Ваня Костова: Сънувам Милица усмихната как ме целува по бузата

Ваня Костова в зала България - 11 декември 2012Ваня Костова сънува колегите си от „Тоника СВ” - как Милица усмихната я целува по бузата, Драго как пее „Жълтоклюно пате”, Ралица в рокля на рози, Тео с къдрава коса до раменете, а Диомов с ролков магнетофон в ръце. Певицата разказва още в интервюто на Николай Москов за „24 часа”, че не става за мениджър, как е отслабнала с 35 кг. за 6 г. и защо ще прави нова версия на песента, която е записвала докато е била бременна със сина си Боян Михайлов. Той пък ще разкаже какво мисли за конфликтите във „Фамилия Тоника” и кога започва да работи като доктор в болница.

- Ваня, създателят на “Тоника” Стефан Диомов казва, че вие сте гласът от групата, който може да пее самостоятелно. Защо толкова рано се отказахте от активна певческа дейност?
В. К.: Не съм се отказала. Все още си вадя хляба с пеене. Просто не звуча достатъчно в ефир. Не зависи от моето желание. Политиката на радиа и телевизии е дискриминационна спрямо певците от моето поколение. Чудо е, че не са ме забравили и все още ме канят. Може би вече и заради дуета ми с Боян. Насърчават ни да правим нови песни. Не се популяризират от радио и телевизия, но ги изпълняваме на концерти. Посрещат ги ласкаво, с интерес, като на премиера.

- Песента ви е носила радост, но и горчилка и раздели. Не сте ли били някога на кръстопът - или да откажете Боян от пеенето, или пък да го насърчавате упорито, че да осъществи и вашите несбъднати донякъде пориви като певица?
В. К.: Песента носи само радост. Горчилката е от хората. Боян нито го спирам, нито го насърчавам да пее. Винаги само го подкрепям в това, което вече си е решил да прави. Като певица и майка на певец нямам несбъднати мечти. За това, което ни се е случило на сцената и по пътя към нея, дори не съм и мечтала! Пеенето ни е даром дадено. Мога само да благодаря на Бога за всичко.

- Ваня, сънувате ли понякога “Тоника СВ”?
В.К.: Да, често сънувам “Тоника СВ”. Смея се и насън на смешките на Драго, как пее “Жълтоклюно патенце”, как се засилва и прави високо във въздуха еленов скок, сънувам Милица усмихната как ме целува по бузата, Ралица, стройна и хубава, в рокля на рози и волани, Тео с къдрава коса до раменете. А Диомов с един ролков магнетофон да върти ролката на ръка с един пръст, за да не спре плейбека, как угасва токът в някаква зала, а ние продължаваме “За старата любов!” на тъмно без акомпанимент, без микрофони, акапела... Това се е случвало.

- Бояне, какво мислите за конфликтите в "Тоника" и може ли да се извлече поука от тях?
Б. М.: Късно разбрах за тях. Бях пораснал. Чудно ми е как е могла толкова дълги години да не сподели, да не изплаче болката си пред мен! Оставяла ме е да ги обичам. И все още ги обичам. Тъжно ми е, че всички са платили горчива цена за това да работят заедно. Те - да не бъдат щастливи певци на една сцена с певица като нея, а тя - да не бъде щастлив човек сред колегите. И все пак трябва да се помни не това, което разделя хората, а само това, което ги свързва. Поуката за мен е, че любовта е по-силна и тя оцелява. Оцелява и този, който я пази в себе си.

- Бояне, мама пяла ли ви е като малък? Имате ли спомен за песен?
Б. М.: О, все още ми пее, но баба ми просто не спираше. Обичах на някои песни определени фрази или орнаменти да ми ги повтарят десетки пъти. Спомен за песен ли? Помня всеки тон, но наскоро много ме развълнува предложение на автора да направя кавър на песен, записана от мама, когато е била бременна с мен - “Къде си, беше ли щастлива” на Стефан Диомов по Павел Матев!

- Боян бащината си фамилия ли носи?
В. К.: Да, Михайлов е фамилията на баща му. С леко изменение носи името на свекърва ми, мама Бонка. Значи мила и кротка, докато Боян означава буен и боен. А и такъв си беше - просто неозаптим! Приятелите ни го наричаха ангелоподобен душевадец.

- Ваня, сама ли го отгледахте и възпитахте? Разкажете, моля!
В. К.: Любен, баща му на Боян, е музикант. По едно и също време всеки един от нас получи своя професионален шанс. Той - договор за Норвегия, аз - възможност да пея в “Тоника СВ”. Не можахме да запазим семейството въпреки усилията и се наложи да отгледам Боян единствено с помощта на мама. Без нея нямаше да мога да се справя с нищо. Дори и училище да завърша. Бях 16-годишна ученичка, когато постъпих и в бенда на Любен, и като резервен вокал  в “Тоника”. Това не се харесваше на ръководството на гимназията, правеха ми спънки, но мама ме подкрепяше твърдо. Беше до мен и по-късно в отглеждането на Боян. Хранеше душите ни с любов и не позволи в тях да покълне самосъжаление, непростителство, гняв или омраза. Безценно мамино наследство! Заедно с народните песни.

