Васил Найденов: Фолкпевици ме заплашваха

Васил Найденов в БайландоВ навечерието на Нова година „Уикенд” предлага на читателите си едно нетрадиционно интервю с двама главни герои – Васил Найденов и Богдана Карадочева. Кеца и не по-малко знаменитата му колежка са първи приятели от години и често прекарват свободното си време заедно. Те имат толкова съвместни преживявания на сцената и извън нея, че ако решат спокойно могат да напишат книга за тях. Наш репортер разпита славните певци за дружбата им, но им зададе и въпроси от личен характер. В интервюто, което се проведе в уютния софийски дом на Богдана Карадочева, се включи и поетесата Маргарита Петкова – авторка на незабравими естрадни хитове. Разговорът с нея обаче ще публикуваме в следващ брой.

- Как прекарахте Коледа?
Богдана: Вкъщи със семейството. Коледа е най-семейният и най-свят празник. Хората пътуват хиляди километри, за да бъдат с роднините си на този ден. За новогодишната нощ още не съм мислила, но тя не е важна за мен. Нова година човек може да си я направи всеки ден.
Васил: Бях с леля ми на Коледа. Рядко я виждам, защото пътувам много. На този празник не работя. От доста години е така. Бях се заклел и на Нова година да не работя, но ще имам ангажименти. Преди време една Нова година я изкарах на площада. Беше невероятен студ, минус 8 градуса. Едва дишах. Тогава имах неблагоразумието да пея на живо. Такива стадни участия навръх Нова година на площада не ги разбирам. За мен това не е празнично изкарване. Много по-уютно е човек да е под някакъв покрив. Тази година ще бъда на две различни места на празника. Едното е при Валентин Златев, с когото много пъти сме карали Нова година. Бащата на Вальо Златев също ми е близък. Заедно с него празнуваме и Нова година, и Васильовден. Ние Васильовците сме ощетени, защото празникът ни остава незабелязан. Много ми се иска да се промени църковният календар и да се върне старият Василовден.

- Какво сложихте на коледната си трапеза?
Богдана: На Бъдни вечер сложих постни ястия - сърмички с ориз, стафиди и канела, прочутия ми печен боб, тиквеник, ошав, баница с късмети. Казах молитва, кадихме къщата против злото и чак тогава седнахме да вечеряме.

- Какво си пожелавате за 2011 г.?
Богдана: На всички пожелавам само здраве. То е най-важно. Останалото се купува с пари. Здраве, живот, приятели и усмивки!
Васил: И аз искам да пожелая на себе си и на хората да са преди всичко здрави. Без здраве нищо не може да бъде постигнато. Нека хората да бъдат по-добронамерени и позитивни. Преди няколко дни ми се обади един човек по телефона и ме попита: „Коя според вас е най-гадната и досадна песен за Коледа?”. Това много ме изненада. Отговорих му: “Въпросът е безсмислен!”. В малко държави може да бъде зададен такъв въпрос. Оказа се, че последната класация, която върви в България, е доста странна. Също като класациите за миски. Безумие! Идиотско е, че в България решаваме на свят празник като Коледа коя е най-гадната песен?! Вместо да поздравят Стефан Димитров, че е станал шеф на БНР, отишли в кабинета му и го попитали до кога ще пише песни за Коледа и Нова година.

- Каква е равносметката ви за 2010 г.?
Богдана: Общо взето нещата, които бях планувала, ги направих. Написах книга, която излезе. Записах няколко нови песни. Внукът ми стана на година и половина, за което разбира се, нямам заслуга. Тази година ми се случи и нещо лошо. Вуйчо ми – актьорът Петър Гюров, си отиде от този свят. Няма и месец, откакто почина. Той беше много важен човек за мен, отгледал ме е с брат ми. Празно и мъчно ни е и на мен, и на близките ми. Коледата бе някак празна без вуйчо. Преживяла съм го този празник без мама и без баба, а сега и без него. Но това е животът.

