Грета Ганчева: Иво Карамански наистина пееше в дуетите ни, не са оправяли гласа му в студио

Грета Ганчева- Грета, наскоро мина българската “Евровизия”. Какво мислите за младото поколение певци и артисти?
- Не се интересувам. Няма нещо, което да ме зашемети. Все пак моя вкус и моите изисквания са малко по-различни. Мога да кажа само, че сърцето ми кърви. Отдавна излязох от театъра, пенсионираха ме. Знаете, че много се интересувам от Русия, тъй като дъщеря ми е там. Те са били също в криза, но техните билети се продават 2-3 месеца преди самия спектакъл. Имат премиери на самата Нова година вечерта. Излизат от премиерата и отиват на Червения площад и започват да се веселят. Техните певци взимат по 20-30 хиляди евро хонорари. Така че, дайте да не говориме за това… бяхме хиляда пъти преди тях, а сега сме на голямата опашка. Но не искам да виня никого. Завистта на хората е виновна за всичко. Аз не знам какво са леви, какво са десни убеждения, но винаги заставам на страната на младите хора. Самата така се чувствам. Това, което правя, е необикновено и затова искам да го дам на обикновените хора.

- През последните 20 г. не записвате активно, а само песни по конкретни поводи като песента за Путин. Защо така?
- Не е вярно, че не записвам. Няколко албума съм издала след демократичните промени. Друг е въпросът защо не ги продават в музикалните магазини. Аз ходя 5 години на един фестивал в Ялта, където участват певци от 57 държави. Безкрайно доволна съм от това всички те аплодират моята песен за Путин. Аз съм актриса, певица, творец с гражданска позиция. Не съм халтураджийка. Не съм направила песен за Путин, защото искам непременно той да ме оцени. Направила съм я за себе си и за хората. Тъй като Путин е човек, който разби цял един демократичен свят и показа, че може да има и друг вид демокрация.

- Един от дисковете ви е в дует с Иво Карамански. Той наистина ли пее в записите или гласът му е обработен компютърно?
- Иво бе мъжко момче. Той ми спонсорира един диск. Имаше хубав глас и направихме един експеримент – да запишем дуети. Наистина си пее. В студиото могат да оправят малки грешчици, всички певци си ги оправят, но той не. Имаше плътен глас, много артистичен и интелигентен. Жалко, че стана така… Не за мене, а за хората и за децата му.

- В България смятат за престъпник. Това не ви ли притеснява?
- Аз не ги разбирам тези работи – не знам кой е престъпник и кой не е. И Бай Тошо го съдиха, пък за мен не е престъпник. Не че искам да ги сравнявам двамата. Аз не съм живяла с Карамански – виждаме се, пееме, записваме и довиждане. Той си гледаше неговата работа, даже не знам с какво се е занимавал точно. Знам, че имаше прекрасна жена с добри дъщери, след това му се роди и син.

- Пяли ли сте на други така наречени мутри?
- Аз не знаех, че Карамански е мутра. Ако тая мутра знае пет езика… Той може да е мафиот, но не е мутра. Така си мисля.

- Споменахте Тодор Живков, който навремето ви е подарил апартамент.
- Бях свидетел на дело №1, когато го съдеха. Оказа се, че на много мои колеги е помагал, но те се отрекоха от него. Беше много неприятно – да си свидетел на нещо, на което не се гледа с добро око, а той го е правил с хуманна цел. Един от следователите накрая ми каза: “Еееее, г-жо Ганчева, много сте се минали – вашите колеги са взели огромни апартаменти, пък вие само една гарсониера”. Но аз никога не съм ламтяла. За мене Бай Тошо е като едно слънце. Аз продадох тази гарсониера преди години и си купих апартамент в Свети Влас, точно срещу морето. Много мои приятели след това ми станаха съседи там. Даже съчиних една песен за Свети Влас – в стил латино салса, тя тепърва ще се прочуе и разчуе. Обичам да правя посвещения – писателите подаряват стихове, художниците – картини, а аз песни.

