Георги Христов: Боян Иванов и Росица Кирилова ме спасиха да не стана инвалид

Георги Христов и Джани ФалконеПреобладаващите отзиви след сензационното интервю, което певецът Георги Христов даде за „Уикенд" в миналия брой, бяха, че това е най-проникновената му изповед, появявала се досега в публичното пространство. Христов разказа как живее днес сред своите съседи в крайградски квартал, защо страни от светския живот, сподели ни за мистериозен сън, както и за ужаса си да ходи на погребения, колкото и да го хулят за това. Втората част на разговора на Иван Георгиев с певеца, броени дни преди концерта му на 29 октомври в НДК, е не по-малко емоционална.

- На някои фотоси от миналото сте далеч по-пълен отсега? Как поддържате тази форма?
- Спортувам, правя коремни преси, скачам на въже - почти ежедневно по няколкостотин подскока. Тази форма поддържам от 10 години. Ежедневно съм на кантара, който трябва да показва между 69 и 72 килограма. Когато мине 72, вече става страшно. Рядко падам под 69, защото няма да се чувствам добре физически.

- Как поддържате гласа си?
- О, с пиене на газирано и с много пушене. (Смее се. - бел.авт.) Не смятам, че трябва да ставам роб на гласа си и затова го тероризирам по всички възможни начини. Наистина не го пазя, и да чукам на дърво, почти не ми е създавал проблеми през годините. Ако му обръщам много внимание и започна да пия само топли чайове и да не говоря силно, смятам, че ще се изнежи и това ще доведе до проблеми. Той си знае работата. Станал си е като гьон и си ме слуша.

- Какво си пеете насаме?
- Проблемът е, че всичко си пея. Особено когато някоя песен ми е адски досадна, точно тя се забожда в ума ми, започвам да я тананикам целодневно и ми идва да си отрежа главата. Напоследък си пея текстовете на новите ми песни, защото най-големият ми проблем е наизустяването. Особено сега с моята колежка и приятелка от Италия Джони Фалконе трябва да пеем на испански, език, който никога не съм учил.

- Какво ще е по-различното в традиционния ви концерт в НДК тази година?
- Аз ще съм различен при всички положения. Ще има няколко нови песни. Както винаги, ще се стремя да бъда на ниво, защото знам какви са очакванията на моята публика. Никога не съм я подвеждал, не смятам да я подвеждам и сега. Тя знае, че идва да слуша певец който пее на живо и се раздава на 100%. Благодарение на помощта на „Риск инженеринг" и „Албена" цените на билетите ми са нормални, като се има предвид, че само наемът на залата е 12 хиляди без осветление, озвучаване, персонал и режийни.

- Страхували ли сте се от отлив на публика?
- Ако някой от артистите в България каже, че не се е страхувал, няма да му повярвам. Но концертите ми във Варна и Бургас през лятото бяха с билети, а не на „вход свободен", и хората, въпреки трудностите, отделиха от бюджета си и дойдоха.

- Медиите налагат нови певци, нови герои, а хората все така идват на вашите концерти?
- Донякъде това ми помага през годините, защото не съм натрапен образ и не излизам от всяка консервена кутия. Аз съм от хората, които смятат, че не е необходимо прекалено да се афишираш и то до степен, че да омръзнеш на публиката. В последните години радиа и телевизии пускат все по-малко българска музика, но това пак ми помага, защото моите верни почитатели искат моите песни. Много ми е смешно, когато ме питат къде съм, защо не са ме виждали 2-3 години. Отговарям: „Не съм спирал да работя. Всяка година правя по 2-3 клипа. Това, че медиите не са български, не съм виновен аз".

- По едно време бяхте буквално спрели?
- Да, 4 години - от 2000 до 2004. Починах си, заредих батериите и продължавам с пълна пара. Може би се бях изморил. Може би ми дойде малко в повече заливащата ни и всепобеждаваща простотия - от екрана, от вестниците, от всичко. Може би се изморих от умишлено опростачване на българина. През това време съм писал песни и съм концертирал, но медийно не се появявах и не издавах албуми. А 4 години да не издадеш албум, е абсолютно нормално.