- Има ли нещо, за което съжалявате?
Васил: Не мога да кажа, че има нещо, за което да съжалявам. Майка ми ме е учила да бъда добронамерен. И на мравката съм правил път преди години. Но и винаги съм си казвал, това което мисля, дори и там, където не трябва. По времето на социализма беше сложно, но пак си казвах нещата. Не се учудвам, че не ме пуснаха за Америка. Винаги си правех шоу с партийните секретари, които се опитваха да диктуват вкуса ни – определяха колко процента да е руската и американската музика. В Силистра веднъж имах концерт. Дойдоха някакви гавази и ми казаха, че шефът на града не желаел да пея бързи песни. А салонът беше претъпкан. Попитах съвсем тенденциозно публиката дали желаят бързи песни. Зрителите щяха да се качат на балкона и да разкъсат партийния секретар. Правил съм доста такива неща, принуждаваха ме да съм драстичен. И до днес усещам, че се правя на Дон Кихот. Понякога ставам един вид гамен, защото заобикалящата среда ме принуждава. За съжаление в много млади мои колеги виждам изключителна боязливост. Ненужно практични са - да не би нещо да им се случи по трасето. В следващия момент обаче се правят на дупета и гъзари. Големи са куражлии, когато пеят за нещо от кръста надолу. А точно на места, където трябва да говорят смело, младежкият им дух изчезва и практичността заема огромни пространства. Това са хора с претенции да са новото общество. Май ние, по-старите, сме много по-големи бунтари. До кога ще ги дундуркаме? Да започнат сами да си изказват мнението и да си носят кръста!
Богдана: Аз съжалявам, защото очаквах българинът да живее по-добре тази година. Уви, това не стана. Хората са доста отчаяни и обезнадеждени и това ме тревожи. Тягостно ми е.

- Имате ли телевизионни участия в Новогодишната нощ?
Богдана: Да. С Васил Найденов вече снимахме за няколко телевизии. Предпочитам да не разкривам повече, нека да е изненада.

- Защо не ви поканиха в традиционния спектакъл “Коледни звезди”? Той беше гвоздей в програмата на Би Ти Ви за Коледа...
Васил: А, не. Това не е проблем. Досега няма нещо, което да е било организирано от Искра Радева, и да не съм участвал. Даже, прекалено много съм участвал. Плюс това Искра не всеки път има възможности да ме кани, понеже изхранвам около себе си доста хора. А НАП като ми търсят парите, се обръщат само към мен. Не виждат разходите и хората ми. Аз съм с две вокалистки, импресарио, пианист... Лили Иванова е друг типичен пример в това отношение. Шапка й свалям. С годините тя съумя да изхранва много хора около себе си и да поддържа високо ниво.
Богдана: Нека участват и други колеги в „Коледни звезди”. Аз също съм се изявявала преди години в спектакъла.

- Подготвяте ли нови песни?
Богдана: Да, подготвям. В момента сме в процес на избор. Имам намерение следващата година да издам нов албум.
Васил: И аз правя няколко нови неща. През пролетта бях в Москва при Филип Киркоров и видях по телевизията шоу с около 40 души певци. Хареса ми много една от песните и се обадих на Филип. На другия ден той ми донесе пълния плейбек. Тази песен искам да я реализирам, макар че вече я мотая половин година. Електронно танго е. В момента не мога да намеря подходящ текст, но Маргарита Петкова ще ми напише. Дано да я направя песента, защото някои ги оставям за по-късно, а после ги забравям.

- Богдана, съпругът ви Стефан Димитров стана наскоро директор на програма “Хоризонт”. Подкрепихте ли го или имахте резерви?
- Хубаво е за един мъж да ходи на работа. И за жената до него е добре. Стефан има нерви да се занимава с администрация, да ходи на съвети, да слуша разни неща, които на мен ми се струват безинтересни. Васил: Стефан е страхотен човек и ще се справи и с това.

- Кои е най-нетрадиционният подарък, които сте получавали от ваш/а почитател/ка?
Богдана: Имам голяма почитателка - Инчето, която миналата година за рождения ми ден ми подари един албум със снимки и статии, които са излизали за мен през годините. Много ме трогна.
Васил: Преди години с Косьо от “Тангра” се обухме на един конкурс с кецове. Тогава Васа Ганчева ни снима. Това беше едва ли не скандал №1 на телевизията и ни показваха предимно в американски план (от коленете нагоре – бел. ред.) По-късно бях на Евровизия в Белгия и си купих диамантена обеца, което пак беше ужас за телевизионерите. Оттам започна една цяла сага години наред с обецата и гуменките. Проблем на цялата нация! Майтапех се, че съм въвел мода на световно ниво. После започнаха да ми подаряват разни неща във формата на кецове.

