Вили Рай: Лили Иванова ми предсказа и двата развода

Вили Рай- Вили, спечели трета награда на „Пирин фолк” с „Моят корен”, но направи и прецедент в 18-годишната история на фестивала, като за пръв път песента победителка е включена в диска на английски език със заглавие „Балкански ангел”. Защо се случи така?
- Живко Колев, авторът на текста, направи проблем – поиска допълнително пари. Не знам, може би си е в правото. 500 лв. е платена песента, когато я направих. Но е поискал от организаторите още затова, че участва във фестивал и се издава в друг албум. Не искам да има конфликт. Мъчно ми е, че Живко не дойде на фестивала, а беше поканен. Английският вариант на текста го направихме в студиото, след като записах песента на български. Направихме го с един черен рапър Анди, с който се явихме на Евровизия преди 4 години. Алекс Константинос, който е продуцент на Тина Търнър, записваше етно музика в нашето студио. Той чу песента, много му хареса и ме накрая да я направя на английски, за да я носи в Америка. Всичко това се провали, след като студиото на бившия ми съпруг Горан Йекнич пропадна. Ние се разведохме, но няма да влизам подробности. Ако Горан сега беше тук, нямаше да имам проблем с Живко. Щяха по мъжки да се разберат. Живко нито веднъж не ми звънна да говори с мен за това. Казва, че е недоволен, че от „Пирин фолк” не му плащат. А аз имам добро отношение към семейството му. Как да реагирам сега? Платени са текстовете, но нямам документ. Този конфликт със Живко може да се отрази лошо и на излизането на албума ми – т.е. да не излезе. А албумът ми е готов – поп музика с балкански мотиви ала Горан Брегович.

- Като слушах „Балкански ангел” нещо не ти се разбира много добре какво точно пееш...
- Аз не пея добре английски, но Алекс каза, че в Америка всеки един диалект изглежда екзотично, и затова му хареса моя развален английски. Сега съм поканена в Англия от Би Би Си да представя една от новите ми песни, тъй като освен на български, в предстоящия ми диск има и 4 песни на английски. Нещата в България не вървят професионално, а с ентусиазъм, за съжаление. Попът ни умира, а в попфолка няма мярка. Аз не си въобразявам, че сега на тия години ще стана звезда, но цял живот съм била в кухнята на този бизнес. Имам много награди, работила съм с топкомпозиторите – и в България, и в Сърбия. Сега, в който и пиано бар да вляза, виждам по някой мой ученик. Един от тях – незрящият Крис участва в шоуто „Байландо”.

- Хората в България те знаят и с други имена.
- Не искам да ме знаят нито като Йекнич, нито като Миливоевич. Искам да съм си Вили Рай. Всички награди в Сърбия си спечелих с това име. Може би защото си смених името, това беше прокоба за мен. Много обичам да бъда съпруга, уважавам партньорите, с които съм била. Но пък името не е важно, аз искам хората да знаят песните. В лятната компилация с български поп хитове излезе мое джаз парче - „Кафе”, много прилича на песен на Леа Иванова. Не искам да ме индетифицират. Завършила съм джаз академия, и фолк, който ми харесва съм пяла. Въобще всичко, което един глас може да интерпретира, не искам да съм в рамки. Но най-интересното е, че не изкарвам пари от това, което работя. Тук всички певци дават, а никой от тях не изкарва пари от това, което работи. В Етрополе съм 10 пъти по-щастлива, че имам мюзикъл, който поставих на сцената на читалището, съвсем сама с група „Ретротон” по моя музика и мой сценарий. Радвам се, че виждам труда си реализиран, отколкото да съм някаква медийно измислена звезда.

- В Сърбия, където си била истинска звезда, не искаш ли да се върнеш?
- За най-голямо мое учудване още ме канят, защото не знам дали широката публика ме помни след войната – тогава напуснах Сърбия и се прибрах в България. Ради Радивоевич – един от най-големите им композитори ме покани да запишем нова продукция. А тук не ме канят. Аз не мога да си сложа силиконки, нито да си намаля своите години. Не си ги крия. Синът ми е на 30 години. Аз си имам 50-тарката и въобще не ми пука. Карам 53 вече. А не съм си рязала от месото, нямам пластични операции. Големият мит около мен бе семейството и много съжалявам за това.

