Глутница кучета ръфаха Грета Ганчева

Грета ГанчеваПевицата Грета Ганчева бе нападната от улични кучета непосредство до жилищния си блок. Глутница песове се нахвърлили върху изпълнителката на „Балалайка", докато се прибирала по тъмно. Случката вероятно ще отприщи нови престрелки между природозащитници и последователи на твърдия ред, след като хрониките за инциденти с животни се пълнят почти всеки ден. Преживеният ужас си остава за сметка на Грета, която се опитва да го превъзмогне с чувство за хумор, впрягайки писателската си дарба, пише „Уикенд”. Тя озаглави есето си, породено от идиотската случка, „За кучетата, змиите и лястовичките".

Дали обичам животните? Не бях мислила по този въпрос до момента, когато ми разкъсаха роклята. Куче в апартамента си не съм гледала, защото предпочитах детския смях, но куче в къща с двор - истински пазач и приятел, това го приемам. Истината е, че кучетата са едни бездомници, които скитат по улиците и които от много време са наши спътници. Една нощ ме нападнаха 7 бройки. Ръмжаха, лаеха и се нахвърлиха върху мен. Скъсаха ми роклята. И когато тръгнаха към гърлото ми и ръцете ми, за щастие един таксиметров шофьор мина по улицата, отвори вратата на колата и извика: „Качвайте се! Ще ви разкъсат!”. Закара ме до входа, който беше само на 30 метра, и аз се прибрах трепереща,  слава Богу само с разкъсана рокля. На следващия ден се обадих в т.нар кучешка служба, по модерному екологична. Оттам ми казаха: „Ако ушето на кучето е отрязано, не може да го пипне никой". Разходих се, проверих - 20 кучета, които скитат в моя квартал, са с отрязани ушета. Такъв бил законът. Това значело, че някой се грижи за тях, т.е храни ги, но през деня. А през нощта те си остават едни зверове, безпризорни. Ако решат, могат да нахапят и човек, както се случи с мен. Това обаче се случва и през деня - нахапани деца, жени, колкото щеш. И си казах: „Браво, бе! Закон за кучетата! Няма лошо! Значи те са по-добре от хората, щом законът ги пази!". Също такъв закон пази и змиите. Те са на привършване и дайте да не ги убиваме. Нали си спомняте, лятото нахлуха в офиси, детски градини, къщи, алармираха медиите, но такъв бил законът. „Не убивайте змиите - те са на изчезване!" Значи пак защита за животните, а за хората?
Сблъсках се това лято и с един природен закон. Законът за лястовичките. На балкона си направиха гнездо 7 на брой. Познати ми казаха: „Това ти е късметът. Пази ги!". Зарадвах се. Викам си: „Щом като са кацнали на балкона ми лястовички, ще кацне и вертолет с един принц". Е, малко съм големичка за принц, но човешките мечти нямат граници. Човек със 170 лева пенсия понякога си мечтае за малко повече. Продължих: „Държавата много, много не мисли за мен, но ето на, природата ми се отблагодарява!". Цяло лято чистих изпражнения, миех пода, заливах го с белина, обеззаразявах. Необезпокявани от нищо, те родиха още 21 малки лястовичета. По едно време на балкона се появиха и калинки. „Абе, викам си, природата не лъже. Ето че иде принцът, щом са тук тези красиви животинки". Обаче то се оказа, че калинките, които се насъбраха, се хранят с птичи изпражнения. Но аз все си мечтая, чистя и все се надявам. Докато един ден вдигнах 39 градуса температура. Мислите ми вече бяха в друга плоскост: „Леле, това да не е птичи грип?". Слава Богу, не беше. Лястовичките отлетяха, принцът не дойде, а пенсията ми е още 170 лева. Сега не знам какво ще ме нападне и какво ще ми донесе късмет, но човек живее с надежда... Може би през зимата на моя балкон ще кацнат белите мечки... Е, това е.