Вили Кавалджиев: Платиха ми за концерт с кренвирши

Вили Кавалджиев- Вили, виждал съм, че около теб винаги е имало готини гаджета, а ти си женен?!
- Това са все извънбрачни връзки. Но никога не съм забравял ангажимента, който един мъж има към децата си.

- Жена ти как приемаше тези забежки?
- Вероятно философски. Не сме имали проблеми.

- Ще се пенсионираш ли?
- Доколкото разбрах, архивът на Концертна дирекция е изчезнал и аз и моите колеги, за които знам, като Лили Иванова, не можем да докажем, че сме работили. А сме работили и в чужбина, и тука. Донесли сме бая пари на държавата.

- Каква е случката, която те е впечатлила най-много по време на първите демократични избори?
- Пътувахме с Желю Желев и Петър Берон в Кърджали. Митингът беше на колодрума. Пазеше ни конна милиция. Беше и Жоро Минчев. Пяхме и накрая започнаха да ни замерят с едни огромни камъни... Ако бяха уцелили някой, щеше да си отиде. Бяха местните националисти, чиито разбирания бяха крайно опасни. Тогава ДПС клоняха към нас.

- Гонеха ли ви на младини властите заради песните на английските групи, които пееше?
- Тези неща постоянно ни се случваха. Викали са ме да давам обяснения в ЦК на Комсомола. Помня и на “Златният Орфей” са ме предупреждавали. Заради упадъчната музика. Заплашваха ни. Привикваха ни до Партийния дом, там, на “Московска”. В Държавна сигурност.

- И как ви предупреждаваха?
- Спирали са ни концерти. В този период - 1967-68 г., около международния фестивал се свиреше предимно в зали под земята, по клубове и читалища. Дойдоха милиционери: ”Стоп, спирайте да свирите! Учениците да си тръгват!" Кои са ученици, кои не са ученици, кой ти гледа в тая жега - всички аут, навън. Имаше една наркоманка Сибила, между другото, много сладък човек - Сиси Графинята. Сиси им викаше: “Така ли ще опазвате държавата?! Защо спирате концерта?” Арестуваха я, естествено, с още няколко души. На следващия ден трябваше да ходя да давам обяснения в районното откъде се познаваме.

- Преди време стана ясно, че Вера Мутафчиева и Георги Данаилов са сътрудничили на ДС. От теб искали ли са да сътрудничиш на службите?
- Не. Вероятно знаеха, че съм неблагонадежден. Бяха ме изгонили от “Балкантурист”, където работех като преводач. Бяха ме арестували по подозрение за връзки с чужденец. Ставаше въпрос за отношенията ми с един канадец, търговски представител. Бяха ме заподозрели в шпионаж. Прибраха ме за една седмица на “Развигор”. Беше през 1976 г., ноември месец. Цяла седмица бях в единична килия.

- Как се стигна до ареста?
- Пратиха ме от Комитета по туризъм в командировка на “Слънчев бряг” със самолет. Било пиниз, за да изчезна. Да не ме търсят. Отидох на летището и докато чаках самолета, дойдоха двама, един отляво, един отдясно, и: “Държавна сигурност, арестуван сте!” Качиха ме в една “Волга”. Влезе в задния двор през някакъв таен вход на “Развигор”. Качиха ме горе, в Държавна сигурност. 4 часа влизат от едната страна на стаята, излизат от другата. “Кажи си! Нищо няма да ти се случи!” - вика единият. Другият казва: ”Внимавай какво ще кажеш! Казвай бързо, защото еди-какво си и еди-какво си ще ти се случи!” Омаломощават те така и след това в килията. В коридора има по една червена лампа, която се върти в ъгъла. И така една седмица.

- Чел ли си досието си?
- Не. Но после не ме пускаха в чужбина до 1981 г. Тогава заминах с Марги Хранова в СССР на турне. Намерих един приятел, който беше шеф на паспортния отдел - Захариев, с когото бяхме в едно училище. Та той гарантира за мен, за да мога да замина. Пеех първата част и свирех. Тогава беше и Личо Стоунса в групата. Всяка вечер си се напиваше.

- Как ви плащаха по участията?
- Един път, още когато започвахме да свирим, даже ни платиха в натура. Свирихме и ни заведоха в цеха на месокомбината. Казаха ни: ”Айде, избирайте си и колкото можете да изядете...” Платиха ни с кренвирши.

- Кои бяхте в групата?
- Групата я направихме с бас китариста Ненко Сейменлийски, бог да го прости! Почина от инфаркт. Бяхме спрели да свирим. Той беше най-упадъчен. Носеше една руса, дълга коса. Беше и кореспондент на вестник “Работническо дело” в Лондон. После се върна тук. Познавахме се покрай английската гимназия. Баща му беше партизанин. Ненко беше много свястно момче. През 1980 г. на “Златният Орфей” взех 3-та награда. Там се запознах с офицера от ДС, който отговаряше за фестивала. Беше полковник. Той ми каза, че ще взема 3-та награда, защото песента ми, “Виргиния”, била популярна и трябвало да взема награда. Но по-нагоре - не. Каза ми го преди Орфея.

- Вярно ли е, че си казвал, че Лили Иванова има манталитет на медицинска сестра?
- Лили Иванова е голямо име - най-голямото. За което си има причини, разбира се, но това е друга тема... Но тя се държи неестествено. Може да ме намрази, ама все пак не трябва да забравя биологичната си възраст и да става смешна. И нещо, което винаги ме е дразнело в нея, е това, че тя интерпретира всички свои песни по един и същи начин.

Интервю на Жоро Захариев за BLITZ