Веселин Маринов: Смятам, че заслужавам повече

Веселин МариновВеселин Маринов ме покани на среща в неговия офис - на партера на нов блок, близо до Националната спортна академия. На по-горен етаж е домът му, а на същия адрес съпругата му Цветанка има магазин и салон за красота. Певецът ме посреща заедно с обожаваното си куче Линда - пъргава, любвеобилна 12-годишна йоркширка. На 48, и Веско е в отлична спортна форма - поддържа я с кросове и тенис. Наскоро излезе новият му албум с оптимистично заглавие - "Още един хубав ден". За него и за преживяното през последните години е думата ни.

- В София вече са разделени афишите за големия ви концерт в зала 1 на НДК на 28 април, на който ще представите новия си албум "Още един хубав ден". С какво ще зарадвате своите почитатели?
- Режисьор е Николай Априлов, участват над 100 балетисти. Албумът "Още един хубав ден" е 19-ият в моята кариера. От 1997 г. до днес нито един попизпълнител няма такава продукция. Всяка пролет аз правя традиционно турне из страната. Миналогодишното бе под наслов "Любов по време на криза". Идеята на шоуто беше, че никой не е толкова беден, че да не обича, и никой не е толкова богат, че да няма нужда да получава обич. То за пръв път мина без нов албум. Така две години имах възможност да работя спокойно и се натрупаха 20 нови записани песни. От тях в диска включих 14 заглавия (нормалният брой е 12). Изпях ги на 9 предпремиерни концерта в различни градове на България и публиката ги посрещна много радушно.

- Как избрахте заглавието на диска?
- "Още един хубав ден" се нарича една от песните в него, тя ми е слабост. Текстът е на поетесата Мариета Ангелова, която от 7 години е в творчеството ми. Сега е утвърдена дама в нашия жанр. Дай малко път на талантливия човек - на него толкова му трябва! А музиката на песента е на Груди Нейков - Джери. Това младо момче ми се представи много плахо, но веднага харесах композициите му - нещо много рядко в кариерата ми.

- По ваша традиция всеки ваш албум съдържа книжка с текстовете на песните и писмено послание към слушателите. Какво е то сега?
- Посланието на албума ми "Още един хубав ден" е, че не трябва да пазим чувствата си за официалните дати в календара. Да не пропускаме при всяка среща с близкия човек да му кажем "Добър ден, моя любов!" и да го целунем. Споделям с моите почитатели прозрението си, че трябва да поставим личния сиживот над професионалния. Само от няколко години, от позицията на човек, преживял много по своя житейски път, разбрах колко е кратко и колко бързо минава хубавото време от живота ни. Много често разбираме колко голяма любов имаме до себе си едва тогава, когато я загубим. Скъпи мои приятели, намирайте време за своята любов! Всеки ден! Защото празниците идват и си отиват, а тези малки жестове на любовта ще ни показват винаги, че тя е до нас. И не я търсете в чудеса и в специални моменти, а я намирайте в онези малки и прости неща, които превръщат всеки отминал миг от живота ни в още един хубав ден.

- Продължава ли сътрудничеството ви с поета Евтим Евтимов и композитора Тончо Русев?
- Да, те са творци с неугасващ талант, дължа им много. Тончо Русев участва в новия ми албум с песента "Идвайте си" по текст на Христо Медникаров. Освен любовните изповеди на Евтим Евтимов, ценя много и прекрасните му социални и патриотични стихове. Мисля, че той е трябвало да се роди в друго време - когато е имало буря в живота ни, както се е случило с народния поет Иван Вазов. Много искаме с Тончо Русев да направим песен от неговото стихотворение "Паисий обикаля още". А то е гениално: "Поклонници на чужди етикети, на чужди гербове и имена, винете ни, винете ни, винете ни, макар да нямаме вина. За любовта към българското слово, към българския роден чернозем, родили сме се българи и няма рождената си кръв да отречем. Във тези ясни дни и нощи не гледайте на нашето със стръв. Отец Паисий обикаля още и преброява българската кръв."

- Песента по стихове на Михаил Белчев и музика Тончо Русев "За теб Българийо" стана вашият неувяхващ химн.
- Още две песни на Тончо Русев и Евтим Евтимов - "Горчиво вино" и "Ти си любовта", както и "Слънце зайде" на Атанас Стоев от оркестър "Канарите" се запяха от хората през есента на 1994 г. Те избиха над всичката негативност, натрупана в душите на хората, получиха всички възможни награди и дадоха мощен тласък на творчеството ми.

