Георги Христов: 6 пъти се прекръствам преди концерт

Георги Христов„Стигнал съм до нивото, в което се забавлявам с глупостите, които се пишат за мен. Някои вече използват моя лаф, че най-важното е да ти изпишат правилно името, всичко останало е реклама", казва Георги Христов в дома си на 15 минути извън София. Малко преди началото на разговора майка му внася страница от жълтата преса, която той поглежда, изсмива се и захвърля. В спортен екип певецът се е настанил удобно пред камината си. По стените в тази част на дома му има само икони и компактдискове с музика. Огън в камината още не е запален, но Христов пуши в прекия и преносния смисъл. На 29 октомври е поредният му голям концерт в НДК, станал ежегодна традиция за почитателите му. Подготовката за спектакъла е завладяла духа на стопанина на бялата къща.

- Колко време ви трябваше да построите този дом?
- Тази къща започнах да я строя 1988-а, нанесох се 1994-а, през годините я довършвам, обновявам. Тази година си реновирах джакузито и си направих басейн на покрива. Басейнче е точната дума. Това е една скрита тераса, на която ми е много приятно да си почивам.

- Никой ли не наднича от съседите?
- Няма как, освен с хеликоптер.

- Тази ваша недостъпност прави ли ви по-голяма звезда?
- Не бих казал, че съм недостъпен човек. Имам своите приятели и своя тесен кръг, с който контактувам и се чувствам комфортно. Нямам нужда от показност. А дали съм звезда, не го определям аз, за разлика от много самотитулували се звезди. В България се титулуват крале, кралици, мега, прима и т.н. Това, дали съм популярен човек, го решава публиката. А иначе в живота не съм лесен човек, защото не съм елементарен. Ширещата се простотия ме отблъсква. Затова съм намерил своето спокойствие в този по-затворен начин на живот, който малко или много ме предпазва от това, което
ни залива. Вече не чета вестници, рядко гледам телевизия, не ме интересува политика. Интересувам се единствено от своята работа, от близките си. В това безвремие ми е достатъчно.

- Кое ви кара да се чувствате земен, нормален човек?
- Аз съм много земен човек, контактувам с нормални хора и знам всички проблеми, които съпътстват българина през последните години.

- Съседите ви са селски хора, вероятно варят ракия, правят зимнина. Как съжителствате?
- То и аз съм селянин. Само че да направим разлика - има си селяни по местоживеене, в което няма нищо лошо. Но да си селянин по характер е нещо много страшно и нелечимо. Живея с моите съседи в много добри отношения. Смятам, че и те мислят така и винаги са били любезни с мен. Дори и с хора, с които не се познавам, винаги си казвам „добър ден”. И винаги съм получавал добро отношение.

- А ако се наложи да почукате на комшия за нещо?
- Разбира се, че ми се е налагало и на тях им се е налагало. Никога не са ми отказвали, както и аз. В един крайградски квартал човек живее много по-спокойно. В София, въпреки че съм кореняк софиянец, малко трудно се получава.

- Защо е специална за вас покойната Мария Нейкова, по чиято песен „Двама" е най-новият ви клип?
- С тази песен искам да почета паметта и на Богомил Гудев, автор на гениалния текст. Мария и композиторката Зорница Попова - двете не мога да ги разделя - бяха като майки орлици около мен в началото на кариерата ми. Даваха ми най-ценните съвети и най-вярната обич. Много съм им благодарен. За мен те не са си отишли. Винаги са с мен и ще ги обичам. Не ходя на погребения, защото искам в спомена за хората, които обичам, те да остават като живи. Правя всичко възможно никога да не присъствам там, на раздялата с тленното.

- Вероятно са ви упреквали, че не сте били на погребенията им?
- Да, упрекваха ме. Не смятам да давам обяснения и да се оправдавам пред когото и да било. Когато паля за най-близките си свещ, паля и за тях двете. Аз и на дядо ми не отидох на погребението. Да ме линчуват ли? Просто не исках да го видя мъртъв.

- Какво още не обичате в живота?
- Много неща не обичам. То едно ли е... Много ме дразни    лицемерието. Ужасно ме дразнят евтините наколенки и хората, които ги носят - две на ръцете, две на краката, и с тях пълзят. Мразя хамелеоните. Мразя тези, които пред теб говорят едно, а зад теб друго. Може би затова съм недолюбван, защото назовавам нещата право в очите. Забелязвам, българинът не обича да му казваш истината. Аз не се обиждам, когато ми правят забележки, напротив. Не съм безгрешен и всезнаещ.

