчма, също и на сватби. Много неща мога. Като икономист мога да се върна в данъчната администрация или да стана съветник по данъчни въпроси... Мога да започна по-малък или по-голям бизнес. Т.е. имам варианти, които ми помагат да не се потискам. Затова, когато приключих с “Шоуто на Азис” си изградих стратегия и връзки, които да ме водят по-нататък. Може би говоря така спокойно, защото започвам ново предаване. А и човек на риска, който живее на ръба като мен, няма от какво да се страхува.