- За кое от семействата ти точно?
- Имам само две семейства, а станах егати любовчийката. У дома можеш да ме видиш как сама си боядисвам столовете в трапезарията в синьо или масата, как преподавам на малките деца. Аз съм съвсем нормална жена. И не очаквам пенсия. Ощетена съм и от Сърбия, макар че бях член на техните сдружения 9 години. Да не ме мислят! Нали с мъжете ме свързват. Ето сега намерих нов. Той е малко по на запад.

- Съжаляваш ли за някой брак?
- Не. Глупости. Зоран Миливоевич отдавна не знам какво прави. От него е сина ми. 19 години плътен брак сме имали, без никакви забежки. Много рядко се чуваме. Обичам да го поздравявам по различни поводи. Разбрах че наскоро не е бил добре със здравето. Нямам намерение да се събирам нито с първия си мъж, нито с втория. Щом така са решили...

- Как пък все такива винаги си ги намираш – музиканти? Вместо един доктор да вземеш веднъж...
- Живях в Сърбия заради детето си. А кой те забелязва? Колегите, хората, с които работиш, с които си в кухнята. Така се събрахме с Горан.

- Говореше се, че той е бил никому неизвестен музикант, че ти си му направила студиото и си измислила легендата за него, а той въобще не е бил толкова велик.
- Това, че е много велик, си го показа той сам, защото е работохолик. Никакви легенди не съм измисляла. Бях в отбора, а за мен отборът е много важен. Не съм му направила аз студиото, ако го бях направила, щях още да го имам. Аз дори нямам микрофон. Имам само спомени.

- Поддържаш ли връзка с Лили Иванова, при която си започнала музикалната си кариера като беквокалистка?
- Миналата година се чухме последно и доста й се оплаквах от живота си. Тя е една от най-големите ми школи. Винаги е била много позитивно настроена към мен и тя предвиждаше несполуката ми в брака. Първият ми мъж отдавна няма връзка със сцената, но скоро се плюваха по вестниците. Той разправяше, че тя имала сексуални мераци към него на „Златният Орфей”. Такива селски трикове не подхождат на хората, които са на сцената. Друго е да те снимат директно, както по света го правят папараците, но да ставаш известен с това, че някой нещо искал да ти направи... Жълтото не е хубаво жълто тук. А аз искам да е жълто, но да е хубаво. Лили много я нападат. Тя направо ми каза, че първия ми брак няма да е успешен. На петата-шестата година ми заяви, че Зоран Милевоевич не е за мен. Може би тя очакваше от мен голяма кариера, защото бях млада жена и много активна, но аз съм от типичните българки – за мен в брака човекът е №1, всичко друго е след това.

- А за втория брак?
- С Горан бяхме на гости на Лили след като се оженихме. Видяхме се на Пампорово, тя го хареса. Тя по принцип усеща талантливите хора. Даже имаха проект да правят нещо заедно, но не се напънаха много. Когато й се оплаках после, тя каза, че в живота си е минала по същия път и това е думата, която тя често използва - „на инат”. Нейният свят е много микро – почти никой не го познава. Мен ме е допускала в него в част от наши разговори, които са били много топли, реални, нормални, майчински. Съвсем различни от това, което хората познават от публичния й образ. Още някога, когато пътувахме с Гари (Асен Гаргов), тя е имала връзка с него. Имали са си имали проблеми. Но чак сега разбрах какво значи да смениш втори, трети и да си все в музиката с някой, а тоя човек в личния си живот да остане празен. Тежка драма ми е Горан. 9 години изкарахме, на10-ата се разведохме. На 8-ата година Лили каза, че ще се разведем. Сега ми остана само професионална носталгия , защото наистина бяхме добър отбор с него.

Интервю на Лео Богдановски за вестник „Телеграф”