- Сигурен ли сте, че обичате да ви правят забележки?
- Да, обичам да ми казват грешките. Мразя да ме хвалят непрекъснато. Искам да ми казват къде бъркам, защото невинаги мога да се погледна отстрани. Защо се страхуват да го направят? Аз не хапя. От друга страна, добре че вие журналистите ми създадохте медиен образ, че все едно ще захапя някого всеки момент. Помага ми много, между другото. Когато хората те мислят за слаб, веднага ще те наранят и ще те унищожат. Ние мразим можещите в нашата страна. Няма сфера, където някой да е добър и да не се опитат да го смачкат. А ако подаде глава някой по-надарен, простащината веднага е на ход. Тя извира отвсякъде. Властващата некадърност ще погуби тази страна - това е.

- Вие как оцелявате?
- Ще продължавам да работя по начина, по който съм работил, ще продължавам да правя своята музика. Смятам, че имам достатъчно вярна публика, която ме разбира, цени и подкрепя. Не мога да се харесвам на всички, а и не искам. Не съм всеяден за всички. Но няма и да предам тези, които ме подкрепят.

- Какво се случва в нощта преди един голям ваш концерт като предстоящия?
- Страшно е. Ето, 15 дни преди концерта всяка вечер най-малко един-два часа преосмислям всичко, подреждам сценарии, костюми, балети. Всичко ми минава през главата. Аз съм и продуцент и режисьор на своите спектакли, освен че съм автор на 95% от песните - това малко от хората знаят. Какво да се случва? Главата ми пуши. Вечерите преди големи концерти са едни от редките случаи, когато си позволявам да пия някакво хомеопатично приспивателно. За да мога да заспя, тъй като са ми необходими минимум 8 часа сън.

- Кой ви го препоръча това хапче?
- Една моя приятелка докторка. Взимам го максимум 3-4 пъти в годината, на билкова основа е. Напрежението е много голямо, наистина. Само човек, който не е излизал на сцена по този сериозен начин, не може да разбере това усещане и колко труд и нерви коства на един изпълнител такъв концерт, за който сам е свършил всичко. На мен вратът ми е здрав, защото сам си върша работата.

- Емоциите и нервите кой ги плаща? Впрочем как сте със здравето?
- Публиката плаща всичко. Сгреших глагола. Тя се отплаща -  при това стократно за вложения труд. Такова усещане през  тия два часа на сцената няма. А иначе да чукна на дървото, в перфектна кондиция съм. Много се грижа за здравето си. Спортувам, ползвам сауна, ям много цитруси, пия фрешове непрекъснато. Изяждам килограм лимони на ден.

- Имате ли ритуал преди излизане на сцената?
- Да, прекръствам се шест  пъти  винаги  преди концерт.

- Защо шест?
- Не знам, 6 ми е любимото число. Ако е мнооого важен концертът, правя го 6 пъти по 6. Нямам други ритуали. Аз съм вярващ човек и вярвам, че силата помага.

- Коя е любимата ви икона?
- Имам много, но може би е този дървен кръст, това разпятие срещу мен точно. Донесъл съм си от Божи гроб свещички, 33 на брой. Взел съм ги от самия гроб, запалват се от неговия огън, поставят се в един свитък и се носят. У нас вече си вземам по една и си я запалвам за здраве. Не е задължително според мен човек да се моли в църква. Силата е навсякъде около нас и на всяко място, във всеки момент можеш да се помолиш.

- Случвало ли се е това да ви се докаже?
- Да. Не знам дали винаги е с мен тази сила, но когато съм имал нужда, винаги ми е помагала. Страхотен сън сънувах веднъж. Как Дева Мария, цялата в бяло, ми даде Младенеца в ръце.

- Кога беше това?
- Преди две години. Когато се събудих, бях разтърсен от горе до долу. Никога в живота си не съм се чувствал по такъв начин.

- Страхувахте ли се от това преживяване?
- Не, напротив, почувствах се пречистен и прероден. Много странен, но хубав сън.

- Някой разяснил ли ви е какво означава като символ?
- Не, към никого не съм се обръщал. Това го споделям за първи път. Не съм човек, който ходи по гадатели и по врачки.

Интервю на Иван Георгиев за вестник „Уикенд”