- Намирам ви помъдрял, заземен, но и вдъхновен - така ли е?
- Радвам се, че имах възможност да работя по-дълго в спокойна атмосфера върху новия си репертоар. Истината е, че преди две години срещнах сегашната си съпруга Цветанка, която запълни една празнота в личния ми живот.

- Казвате, че творчеството ви е функция на вашия живот.
- Да! И той не е по-различен от този на обикновените хора. Затова мисля, че песните ми се харесват. Най-важното за един артист е да бъде естествен, да не се смята за звезда. Ако стоиш здраво на земята, това те прави искрен. Помня как в зората на моя творчески път, Тончо Русев ми каза: "Можеш да излъжеш публиката не повече от веднъж!"

- Какво е за вас жената?
- Като за всеки нормален български мъж, тя е нещо много важно в живота ми. А аз съм артист и жената е била и си остава дълбокият извор и главната причина да идват песните ми. Сега мога да кажа, че съм щастлив! Намерих моя пристан, където има един човек, който винаги ме чака.

- В новата ви песен "Признание" казвате, че знаете хиляди думи за любовта. Как се случва тя при вас?
- Всеки мъж си има своите индивидуални предпочитания. И слава Богу, че за всеки влак си има пътници. Любовта не може да се прогнозира. Тя е велико чувство, което движи света. Истинската любов е буря, от която се раждат шедьоврите на изкуството, хиляди, милиони песни...

- Има ли песни в албума ви "Още един хубав ден", посветени на съпругата ви Цветанка?
- Да! Тя е светлина в живота ми, тя го промени за добро - толкова позитивна, толкова добронамерена, толкова обичаща ме жена - не мога да го изразя с думи. Как смятате, че един мъж се жени на 48 години, след като е имал 20-годишен брак, и е преживял толкова тежко разочарование от него?! Бях пълна развалина, решил бях, че докато дишам, няма да се обвързвам отново. Споделям живота си с Цветанка, защото много я харесвам и обичам. А и защото съм така възпитан - когато един мъж живее с една жена, той трябва да й предложи брак - за да й покаже отношението си, да й докаже, че е мъж, че тя вече има едно силно рамо до себе си.

- Жълтата преса обаче не ви пожали.
- Понеже за мен няма нещо, което да не е писано, подхванаха нея. Уж ми изневерявала с мой бодигард, пък аз никога не съм имал бодигардове, и, дай, Боже, дано никога не ми потрябват (кръсти се). Аз не чета тези вестници, други хора ми казват. Но тя се почувства много обидена, защото преди брака ни е била далеч от медийното внимание.

- Какви са отношенията ви с дъщеря ви Йоана?
- Не ми е приятно, когато мои колеги разказват надълго и нашироко за интимния си живот, за децата си. Разбира се, че и за мен моята Йоана е най-красивата, най-добрата - така всеки родител вижда своето дете. Когато имам проблеми, винаги си казвам: "Какво значение имат те, след като аз имам моята дъщеря!"

- Видяхме я в най-новия ви клип.
- Да, аз поисках да е така. Тъй като съм мъж, който изпълнява любовни песни, във всеки мой клип присъства някоя хубава жена - модел или манекен. Преди години, когато записвах клипа към песента "Най-хубавото лято си отива", за моя партньорка режисьорът беше избрал една ученичка. Тогава си казах, че ще поканя моята Йоана, когато порасне и стане млада дама, да участва в заснемането на някоя моя песен. Ето че този ден дойде.

- Казват, че родителите "растат" с децата си. Вие как се чувствате на 48 години?
- Бих искал да съм на младежка вълна, но за съжаление, не е така. Чувствам се много ангажиран, но щастлив мъж и баща. И аз, и майката на Йоана успяхме да я изградим като самостоятелна личност, с добра ценностна ориентация. Много пъти съм я съветвал, както са изисквали и от мен моите родители: да живея почтено, така, че да имам винаги смелостта да гледам хората в очите.