- А откъде идва афинитетът ви към кецовете?
- Обух кецове, защото ми бяха удобни. Много танцувах на сцената, а в онзи период съм стигал до 3 концерта на ден. Така беше години наред. На моменти се учудвам как съм жив. На това темпо не може да издържи и Джордж Майкъл. Само соцконвейрът обединение „Музика” можеше да издържи. Това е една от причините да сме толкова калени на сцената.

- Липсва ли ви динамиката на онова време?
Богдана: Отново ми е динамичен денят, но този път е запълнен и с други неща. Преди години съм имала по 15 участия около Нова година. Сега също снимам, говоря и творя.

- От кога съществува приятелството ви?
Богдана: Не знам как започват приятелствата. Те са като любовта, трябва химия. Преди много години се сприятелихме. Няма да кажа колко точно, за да не се разбере на каква възраст сме. Никога през тези години не сме си разменили и една лоша дума. Правила съм му забележки, че закъснява, но за конфликти и дума не може да става.
Васил: С Богдана мислим еднакво. Разбираме се дори без да говорим.

- Играете ли карти заедно. За Богдана се знае, че е запалена по белота?
Васил: Аз не играя белот. Не познавам дори картите.

- Богдана, вие често ли играете карти на вързано?
- Да, на 1 стотинка. Важно е да има тръпка. 8 часа е продължавала най-дългата ми игра. Големи скандали и викове имаше.

- Какви са другите ви пороци?
Богдана: Цигарите. Все още не съм решила от кога да ги спря. Така съм от години, все не се решавам.
 

От този момент нататък интервюто продължи само с Васил. Богдана отиде в кухнята, за да домакинства за празниците.

- Г-н Найденов, виждам, че сте с червен конец на ръката. Суеверен ли сте?
- Не съм. Някой ми го закачи конеца преди дни при откриването на нов пиано бар в София. Тогава ми направи впечатление, че от един балкон ми снимат главата. Попитах: “Защо решихте да ми снимате точно главата, където нямам коса. Не можахте ли отпред да застанете?”. Засмяха се и отвърнаха: “Отново си чепат!”. Не съм чепат, реален съм!

- Промени ли се мнението ви за поп фолка?
- Чалгата или поп-фолка за хубаво или за лошо се промениха. В началото бяха отчайващи като клипове, естетика... За текстове пък въобще да не говорим. Беше трагедия! Но там много еволюираха. Естествено, не всички. Имат един първи ешалон от няколко певици, които са на ниво. Някой им каза да избягат от този първичен стил, с който започнаха. Една трета от тях станаха поп изпълнители с пеене в народно-македонско-сърбо-азиатско-пернишко-кюстендилска стилистика, което се харесва на хората. Това е тъй наречената трапезна песен.

- Много се спекулира относно вашето съвместно изпълнение с Азис...
- Той беше дошъл на репетицията. Трябваше аз да пея първи. Азис си беше написал текста на песента “Огън от любов” на едната ръка и ме попита дали може да я изпълни с мен. Отговорих му да заповяда на сцената. Това е! Най-тъжното беше, че ние бяхме в една гримьорна метър на два и едвам се преоблякохме. А отвън чакаха около 6 телевизии. Всички те казаха, че това било събитието на годината. Много тъжно и странно! Никой през това време не дойде при мен да ме попита колко хора съм в състояние да вдигна на крака. Търсят скандала. Пял съм пред 18 хиляди човека в 13 поредни вечери, но това явно не е сензация! Никой не каза, че е събитие!

- Яд ли ви е, че преди време не сте емигрирал в чужбина?
- Можех дори да си остана в Канада. Има една случка, която много ме подразни преди години. Връщахме се от Канада след 3 месечен престой в Монреал. В самолета за България ченгето, което пътуваше с нас и много си падаше по това да се съблича гол, ми показа писма от баба ми в Детройт. Тя периодично ми беше изпращала писма да отида да я видя, но са ги задържали и ми ги дадоха чак в самолета. Повече не я видях баба, защото почина. Всички тези предпазни мерки на ченгетата бяха много смешни, защото ако исках да остана в чужбина, нямаше кой да ме спре. Могъл съм навремето да убия Тодор Живков, ако съм искал. Преди години имаше годишнина в НДК и ме извикаха да пея. В залата не можеше игла да падне. Преобличах се горе в помещението с киномашината и когато погледнах през прозорчето, видях под мен Тодор Живков. Тухла да бях пуснал, щях да му строша главата. Можех да го убия и с прашка, ако исках.