- Бояне, липсваше ли ви баща ви като дете?
Б. М.: Деца от четири поколения по майчина линия сме расли най-много с един родител, понякога и без толкоз. Благословен съм с родителите си! Живи да са! Когато бях малък, като на всяко момченце, баща ми ми липсваше. Вече и аз на свой ред съм баща, но ако го нямах, щеше да ми липсва още повече. Имаме чудесно общуване. Много ми помага, и то в случаи, в които двамата с мама не бихме могли да се справим.

- Родова ли е дарбата с майка ви? Случва ли се да се конкурирате на някой конкурс?
Б. М.: Казват, добрите дарби били от Бога, но не отричам важната роля и на унаследяването от поколения назад по майчина и по бащина линия. Баби, дядовци, родителите ми - все добри певци и музиканти! Сестра ми Боряна и мама Таня - първия брак на баща ми, са чудни цигуларки. А с мама не се конкурирам, но тази година пеем  поотделно на “Бургас и морето”. Представяме не толкова себе си, колкото песните на различни екипи. Авторите на моята песен са д-р Венци Везенков от групата “Медикус” и поетът Георги Константинов. Мамината е на Валери Костов и Пейо Пантелеев. Конкурсът е авторски и предизвиква създаването на нови песни. Изпълнителите го приветстваме.

- Ваня, като амбициозна майка не може да не сте го тествали. Кога разбрахте, че Боян пее хубаво.
В. К.: Музикалната му дарба и сладко пеене ги усетих рано, но само това не е достатъчно, за да станеш музикант или певец. Нужни са и други важни качества и у детето, и у родителя. То - да притежава енергия и издръжливост на вниманието, послушание... Уроците по музика - да са му не по-малко интересни от игрите. Родителят - наистина да е амбициозен и в никакъв случай излишно мекушав. Е, липсваха тези качества и на двама ни. Аз по-скоро пречех в тази област, вместо да помагам. Проявих настойчивост и амбиция, но за друго - в отстояването на най-подходящата за него форма на обучение в 7-и клас - самостоятелната! Макар и с цената на исполински труд, тя му гарантира отличен успех и влизане в желаното от него средно училище. После две висши. Не ми останаха сили и амбиции за каквото и да било специално, музикално обучение. Бог пак се погрижи за него! Накара го да пропее направо професионално. След това му даваше и необходимата работа като певец, за да може да се издържа по време на дългото следване. Аз само кръжах наоколо като всяка майка, обгрижвах го и бях благодарна понякога да пея на сцената с певец като него.

- Бояне, завършихте медицина. Работите ли вече като лекар?
Б. М.: Наесен започвам да работя в някоя болница като лекар и едновременно с това ще специализирам. Повече от 10 години бях редовен студент. Първото ми висше е свързано с туризма, но още преди да започна с него, мечтаех и за медицината. А аз не забравям мечтите си.

- Колкото лекари певци сме имали, всички остават верни на медицината и слизат от сцената.
Б. М.: Не смятам да оставя нито едното, нито другото, а се надявам и те да не ме оставят. Медицината я обичам, но без пеенето не бих могъл и да дишам.

- Заедно ли живеете майка и син?
Б. М.: Известно време бяхме в различни квартали. Това ни създаваше редица неудобства и трудна организация, защото все още бях студент, и то редовен, с възможно най-тежкото следване, защото работим заедно, защото е мой вокален съветник, мой помощник, мой приятел. Освен това и тя самата има нужда понякога от мъжка помощ. В момента живеем на съседни етажи с майка и нещата отново си дойдоха на местата. На всички ни харесва така, особено на малката ми Ванеса.

- Ваня, разбирате ли се със снахата?
В.К.: Каквото и да кажа, на такъв въпрос отговорът на свекървата винаги би прозвучал неправдоподобно. А истината е, че се разбираме и, че няма ревност помежду ни заради всеобщия любимец Боян. Единствено Ванеса го ревнува от нас двете и не позволява да го целуваме.

- Ваня, казват, че сте се посветили на сина си и като негов мениджър трасирате певческия му път като броненосец.
В.К.: Няма спасение от глупостта човешка! Броненосец! Знаят ли поне какво е това? Сигурно си мислят, че е нещо, което снася брони. Де да бях мениджърът броненосец за певческия му път! С певческите му качества, с над 100 песни и сума най-високи национални отличия за 10 години да беше издал поне 10 албума, а не нито един. Каква ти опека! Той просто няма мениджър. Ако му бях такъв, отдавна да ме беше уволнил. Не ставам за мениджър нито на себе си, нито на Боян! Мога да бъда само певица и майка. Да, и баба. Посветила съм се на това.

