Васил Найденов: И по чехли мога да направя концерт в НДК

Васил Найденов- Кеца и 60 - това звучи невероятно, г-н Найденов!
- По-скоро е нормално. Професията ми е такава, забавлявам хората. Ето и Стоянка Мутафова до ден днешен е запазила младежкия си дух и енергия, това, че е на 80 и кусур години, не й пречи. Защото Господ й е дал това присъствие. Мнозина не са лоши певци или артисти, но като че ли Господ не ги е белязал да бъдат индивидуалности. Пък и не от всеки става нарицателно в държавата. Много е трудно да те заобича публиката, да вика: “Това е наш'то Лили”. И то да го казват 3-4 поколения. Това не може да го направи нито “Златният Орфей”, нито телевизия или радио, нито билбордове. Наскоро разпитваха една певица за новия й клип и тя обясни: “О, ние правим стратегия за тази песен”. Значи те организират почти военни действия, за да станат известни. Не си спомням Невена Коканова да е правила стратегия за своя имидж. Или Стоянка Мутафова, или Татяна Лолова. Или ФСБ, които са епоха в музиката ни до ден днешен. Онзи ден пях “Пясъчен часовник” и това парче по нищо не отстъпва на съвременните.

- Май на вас също могат да ви гледат номера на фланелката - или на кецовете?
- Не съм с такова самочувствие. Нямам кой знае какъв диапазон, просто съм добър в импровизацията. За части от секундата мога да сглобя мелодична линия. Това не се учи - или го можеш, или не. Да речем, че съм специалист по припевите - а те създават шлагери. Много мои колеги казват: “Ти всеки път попадаш в десетката”. Дръжки! Първо, вземам песен само ако ми хареса и второ, невинаги я оставям такава, каквато е - безкомпромисен съм! Ако ще да е песен на академик, ако не я направя така, както аз я чувствам, просто не я пея. Много е страшно да правиш компромиси. То е като да се ожениш за някой, когото не можеш да понасяш и да живееш и да спиш с него 15 години - отвратително!

- Вълнуват ли ви юбилеите, честванията?
- Не припадам по тържествата - звучи ми архаично. Не си падам и по концертите в НДК - да лепиш плакати, да надуваш главите на хората. Напоследък ме питат: Ало, няма ли да направиш сериозен концерт? Викам, чакай, каквото съм правил досега е несериозно, така ли? Сега съм си вкъщи, на балкона, гледам НДК и мога по чехли да отида да направя въпросния юбилеен концерт. Но не ми е интересно.

- Идеята на Вежди Рашидов да дава на избрани творци орден, придружен с премия към пенсията, си навлече критики, че намирисва на соц. Как я приемате?
- Майната им на тия, с големите уста, дето говорят - това им казва Васил Найденов! При всички положения орденът с премия е нещо. По-добре нещо, отколкото хич. Разберете, ние си искаме това, което сме изработили. Били сме не златни, а платинени доходоносци на държавата. А този комунистически почин за равенство, братство между пролетариата, професора, академика, космонавта и проститутката никъде го няма. Стиви Уондър преди броени месеци беше в Париж на годишните им музикални награди и му връчиха един много красив орден, който съвсем не е соц. Не се знае дали няма и премия.

- От утре сте на 60, чувствате ли вече умора?
- Луд умора нема - спазвам тази поговорка. Енергия имам. Щом снощи след ангажимент отидох в 2 пиано бара на тия години. В локалите има музиканти, които нямат “стратегии” и претенции, че трябва да летят в Космоса. Тези млади, наистина талантливи хора си изкарват достойно хляба всяка вечер, не взимат кой знае какви пари, но са доста по-кадърни от други, които получават награди, ходят по червени килими, благодарят на майките си, продуцентите си и ни ангажират непрекъснато със себе си.

- А как минават дните ви напоследък, имате ли нови песни?
- Хората мислят, че си почивам, но само през последните 20-ина дни имах поне 7 участия в страната - в Пловдив, Варна, Бургас. Започнах да правя две нови песни. Едната е мелодична бавна песен. Сега чакам Маргарита Петкова да направи текста, дано й дойде музата и го уцели. Другото парче е мелъди хард. Хората, които го чуха, много се смяха. Това, че в момента не пея хард музика, съвсем не значи, че не съм изпълнявал рок. Имам още едно парче, което ми подари Филип Киркоров миналата пролет в Москва - електронно танго.