- Не беше лесно да отглеждаме и възпитаваме децата си в "демократичния" преход.
- Мисля, че сега е много по-трудно, особено що се отнася за възпитанието на децата. Момчето на Цветанка от първия й брак е на 11 години, живее с нас, приемам го като свое дете. И съм наясно, че сега е направо страшно. Защото до към 1993 г. в държавата ни все още имаше някакъв морал, респект от институциите. Днес в името на тиража, на гледаемостта медиите изтъкват новите "герои" в държавата. Има риалити предавания, в които участниците непрекъснато псуват, ругаят. Хора, които едва ли могат да пишат грамотно, стават "звезди". Отвсякъде ни залива порнография - не само физическа, но и в отношенията. Изгуби се значимостта на учителската професия. Изчезват духовността, интересът към родната история. Много от съвременните деца не знаят кои са българските национални герои и елементарни неща за родината си.

- Защо се случи всичко това?
- В годините на еуфория по мечтаната демокрация у нас бе затрито всичко хубаво, наследено от близкото минало. Да, след 9 септември са пострадали много хора - и образовани, и талантливи. Аз не съм бил съвременник на това. Помня социализма с градивната му страна: самодейността беше на невероятно високо ниво, читалищата бяха огнища на културата. Знам, че тогава една жена, прибирайки се нощем, можеше да я е страх само да не стъпи накриво, ако е пийнала малко - от нищо друго. И как всеки от моите връстници растеше с високо самочувствие, че е българин. Кой го е грижа сега къде е гробът на Левски, къде и как са загинали Ботев, Гоце Делчев? Да не говорим за интернет, който смаза тотално мечтите на децата. Те нямат желание да спортуват, да се натичат, да се наиграят. Раснал съм здрав, пълен с енергия, с желания, мечти. А сега има хора, които наистина гладуват. Приличаме на изостанала латиноамериканска държавица. Какво като сме свободни да пътуваме зад граница - кой може да си го позволи? Пак става дума за определен кръг хора, които демонстрират стандарт с бързи коли и пистолети. Има нещо гнило в този наш криворазбран демократичен строй. Време е да станем държава с нужните закони и точното им изпълнение от страна на гражданите и институциите.

- Вярвате ли, че това е възможно в обозримо бъдеще?
- Дълго време не вярвах, но сега вече съм позитивно настроен. Знам, че България вече е тръгнала по правия път. Няма да е лесно. И на Запад е трудно. Но българите не сме по-долно качество от хората в Германия, където съм живял и работил, от гражданите на Австрия - любимата ми страна. Там можеш да пренощуваш и в тоалетната, защото е чисто и сигурно. Всички имат респект към закона и реда. Така ще стане и у нас, ако всеки работодател има доблестта да не осигурява работника на минимална работна заплата, когато не крием и 1 лев данък, защото съответните органи ще са си на мястото.

- Имали сте възможност да уредите живота си зад граница. Защо се върнахте в България?
- Много обичам родината си. И не мога да отрека хубавите неща, които са ни присъщи като нация, и доброто, случващо се у нас. Но ми тежи безвремието и безразличието, което обхваща хората - че не знаем кой е нашият съсед, че няма да се намесим, ако видим да пребиват някого. В този ред на мисли моите надежди са в новото правителство на България. То се захвана с най-непопулярни мерки, за да започне начисто в най-неподходящото време за това - когато икономически кризи разклащат света, когато и хазната беше напълно изпразнена. Личен приятел съм със сегашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Неговата чистота като човек, неговата самовзискателност и съхранен морал и искрената му потребност да види България по-хубава ме карат да вярвам, че след две години в страната промяна за по-добро ще има.

- Зная, че не обичате да ви питат защо пяхте на митингите на БСП, а вече не ги водите...
- Аз никога не съм бил партиен член, няма и да бъда. Ако съм пял за БСП, то е защото смятах, че това е партията-наследница, която трябва да поведе България напред. Защото не можеш да се появиш на бял свят вчера и да заявиш, че си роден демократ, както се фукаха преди 20 години алтернативните партии.

- За толкова години труд смятате ли се за успял?
- На мен и на моето поколение тези 20 изстрадани години - най-хубавото време от живота ни, никой няма да ни ги върне. Лично аз смятам, че заслужавам повече, за да реализирам мечтите си. Може и да стане някой ден, дано не е твърде късно.

Интервю на Юлиана Костоваа за вестник „Всичко за семейството”