Вили Казасян: Талантът е нещо като красивия човек

Вили Казасян - шарж от Борис Димовски- Смятате ла се за популярен?
- Не. Но за да не бъда обвинен в прекомерна скромност, ще добавя - относително.

- Как започна кариерата ви?
- С композиция се занимавам още от гимназиалните години. Като студент свирех в един оркестър, който се наричаше “Джазът на младите” и всяка неделна сутрин давахме концерти в БИАД. Първата ми композиция “Синята мотриса” изпълнихме с този оркестър. Беше през 195... и ... година.

- Работите ли ежедневно?
- Дванадесетчасово.

- Как се ражда една песен?
- Това е един творчески процес, който протича различно в   зависимост от настроението, от идеята, от стиховете, от срока.

- Убеден ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
- Не мога да кажа, че аз или пък моите колеги имаме стил. По-скоро можем да говорим за авторов почерк.

- Коя национална школа в жанра уважавате най-много?
- Негърската, като че ли най-много ми допада.

- Смятате ли, че българската забавна музика вече ама свой облак?
- Дотолкова, доколкото можем да я отличим от другите.

- На какво според вас се дължат нападките срещу този жанр?
- На демократизма на това изкуство, на широкия му адрес. Колкото нещо е по-достъпно, толкова по-широко се коментира. Но нека не забравяме, че то е най-младото и грешките са съвсем естествени, тъй като не върви по утъпкан път, а расте и избуява без “вуйчовци и лели”.

- Какъв е пътят към истинската творческа изява?
- Да намериш един модерен, съвременен начин на изразяване, да имаш силен, неповторим творчески заряд, който вълнува хората, и непрекъснато да работиш.

- Какво определение бихте дали на думата талант?
- Талантът е нещо като красивия човек. Ако има пък и чар да не говорим за резултата, а да му се наслаждаваме.

- Не ви ли се е случвало да се повтаряте?
- Не се считам за страхлив, макар че малко или много ми се е случвало да се уловя в повторение. Тогава се успокоявам, казвайки си, че е по-добре човек себе си да повтаря, отколкото другите.

- Смятате ли, че изпълнителят винаги спори с композитора и създава нещо ново от песента?
- Дали спори или се съгласява не е толкова важно. Важен е крайният резултат, който трябва да направи песента популярна и обичана. Ако това се получи, нека кажем, че са спорили и певецът е победил.

- Има ли опасност от комерсиализация е жанра?
- Амплитудата на жанра е твърде широка и комерсиализирането е неизбежно.

- Според вас забавната музика е главно за развлечение или има и друга функция?
- Зависи какво се разбира под думата развлечение. Не смятам, че на един слаб концерт от сериозна музика мога да си почина или да получа естетическа наслада. Дори не бих могъл да се развлека. Човек може да се развлича с хубава книга, със сполучлива театрална постановка, защо да не си отдъхне и с естрадна песен?

- Какво е отношението ви към песните с актуална, политическа тематика?
- Към тях имам особено отношение. Те са необходими, но не онези песни, при които става механично сливане на текст и музика, а песни, които въздействат на хората със същата сила, с която и масовата песен в следвоенните години - убедително и искрено. Тогава ще се запеят от всички.

- Как се отнасяте към критиците?
- Приятелски към градивната критика. Ние все още създаваме традиции в този най-млад у нас жанр и имаме нужда от компетентни критици, които в своите рецензии показват не само грешките, но и пътят, по който могат да се избягнат.

- Те помагат ли ви?
- Не ги чувствам особено близки.

- Какво е отношението ви към оценките на публиката?
- Няма нищо по-хубаво от това публика и изпълнители да имат еднакъв пулс, еднакво вълнение и настроение. За съжаление това не винаги се постига по вина и на двете страни.

- От какво зависи професионалното ви самочувствие?
- От естетиката ми на музикант.

- А човешкото?
- От малкото истински приятели, които ме заобикалят.

- Кой чуждестранен, певец или композитор в забавния жанр предпочитате?
- Стиви Уондър, в настоящия момент.

- От българските ви колеги?
- За тях мога да говоря, ако партитурите на произведенията им са пред мен. Вие не ме предупредихте, че има и такъв въпрос, факти пред мен няма, отговор - също. От певците обаче в този момент ми зазвучаха гласовете на Карадочева и Гуджунов.

- Кой е предпочитаният ви композитор от така наречените сериозии жанрове?
- Прокофиев.

- Любимият ви поет?
- Валери Петров.

- Какво ви дават другите изкуства?
- Ново светооткритие.

- Вярвате ли в приятелството?
- Не особено.

- А в любовта?
- Особено. Независимо от времето в годините и сезона.

- С какво се развличате?
- С всичко, което не е свързано с пряката ми дейност на композитор и диригент.

- Имате ли девиз?
- Нямам.

Интервю на проф. Вера Грозева за книгата
„Срещи с имена от естрадата” (издателство „Музика”, 1980); шарж: Борис Димовски