- Бояне, за тези 10 години професионално пеене май надминахте по отличия майка си. 2004 г. - тройна премиера - първа битка на сцена, първа авторска песен “Мелина”, първа национална Гран при. После много първи национални отличия - “Хит -1”, “Бургас и морето”, “Студент на годината в категория “Изкуства”, “Пирин фолк” - Сандански - награда на публиката и първа награда на журито...
Б. М.: Конкурсите между творци са суета. Те са ценни за такива като мен, които не са завършили музикална академия, заради уроците, които ни дава сцената. Смятам, че състезанието е истинско само ако е състезание по себенадминаване. Защо няма такъв конкурс! А как да я надмина майка си? С всяка изпята и най-вече предизвикана от нея  песен тя непрекъснато се себенадминава.

- Помните ли първата си поява на сцената?
Б. М.: Бях малък. Пяхме заедно с майка ми в дует “Очила и стар рефрен” на неин коледен концерт. О, добре, че ме подсети! Трябва да я възстановим! “...Песента ме предаде първа / и в твой син за света ме превърна. / Няма край пътят, който е пред теб, / струни шест, очила и стар рефрен...” Хубава песен, хубави стихове на Мишо Белчев! Дано няма край пътят, който е пред мама!

- Имате ли ритуал преди да излезете пред публика?
В. К.: Да, имаме си скромен ритуал. Той ни успокоява и вдъхновява. Въздейства ни със силата на медитация. Молим се преди да излезнем на сцената. Най-кратката ни молитва е “Ела, Боже, да пеем!”

- Вярващи ли сте?
В.К.: Да, християни сме. Изразяваме вярата си чрез посланията в християнските си песни -около 40 на брой. Канят ни да ги пеем по време на служби в различни евангелистки църкви в страната. Отзоваваме се винаги с удоволствие, защото се нуждаем от общението с хора, които истински вярват в Бог. Обичаме да слушаме проповедите и хвалението, липсващи в православната ни църква.

- Бояне, откъде имате нагласа към народната музика?
Б. М.: Сладостта на българската народна песен ни я откри баба ми. Тя имаше рядко красив глас. Обичаме и да слушаме, и да изпълняваме народни песни от различни области на България, както и чужди народни песни. Художествен, мелодичен превод с добър аранжимент би могъл да ги превърне в български. Такива са шотландските песни по Робърт Бърнс. Имаме и много песни в етностил.

- Ваня, писа се, че сте отслабнали 35 кг с диета на Петър Дънов.
В. К.: Положително са ценни рецептите на Дънов, но не съм ги прилагала. Отслабването си го дължа на Иван Гарабитов. Върнал е живота на много хора със свръхнаднормено тегло с помощта на йога, дихателни упражнения, масажи и специална напитка. В практиката му има световни рекорди по бързо, но здравословно отслабване. По-подходящо за мен беше стъпаловидното и бавно отслабване. Постигнах го за 6 години. Продължавам, докато се върна в себе си. Не бързам за никъде.

- С каква напитка започва денят ви?
В. К.: С чаша мурсалски чай или чай от мента. Задължителна е също така голямата глътка сироп от черните плодчета на тревист бъз, който си приготвяме наесен сами. Ред плодчета, ред захар.

- Оправдавате ли младите, които напускат страната?
Б. М.: Оправдавам и подкрепям всеки млад и стар, който търси изход и спасение. От сърце му пожелавам да го намери, дори това да му се случи на чужд бряг! И един ден пак да се завърне!
В. К.: Децата на майка България са рядко интелигентни и талантливи, но ако тя, изстрадалата, няма как сега да им даде това, от което се нуждаят, те, за да не погинат, са длъжни да се погрижат за себе си, да съхранят и развият способностите си, макар и далече от дома.

- Добро място за живеене ли е България?
В. К.: България е съкровищница на богатства. Тя би могла да бъде за българите най-прекрасното място за живеене, но са ни нужни способни управници с морал и чест. Икономическата криза днес не е пречката за тяхната поява, защото добър капитан се става в бурни морета и дълбоки води. Причината да сме на дъното са духовната ни криза, зейналата огромна пробойна в кораба ни от прокудените и поколения без необходимото добро образование, възпитание в родолюбие и вяра в Бог.

- Прав ли е поетът, като пише, че у нас честните ги смятат за луди?
Б. М.: Прав е геният! Ясно е кои смятат честните за луди или за глупаци. Те няма как да са сред честните. Ако не искаме да сме като тях, бърка ли ни това, че точно те ще ни смятат за луди? Сега ще си пусна на бийтълсите “Лудият на хълма” или “Глупакът на хълма”, все едно.

- Ваня, вашата внучка в каква България искате да живее?
В. К.: Не 25 години от живота си, а 25 мига от него да не дава внучката ми кредит на доверие на политици, които, вместо да управляват България, управляват единствено личните си интереси.

- Най-важната житейска цел пред Боян е...
Б. М.: ...Да не бъда измислен и нелеп с каквото и да се занимавам. Да реализирам способностите си, за да съм полезен за обществото, семейството и за себе си. Да бъда приет не заради това, което са постигнали родителите ми, а заради това, с което сам съм се преборил. Мечтите ми и днес се простират надалече, но вече са свързани с дъщеричката ми Ванеса.