Георги Христов: Заблуждавам хората, че всичко ми е наред

Георги ХристовПевецът Георги Христов не гледа „Листопад”, препрочита „Победителят е сам”, а в главата му все е музика. Предстои му вълнуващ коледен концерт в зала „България”. Макар да е сигурен в успеха си, моли за помощ Господ, и същевременно казва „да става, каквото ще”. Зодия Водолей. Ерген. Гласовит, популярен и одумван. Скрит от светския шум, той не остава безразличен към всичко което се случва в музикалния и истинския живот. Рядко дава интервюта, още по-рядко разголва душата си. И все пак...

- Гледате ли форматните предавания по телевизиите?
- Понякога попадам на тях. По принцип благотворителността е нещо много благородно и хубаво, но в една богата страна. За съжаление, ние не сме такава и всичко по един или друг начин е опорочено! Бих добавил и че такива шоута показват, че държавата не си е свършила работата. Иначе, аз лично винаги съм бил привърженик на анонимната благотворителност.

- Липсват ли ви форуми като „Златният Орфей” и „Мелодия на годината”, любими на поколения зрители?
- Носител съм на големите награди и от двата конкурса. Имам две първи награди от фестивала „Златният Орфей”, като и през двете години гран-при не бе присъдена. Песните „Върни ми любовта” и „Не съжалявайте” бяха отличени за „Мелодия на годината” от публиката и от журито през `87 и `92 година. До 90-те години това бяха единствените такива конкурси, но смятам, че те са изживели времето си. Затова, ако се прави нещо, то трябва да е ново и по съвременен начин.

- Защо през 2010 г. нямаме нито една нова истинска звезда, колкото и да се напъват някои?
- Никога не съм си позволявал да коментирам професионално колеги, но за съжаление у нас все повече медиите започнаха да определят и казват кой е звезда, кой е мега звезда  и кой – гига звезда. Смятам, че това е и трябва да бъде приоритет единствено и само на публиката. Тя е тази, която дава оценките, тя е тази която идва на концертите, тя е тази, която аплодира артиста, която го подкрепя или го отминава с безразличие.

- Сигурен ли сте, че не боледувате от звездомания, дори да е адекватна на гласовите ви възможности, които са доказани неведнъж?
- На професионалната сцена стъпих, когато бях на 17 години и 2011 г., ако Господ е решил, ще присъствам 30 години на нея. През цялото това време работя и се доказвам. Не знам защо трябва да боледувам от някаква звездомания, когато живея един нормален живот. Друг е въпросът как ме представят медиите. Ще кажа само, че съм здраво стъпил на земята и не смятам да се отделям от нея. 

- Зареден сте с перфекционизъм, дори в облеклото. Кое е нещото, което ви „дърпа” да си останете реалист?
- Реалист съм, защото живея живота, който живеят всички или поне по-голямата част от българите. Живот с радости, болки, победи, загуби, лишения, щастие и разочарования... Не смятам, че някой в момента в България живее много добре, освен ограбилите и ограбващите държавата, самозабравилите се мошеници.

- Кое е най-черното и кое най-бялото в душата ви?
- Най-бялото е здравето и усмивките на моето семейство и приятели, аплодисментите и обичта на моята публика. А черните неща, за съжаление, са много и ни засипват ежедневно.

- Кое е най-чудатото в характера ви?
- Най-чудатото е, че въпреки разочарованията си, въпреки лошите мигове в живота и професията, успявам да заблудя хората, че всичко ми е наред. Ако това може да е чудатост – правя го доста успешно, чудачески.

- Ваши колеги ви укоряват, че не сте бил на погребението на любимата ви композиторка Зорница Попова. Какво ще им отвърнете?
- Този отговор дадох на вашия вестник миналата година и мисля, че вече беше публикуван. (Певецът сподели, че се страхува да ходи на погребения, по тази причина не присъствал и на поклонението на дядо си. – б.а.) За мен тя никога не си е отивала от този свят. В България всеки обвинява всеки за всичко, но аз по принцип не съм склонен да упреквам когото и да било за каквото и да било, както и не позволявам мен да ме упрекват неоснователно. Допускам съвети единствено и само от изключително близки хора, чието мнение ценя, и от семейството си. Освен това не обичам и да давам съвети!