- Вие ли сте го искали този апартамент?
- Той не ми го е подарил, аз съм си го платила, но ми го дадоха тая възможност от неговия кабинет. Навремето, когато ние започвахме - от първия до последния артист бяхме бедни хора. А Бай Тошо се грижеше за хората, които бяха лицата на България. По това време и аз бях сред тези лица, имах много успехи в Съветския съюз, в Белгия, в Италия. Бях дете на железничари от Врачанско и от нищо в цяла България ме знаеха. Той беше склонен да пита всички, които участват в правителствени концерти, а аз много участвах в такива, но никога не съм се фукала с това нещо – “Мойто дете, имаш ли нужда от нещо”. Аз му казах, че нямам къде да живея. Той отвърна: “Ами добре”. Гарсониерата беше нищо, за мен беше като палат. На много колеги ще им тежи на съвестта, че след като получиха толкова много блага от социализма се отрекоха от него. Аз нищо не съм получила в сравнение с тях, но истината е че Тодор Живков се грижеше за хората на изкуството. Ние, певците бяхме първите вестоносци, първите дипломати, проправяхме пътя на политиците в чужбина. Бай Тошо като един народен човек умееше да се отблагодарява за такова нещо. Сега не знам как стоят нещата. Нищо не съм получавала даром през последните години. Аз изкарвам много малко пари, затова и малко данъци плащам. Много колеги успяха да се преустроят и да работят и при капитализма, аз не успях. Както и Емил Димитров не успя. Ние с него винаги като сме си говорили, той ми казваше: “Аз като че ли не мога да живея в това време”. Той го нямаше този хъс да се навира, да се пазари. Творецът е много особено нещо – когато твориш, даваш нещо от себе си, изпълва те изцяло и забравяш за пари и облаги. Консуматорът е друг – певецът консуматор, той консумира. Нещата са много различни. Дай Боже българската естрада да стане такава, каквато ние имахме и бяхме на ниво, и театъра – аз самата съм театрална актриса, дай Бог да стигнат до това ниво, което бяхме нашето поколение. Всичко, което е било във върховата си точка, да се повтори.

- Преди интервюто ми споменахте, че сте имали здравословни проблеми. Какви?
- Не бях нещо добре със сърцето, прегледаха ме малко отгоре до долу в Токуда. Човек трябва да започне да се щади на тези години, иначе всичко друго е нормално. Хората на изкуството сме по-емоционални и навремето няма да забравя артистите на Народния театър - аз съм станала актриса благодарение на Апостол Карамитев, Спас Джонев, Владимир Трендафилов, падаха като круши зад сцената – вървят и падат. А това е емоция.

- Не криете годините си…
- Защо да ги крия? Те са толкова хубави. Дай Боже всеки му. Аз започнах с Лили Иванова, тя е с 2-3 години по-голяма от мене. Тя не ги крие, но се заинати на пресата – когато те й дават някакви години, тя казва: “Аз пък няма да ви ги кажа”. Уважавайте Лили Иванова, защото това е последната звезда останала от миналата епоха и за голяма радост тя е същата голяма звезда и за тази епоха. Аз никога не съм била звезда, но славата никога не ми е липсвала. В Русия съм популярна, носят ме на ръце. Не съм тотална звезда, но си имам своето място.

- Вие сте първата съпруга на Емил Димитров. Дори написахте цяла книга за любовта си с него. Остана ли нещо което запазихте лично за себе си?
- Не, нищо не съм запазила за себе си. Ако съм запазила, то е благодарение, че не мога да си спомня. Все пак това са много години. Това, което си спомням и не съм го казала в книгата, ще напиша нейното продължение. Не съм от тези хора, които се крият какво правят. Ако има нещо за Емил, което не съм казала, ще го кажа.

- Наистина ли нямате снимка от сватбата ви?
- Нямам, откъде да я намеря? Така се получи, че това е най-кофтито нещо.

- Да очакваме ли книга и за живота на Грета Ганчева?
- Да, ще напиша такава книга, макар в книгата за Емил да съм споделила и за моя живот.

Интервю на Лео Богдановски за вестник "Телеграф"