- В някое риалити бихте ли участвали?
- Не, освен като гост и при определени условия. Не смятам, че имам място в такива формати. Малко риалити ли е животът около нас? Нямам никаква нужда от популярността на хора, които ги гледаме на екран от понеделник до неделя, както и в шестък, осмък и деветък.

- Какви предавания гледате все пак?
- За съжаление изчезнаха чисто забавните програми в медийния свят. Също и големите концерти на много артисти, каквито се правеха преди години. Гледам много западни концерти - сверявам си часовника. Ако трябва да бъда честен, гледам и концертите на моите колеги, защото трябва да съм информиран. Харесвам и някои хумористични предавания, но не всичко, защото има и страшен боклук. Когато имам възможност, гледам и публицистични предавания, на Цветанка Ризова например, защото в него има стил, ниво. „Отпечатъци" на Мира Баджева също ми харесва.

- На какво се дължи перфекционизмът ви - вроден ли е, предаден ли е?
- Не знам дали е вроден, може би съм го самовъзпитал. И никак не ми е лесно с него. Да живееш непрекъснато под собственото си наблюдение, е много страшно. Непрекъснато да се контролираш, да се опитваш сам да се надскачаш, непрекъснато да си търсиш и намираш грешките, да ги преодоляваш, да ги преосмисляш ежедневно. Но пък иначе няма да съм аз, ако не съм такъв. Ако се променя, ще предам себе си.

- Имало ли е моменти, в които сте си казали, че цената е висока?
- Има такива моменти, задавал съм си този въпрос неведнъж. Но всеки следващ концерт дава отговор с обичта на публиката. Когато видиш усмивките или сълзите, когато залата ти стане на крака, си казваш: „Въпреки всичко и въпреки всички проблеми, заслужава си, майка му стара!".

- Не е възможно да сте певец без гафове?
- Разбира се, че имам доста такива. Съвсем наскоро се случи на един голям сборен концерт в Бургас. Репетицията - направена, с чисто нов микрофон съм, всичко е перфектно. Трябва да запея още зад кулисите. Запявам - нищо не се чува, продължавам - пак нищо, грабвам микрофона на водещия - и той не работи. От притеснение, забравям, че държа ключовете от гримьорната си. Представете си, как съм се появил пред 2500 човека - с два микрофона и с ключове в ръка. Има моменти, когато нищо не зависи от теб.

- Други инциденти?
- Имам страхотен случай, през 1988 г. от концертно турне с Концертна дирекция, несъществуващата вече, където ни изгоря трудовият стаж и документите за доходи. Първият концерт беше в Пазарджик в спортна зала и аз се втурвам да тичам сред публиката. Не виждам един дървен сандък на озвучаването. Проскам се през него и си разбивам крака. Ето виж каква вдлъбнатина имам тук. (Показва крака си под анцуга - бел. авт.) Беше една огромна рана. Едва не останах инвалид.

- Как продължи турнето?
- Вечерта в Новотела в Пловдив, следващия град от турнето, Боян Иванов решава заедно с Росица Кирилова да ме лекуват и превързват раната с йод. Цяла нощ премина в ужасни болки. Сутринта вместо да ми е по-добре, имах трета степен изгарания от йода. Смятай, как съм изкарал 15 дни с изгорен крак, куцащ. Във всеки следващ град ходех на превръзки. Но това й е хубавото на нашата професия - че очакваш неочакваното винаги.

- Споменахте колеги. Ако сега трябва да звъннете на някого, за да си поговорите по приятелски, има ли такива?
- Има такива. Доста добри познати имам. Е, не бих ги нарекъл приятели. Това е трудна дума. И скъпа дума.

- В предния брой споделихте, че само в нощите преди голям концерт пиете хомеопатично хапче за сън. Какво обаче се случва в нощта след концерт?
- Само метаксата знае.