Васко Кръпката: Още ме топли споменът за концертите по площадите от преди 20 години

Васко Кръпката- Васко, да се върнем с 20 години назад. Къде беше в нощта на 10 ноември 1989-а?
- У дома, слушах Би Би Си, Дойче Веле, Свободна Европа и празнувах.

- Най-яркият ти спомен от тази нощ?
- Усетих, че ми растат криле.

- Беше лицето на демократичните митинги. Как издържаше да пееш на открито по няколко часа при ниски температури?
- О, хич не ми е пукало за времето, заставайки пред толкова готини хора. Споменът за онзи пълен с енергия площад ме топли до ден-днешен. Да застанеш пред тези вдъхновени грейнали лица, които са зарязали всичко в името на смелата мечта за безкомунистическа Европа! Грееше ни надеждата за един по достоен живот.

- Как си представяше живота след 20 години?
- Исках да имам право на свободно мнение и да не пострадам за това, че то не съвпада с това на властта. Мечтаех си за свободни избори, свободен пазар, частни медии, достъп до информация, Фолксваген бус, цветни снимки, банани по магазините - не са много нещата, които си представях.

- Сбъднаха ли се очакванията ти?
- Повечето да. Дори не съм очаквал, че България ще е в НАТО и ЕС, не съм мислел, че ще имам мобилен телефон, интернет, че ще издам 12 албума и едно DVD. Е, разбира се, очаквах народецът ни да не се поддава така лесно на приспивачите си. Винаги съм знаел, че текезесарската култура „чаше ломим, руке ми кърваве” е доста разпространена у нас, но че ще изпростее така нацията, не съм предполагал. Мутрите си направиха държава и си наложиха вкуса, а робите се втурнаха да им угаждат, музиката им си стана индустрия и имена като Дико Илиев, Янка Рупкина, Георги Минчев, „Щурците" са непознати за децата. Нямах си идея тогава за тези неща.

- Разочарован ли си от синята идея?
- Не. Всъщност какво е това „синя идея"? Ние просто надвихме страха и излязохме по улиците на България, а онези, дето ги беше страх, си седяха на топло и си плетяха кошницата, кой с ченгесарски връзки, кой с постлано килимче от тате партиен функционер, кой с парички от външния дълг. Важното е, че усетихме свободата си и полетяхме, а злите сили до ден-днешен се опитват да подценят, оплюят и опошлят този полет, защото ги е страх от свободата на мисълта на освободения роб.

- Продължаваш ли да си седесар?
- Продължавам. Без да съм член на политическа партия, без да съм политизиран, почти не следя новини. Запазил съм си онова романтично отношение към промените на България.

- Ти изпя емблематичните думи: „Комунизмът си отива - спете спокойно деца". Отиде ли си наистина комунизмът?
- Не, не си отиде. Това беше песен за нещо, което трябва да бъде отхвърлено, но не забравено. Комунизмът си отива, но не си е отишъл, явно е рано.

- На днешните деца какво би казал?
- Да не спят. Да си отстояват свободата и да си изживеят детството с щуротии.

- Много хора направиха пари. Ти стана ли по-богат?
- Голямата част от парите у нас се печелят с далавери, а в рокендрола няма далавера, така че недостигът на пари не е от вчера и така съм се научил да живея и да поддържам готино семейство и група. Като има - има, като няма - няма.

Всеки, който е бил на първите демократични митинги преди 20 години помни, че нямаше концерт, който да мине без песни на Васко Кръпката. По това време музиката на групата му „Подуене блус бенд" залива цялата страна, а скандиращите по барикадите сини вълни знаят наизуст текстовете на „Комунизмът си отива" и „Нека бъде светлина". 20 години по-късно Васко Кръпката отново е с дълга коса, макар и леко побеляла. Живее скромно, но щастливо, в панелен апартамент с любимата си жена и деца и не е продал идеалите си. Казва, че свободен човек и това е най-голямото му богатство в интервю на Любомира Тонева за вестник „Уикенд”.