Васил Петров с албум и изложба за 50-годишния си юбилей

Васил ПетровВасил Петров с албум и изложба за 50-годишния си юбилей Певецът Васил Петров смени джазмузиката с картини, които за първи път показа на почитателите си за 50-годишния си юбилей преди броени дни. Платната на музиканта са плод на неговата 10-годишна страст към рисуването. Българският Синатра избра 12 от творбите си и ги подреди в мраморното фоайе пред първо студио на БНР. Всички те са авторски графики, абстрактни и не изразяват нищо конкретно, а са създадени за удоволствие. „4-5 от тях са от последните месеци и са обвързани с подготовката и записите на новия ми диск „Васил”, разкри изпълнителят на „Ню Йорк, Ню Йорк”.

Той споделя, че е започнал да си драска разни неща, когато му ставало скучно в часовете по гражданска отбрана. „Имам приятели художници, които ме убеждаваха, че трябва да покажа рисунките си. Аз обаче мислех, че ако видят бял свят, ще загубя интерес към рисуването. Много ми помагаше Панчо Малезанов, даваше ми съвети. Имам доста творби, някои са продадени”, казва творецът. Той обаче не може да отговори как се раждат рисунките му. „Спонтанно. Сядам и рисувам. Баща ми е осигурил картон. Кольо Карамфилов, Бог да го прости, ме насърчи много. Веднъж в Пловдив имах концерт в нощта на галериите, съпроводен от изложба на графиките ми. И той каза: „Тук, с едната, изобщо нямаш представа какво си направил!”. Оцени я като невероятно добра. Много му благодаря, царство му небесно, думите му ми дадоха увереност”, допълва палитрата на художественото си творчество певецът. Последният албум на Васил Петров е записан с бигбенда и щрайха на Симфоничния оркестър на БНР и бе представен на живо с концерт в зала „България”. „Включих пет, написани от мен песни и седем евъргрийна. Сред тях има световни рок хитове на „Лед Цепелин”, „Ролинг Стоунс”, „Бийтълс”. Включил съм и две пиеси на испански, като едната е култовата Besame mucho. На пръв поглед проектът изглежда еклектичен, но всъщност пиесите са обединени от тримата аранжори, работещи върху албума – Антони Дончев, Васил Спасов и Ангел Заберски-син. Текстовете на моите авторски песни са написани от Александър Петров и Михаил Белчев. Мисля, че се получи много добър музикален продукт, изпълнен с разнообразни пиеси. Една от 12-те композиции - „Американска мечта”, е на български и на английски език. В нея пея заедно с вокалния октет „Спектрум”. В записите участва и детска вокална група „Мечо Пух”. Песента „Може би” е по моя музика, която написах по стихотворение на архимандрит Серафим”, разказва музикантът. 50-годишнината си Васил Петров посрещна в Русе на среща с ученици, организирана от сдружение „България си ти”. В концерта се включи и последната победителка от „Мюзик Айдъл” Маги Джанаварова. Певецът се пошегува, че заради него 30 април е обявен за ден на джаза. „Благодарен съм на Хърби Хенкок, че се спря на моята дата, за да се чества този ден. Имах и възможността да се запозная с него. След концерта му в НДК преди няколко години си поговорихме в гримьорната му някъде около час”, сподели Васко. Той си направи равносметка за юбилея, според която изобщо не се чувства порастнал. „По-скоро се вдетинявам. Правят ми се пак бели и пакости”, смее се звездата. Петров издава и тайната на перфектния си външен вид. „Баба ми ме научи да си слагам обелки от краставица по лицето и това ми помага да си поддържам кожата в добро състояние”. Той отрича да има ботокс, макар че периодично му го приписват в клюкарските издания. Музикантът не се засяга и когато му прикачват определението „Българският Синатра”. „Това е клише и то се използва от доста време. Преди време ме съветваха да не излизам извън рамките на джаза, но това време също отмина”, допълва Васко. Певецът се забавлява на сцената, когато оркестърът му се майтапи и свири в друга тоналност. „Иде ти да ги удушиш. Но пада смях. Особено ако се спънеш на кабел, когато е тясно помещението. Или пък те напушва смях, когато си на публично място. Едва се сдържам, защото не върви да се смея безпричинно, като водя сериозен разговор”, разказва той. Васил Петров изпълнява един от хитовете си в последния сезон на култовия крими сериал на БНТ „Под прикритие”. „Мариан Вълев ми предложи. Съгласих се и така се появявам в седма серия. Много харесвам сериала. Снимахме от 22 часа до 6 сутринта. Мариан играе много органично и според сцената бяхме заедно през цялото време. Един до друг. Мариан се вживява в ролята си, не прави нещата просто ей-така. Като го чуех да крещи, се сепвах. Много истинско беше всичко. Просто няма как да не му повярваш”, коментира певецът. Васил Петров е съученик с актьора Чочо Попйорданов, споминал се преди година при нещастен случай. „Бяхме в съседни класове в 20-то училище. Той беше в "б" паралелка. Буйни хлапета, биехме се, хулиганствахме. Много палави. Не сме се изправяли един срещу друг, бяхме партньори в битките и щуротиите. Веднъж с момчета от моя и неговия клас тръгнахме, въоръжени с прашки. А лампите тогава бяха с крушки. Един изстрел и прас - чупят се за наша радост. Направихме всичко на сол, цялата улица потъна в мрак. Ако ни беше надушил кварталният, щеше в изправителен дом да ни прати. Ние обаче бързо офейкахме”, припомня си музикантът.