- Замислял ли сте се да напишете биографична книга?
- Преди известно време едно списание ми предложи, но тази идея засега не ми се нрави.

- Каква беше причината преди време да се обръснете гола глава?
- Много беше топло в Гърция. Там си празнувах рождения ден, а един от приятелите ми беше гола глава. Видях го, че си носи машинката и се подстригва сам. Тогава му казах да ме подстриже и мен. Лили Иванова не ме харесваше с гола глава, но пък Богдана си ме харесва.

- Ходил ли сте при Ванга?
- Да, два пъти. Първият път заради силна алергия. И до ден днешен я имам, но не в такава остра форма. Много ме мъчеше тази полиалергия от всички видове треви. През пролетта ставаше страшно. Та заминах при Ванга и тя от вратата каза: “Ти нещо с пеене се занимаваш? Трябва да отидеш в гората и да набереш цветята, които най-много харесваш. Да ги сложиш във вода и да се полееш с водата няколко пъти...”. Нещо от заръката изпълних, но не си спомням вече. След известно време бях зле със стомаха и пак отидох при Ванга. А тя: “А, ти си оня с цветята... Това, дето си го мислиш, не е вярно...”. Тогава смятах, че имам рак.

- Колко пъти сте бил на крачка от брак?
- Един път бях много влюбен в дъщерята на известен наш поет политик. Песента “Адаптация” я изпях за нея. Баща й още тогава беше решил да я омъжва за сина на дипломат. Ожениха си се. И до днес сме приятели с нея.

- Страхувал ли сте се някога за живота си?
- О, много пъти. Най-вече в самолетите. Не ги обичам. И Богдана също се страхува.

- Тежало ли ви е това, че сте израснал без баща?
- Да. Моето семейство беше майка ми, леля ми, баба и дядо. Те са ме отгледали. Баща ми се появяваше в годината по веднъж. Дори ме беше страх от него, защото не го познавах. На 31 години работех в цирка и баща ми цъфна с децата на втората си съпруга. Влезе в гримьорната и каза: “Аз съм твоя баща!”. Гледах го безчувствено. И когато той почина, не почувствах нищо. Котката ми като умря, плаках и тъжах повече, отколкото за него. Не е важно кой те е създал, а кой те е отгледал.

- Замислял ли сте се някога да осиновите дете?
- В момента не мога да гледам дори котките си, много съм зает. А представете си да имам дете. Пътувам непрекъснато и няма кой да ми полее цветята. Карам 80-годишната ми леля да ходи да ги полива и да храни котките.

- Имате ли пластични корекции по себе си?
- Не. Мен от самолет ме е страх, а камо ли да легна под ножа. Много ме е страх и от зъболекар. Също и от тесни пространства. Веднъж заседнахме в един асансьор и 2 часа бяхме вътре. Ивайло припадна. Друг път се бях заканил да се подложа на ядрено-магнитен резонанс. Като видях, колко е тясно в уреда, се отказах.

- Дразните ли се от слуховете, които се носят за вас и Ивайло?
- Преди години се дразнех. През 90-те се появяваха в официалната преса статии за нас, в които полицаи казваха, че сме ченгета. Обаждах се по вестниците и псувах. Правех ги на маймуни. След като се появи жълтата преса, престанах да се ядосвам. За мен е писано, че съм бил болен от СПИН и от това съм напълнял. Имал съм бил и син на 38 години... Импресариото ми Ивайло Манолов обаче ни би всички звезди през годините. За него бе написано, че е спал с папата.

- Катастрофирал ли сте някога с Ивайло?
- Много пъти. Имахме една катастрофа по пътя за Търново. Колата се подхлъзна и влязохме в полето. И друг път сме катастрофирали в Търново. Автомобилът си отиде, нищо не ставаше от него. Беше една от колите, които купих от Илия Павлов. Сега съм с друга кола и да чукна на дърво не сме имали инциденти с нея.

- Какви други проблеми сте имал през годините?
- Навремето много говорех против поп фолка, а под апартамента ми бяха централите на СИК. Една вечер се прибрах и видях, че с брадва са разбити двете ми входни врати. Нищо не беше взето, но котките бяха избягали. Намерих тогава заплашително писмо, подписано от доста фолк певици. Като некролог беше. Предупреждаваха ме да не критикувам поп фолка.

Интервю на Цветана Пешунова за „Уикенд”