- Ако бяхте обикновен човек, за какво бихте си давал парите?
- Аз съм съвсем обикновен човек. И като всички обикновени хора си плащам данъците, тока, парното, водата и за всичко, което трябва... А в ролята си на артист инвестирам в музика, аранжименти, текстове, за които хората не знаят, че струват изключително много пари. А и не бих казал, че имам много пари, за да ги пилея безразсъдно...

- Щяхте ли да отидете на предстоящия концерт на Георги Христов в зала "България"?
- Няма как да не отида, защото концертът няма да се състои без Георги Христов. Абсурден въпрос в абсурдна държава. Всеки човек има своя собствен отговор. Пръстите на ръката ми са различи, какво да говорим за вкуса и предпочитанията на толкова много хора. Всеки има своя избор! Но въпреки че концертът се рекламира от няколко дни, повече от месец преди датата залата е почти продадена, което говори само за себе си и за което безкрайно благодаря на моите почитатели. А този концерт действително ще бъде много различен. Макар че не влизаше в плановете ми за тази година, аз се чувствам длъжен да отговоря на очакванията на моята публика. Истина е, че нейният огромен интерес и настояване са причината да го направя. И въпреки трудните времена и липсата на спонсори, реших да не лишавам почитателите си от един коледен концерт, който ще представя на 16 декември в зала „България”, и за който винаги съм мечтал. Макар че няма да се излъчва от никоя от телевизиите, смятам, че ще бъде един прекрасен коледен подарък за най-верните ми почитатели. Искрено се извинявам на тези, които няма да успеят да намерят място поради ограничения капацитет на залата, но шест поредни години правих спектакли в зала 1 на НДК, а това е един наистина различен, бутиков концерт и ще бъде в единствената зала в България, където има акустичен орган. 

- Преди 10 ноември 1989 г. такъв концерт би бил невъзможен - несериозният жанр не бе допускан да пробие в тази крепост на сериозната музика?
- Винаги съм възприемал поп музиката като сериозен жанр и съм гледал изключително сериозно на професионалната си работа. Освен това, смятам, че зала „България” е точното мястото за такива бутикови концерти. Още повече, че това е една зала, заредена със страхотна атмосфера, положителна енергия и може би е най-престижната концертна зала в България. Тук бих искал да благодаря за безкористното съдействие на директора на Софийската филхармония Явор Димитров, който е и автор на моята първа професионално записана песен „Следи” – през 1981 г. Ако е живот и здраве, догодина ще отбележа моя „малък” професионален 30-годишен юбилей отново с концерт в зала 1 на НДК с много мои приятели и ще представя отложения от тази година нов албум.

- Коя е последната книга, която прочетохте?
- Наскоро прочетох автобиографичната книга на Фреди Меркюри и „Даяна, нейната истинска история” – за живота на английската принцеса. В момента довършвам „Победителят е сам” на Паоло Коелю.

- А филм, който ви е разтърсил?
- През миналата година филмът „Едит Пиаф – живот в розово”. В последно време, за съжаление, никой... С изключение на „Листопад”... Шегувам се!

- Какво ви разтоварва?
- Това, което не ме натоварва! А именно – хубавата музика и общуването с истинските ми верни приятели и семейството.

- Как ви действа уличният трафик в София?
- За радост от години живея в покрайнините на София и влизам в града само когато имам неотложни ангажименти. А иначе ми действа влудяващо, като червено на бик.

- Как мина летният "сезон" в дома и градината ви? Имахте ли доматена реколта?
- Голямата реколта в градината ми бяха концертите с оркестъра и балета ми в Бургас и Варна и някои други градове в страната. През лятото нямах време за овощната градина. Оставих я тази година да си почине от мен и аз от нея.

- В какво индивидуалисти като вас откриват Смисъла?
- Правя това, което трябва, а да става каквото ще. Важи и за концерта ми в зала „България” на 16 декември 2010 - надявам Господ да е с мен!... А да става каквото ще!

Интервю на Иван Георгиев за "Уикенд"