- Какво слушате в момента, какво мислите за чисто нови попикони като Лейди Гага?
- Не си падам по Лейди Гага, както не обичам и Мадона. Тая бутафория не ме интересува. Не значи, че някой като си сложи перо в задника, трябва да го харесвам. Слушам различна музика. Продължавам да обичам соул. Едно време си падах по Стиви Уондър и Арета Франклин. Харесвах много Уитни Хюстън, Елтън Джон, Майкъл Болтън, Стинг. Преди дни в колата си открих избрано на Караян и беше огромно удоволствие.

- Какви грижи полагате за гласа си?
- Имам операция на гърлото, от което много ми падна гласа - поне с 2-3 тона, това беше още в казармата. Може би тогава започнах леко да дрезгавея, което се оказа, че е модерно. Род Стюарт пее така, Бони Тейлър, това си е цяла техника. Разликата е, че сега много по-бързо мога да преграквам. Гласът ми е доста силен, в това отношение нямам проблеми. По-скоро бих искал диапазонът ми да има поне още една октава.

- Неотдавна Камелия Тодорова заплаши, че ще стане чистачка, ако не се промени отношението на държавата към родната попмузика. Вие мислите ли, че държавата трябва да се грижи за популярната музика?
- Държавата не трябва да ни пречи. Не да ни помага. Защото, когато в родния ефир не се излъчва българска музика, държавата пречи.

- Името Васко Кеца се появи по един необичаен начин в новинарските заглавия - става дума за прякора на един от т. нар. от МВР “килъри” Васко Кеца. Как реагирахте, забавлявахте ли се?
- Не бях чел вестници тези дни, но един познат ми се обади: “Гледай се довечера по телевизията.” Не можах да разбера за какво става дума. Е, казах си, досега не знаех, че мога и да убивам. Само това не бях правил още, като се има предвид какво пишат за мен жълтите вестници. Под блока ми има един вестникопродавец, много смешен, и като минавам, всеки път вика: “Пак сме на първа страница!” И много рядко: “Нещо се е случило, няма те на първа страница.”

- Преди време ви обявиха за длъжник на държавата, как се развиха нещата?
- Нека изчакаме да мине проверката на данъчните. От ноември миналата година съм предоставил абсолютно всичко, изкарал съм си всички банкови сметки - да проверяват. И ще се радвам, ако се окаже, че нещо дължа, да оправя бакиите на държавата. Когато излязат със заключение, ще видим кой крив, кой прав.

- Като безпристрастен наблюдател - как се справя правителството според вас?
- Средно е положението. В никакъв случай не са се сбъднали очакванията, които хората имат. Не съм убеден обаче, че има алтернатива.

- Кои са приятелите ви сред певците?
- А, имам много приятели. Ако отидем в пиано бар, ще видите каква звезда съм и колко ме обичат младите музиканти. С което се гордея, защото това е най-трудната любов - на колегите. С Мария Илиева сме приятели, с Мариана Попова, с Графчето - знам го от малък. С Богдана и Стефан - да не говорим. С Лили често ходим да вечеряме. Тя е изключителна личност - много справедлива и с много точна преценка. За части от секундата може да те информира за всичко, и то със страхотна прецизност. Интересен човек е Лиляна. Да си Лили Иванова и толкова години да оцелееш в държава като нашата не е лесно.

- Дали обществото ни става по-толерантно към различните?
- На младите хич не им пука. Дори са прекалено толерантни в този смисъл. Много хора са бисексуални и въобще не се притесняват да го коментират. Може би съм стар човек, но не съм убеден, че тази слободия в секса ми харесва. Днес младите искат да живеят бързо и се страхувам, че в един момент ще се изхабят и на 30 години ще станат психологични старци, което е страшно. Хубаво е по-дълго време да се изненадваш и в любовта, и в познанието. Този наивитет в никакъв случай не е лош. В изкуството той носи друга емоция, която е много потребна. Ако се приземиш тотално, е много страшно. Аз съм Дева. Това значи Земя и ако аз се приземя тотално, ставам жесток към себе си и безкомпромисен към околните.

Интервю на Вера Чалъкова за вестник „Труд”