Ваня Костова: Има и други колежки преживели рака

Ваня Костова- Ваня, двамата със сина ти Боян открихте концерта пред НДК по повод тазгодишното издание на кампанията за борба срещу рака на гърдата „От любов към живота". Едва тогава се разбра, че преди година и половина си преживяла подобно изпитание. Защо го пази в тайна и не го сподели с многобройните си почитатели като с твои приятели?
- Моят здравословен проблем, за щастие, се оказа не толкова сериозен. Почти никой от приятелите ни не разбра в този момент, а доста по-късно, когато опасността беше преминала и вече бях преодоляла стреса. Някои от тях не знаеха и до днес. Освен това никога не ми е била нужна подобна евтина реклама с помощта на нещо, което е достатъчно болезнено за толкова много жени. А и не смятах, че моето свидетелство е това, от което жените имат нужда. Можех да ги посъветвам само да не бъдат като мен безотговорни към здравето и живота си.

- Какво беше усещането да застанеш до тези жени, които са били оперирани от рак на гърдата?
- Това, че и аз съм жена, че и аз съм преживяла, макар и дребна част от техния стрес, е което ме свързва с тези жени. Но което ме отличава, е това, че не съм храбра като тях. Може би и затова Бог ми изпрати съвсем малко от изпитанието. Само толкова, колкото аз можех да понеса.

- А шанса, че ти си преодоляла тази коварна болест?
- По-скоро съм имала шанса тази коварна болест да ме пощади. Ракът е зло, с което малцина са успели да се преборят, защото обикновено се открива прекалено късно, в непоправимо напреднал стадий. Но стига да бъде установен в самото начало, специално ракът на гърдата е напълно победим! Другата възможност лечението на жена с бучка на гърдата да завърши успешно е бучката да бъде доброкачествена! Така, както се случи при мен. Пожелавам го на всяка дама с подобен проблем! Но това може да се установи не като тя си стои у дома, а само като й се направи необходимото хистологично изследване. И дай Боже тогава резултатът да бъде отрицателен!

- Дали щеше да реагираш така бързо и да се оперираш, ако синът ти, бъдещият д-р Боян Михайлов, не те беше завел навреме на консултации?
- Не аз реагирах бързо, а той. След като открих бучката, близо месец се спотайвах. Чак когато тя нарасна тревожно много, споделих с него. Той веднага алармира личната ми лекарка, на другия ден ме заведоха на преглед, а на по следващия ме оперираха. Времето не е приятел на никоя жена, открила бучка
на гърдата си. Неразумно е да се изчаква. Времето не лекува. Лекува, но само хрема и акне!

- Как понесе онези 10 дни, които са необходими, за да излезнат резултатите от хистологичното изследване за качеството на отстранената бучка?
- Не знаех колко дълги могат да бъдат 10 дни не само за чакащия присъдата си, но и за този, който е до него и истински го обича. Аз се затворих в страха си, а Боян изгуби тогава над 12 кг от теглото си. Забелязах промяната в него едва когато лошото беше преминало и не можах да го позная. Погълнати сами от себе си, вторачени в собствената си болка някой път може да не забележим страданието на близките си. Тези, които непрекъснато ни окуражават, а няма кой на тях да даде малко кураж.

- Какво си каза, преди да легнеш на операционната маса?
- Оперираха ме в „Пирогов". Това се случи миналата година точно навръх Свети Валентин. В операционната зала се шегувахме и се поздравявахме един друг с празника на влюбените. Предупредих лекаря, че моята бучка тъй както е под лявата ми гръд, може да се окаже парченце от разбито сърце. Помолих го, ако е така, да пробва да ми го залепи там, където му е мястото. След това си пожелах любовта винаги да я има в живота ни, ако ще непрекъснато да ходим с разбити сърца. Това е, за което се моля. Не толкова да не изгубя нечия любов, колкото да запазя тази, която е в мен. Нея изгубя ли, тогава с мен е свършено.

- С нещо промени ли се животът ти след тази операция?
- Преоценката на стойностите е неизбежна. Винаги когато изгубим нещо ценно или тогава, когато без малко да го изгубим. Ако това не ми се беше случило, нямаше да мога да понеса сравнително леко няколко предателства. Както и нямаше навярно да мога да оценя няколко приятелски жеста.

- Как успя да запазиш тайната, си?
- Не беше трудно. В разгара на зимата, когато е сезонът на грипното изобилие, хората могат да общуват помежду си и по телефона, без непременно да се виждат.

- Дори най-близките ти колеги научиха какво си преживяла едва онзи ден.
- О, има и други колежки, които са преживели подобно нещо, но все още никой не е чул за това. Завиждам им, че са успели да предпазят околните от излишна тревога, от това те да си мислят, че състоянието им е по-тежко, от колкото е всъщност. На мен ми се изплъзна от устата, но не моята преживелица е важна в случая, а това да се внуши на жените, че трябва да се отнасят с по-голямо внимание към здравето си Това е целта на моето послание.

- Стефан Диомов бе изумен от новината, която научи от нас?
- Много съжалявам за това! Той беше сред първите, които ми се обадиха с голяма загриженост.

- През изминалата година и половина имаше редица тежки, но успешни концерти - юбилеен концерт в зала „България", няколко концерта на композиторите Тончо Русев, Стефан Диомов и Стефан Димитров. Пя на сцената, както винаги раздаваща се. Операцията повлия ли ти за тях?
- Да, повлия ми, както във всичко останало, с което се занимавах през това време, но само в положителен смисъл. Винаги след разтърсващо преживяване нещата от живота се усещат по-осезаемо.

- На 1 и 2 август те видяхме за националния конкурс „Бургас и морето". Тогава твоят син Боян спечели зрителския вот - неофициалната награда на публиката, което допринесе за второто място на песента „До утре" по музика на Валери Костов. Как се чувстваш, когато Боян е на сцената?
- Доволна бях като майка и като певица от доброто представяне на Боян, от обичта на публиката в бургаския Летен театър и тази пред телевизионните екрани и от това, че Валери Костов му повери една толкова красива песен! Обичам да я слушам, а още не сме я разпространили по радиото, заради което дължим извинение на всичките фенове на Боби.

- Винаги си грейвала при дуетно изпълнение с Боян. Предполагам, че си много щастлива и за това, че освен успешните му певчески изяви му предстои да овладее и хуманната професия на лекаря?
- Има много време дотогава и пътят му няма да е лек, но ако за него майчината гордост е толкова важна, колкото бе за мен тази на моята майка, и най-тежкият път дотам няма да му се види толкова труден.

- Как го виждаш - като проспериращ поп певец или като преуспяващ лекар?
- Гледам на Боян като на човек, който каквото и да прави, ще го прави с удоволствие. Дано в това, на което се посвети, да бъде добър, за да се чувства пълноценен.

Ваня Костова е родена на 18 април 1957 г. в Димитровград. Прекарва детството си в Родопите, по-късно семейството й се премества в Бургас, където Ваня завършва английската гимназия „Гео Милев". Първата си изява като певица прави в IX клас с ресторантски оркестър по Черноморието. Завършила е естрадния факултет на консерваторията в класа на доц. Георги Кордов. Започва професионалната си музикална кариера като заместничка на Ева Найденова в първата вокална група „Тоника" за турне в чужбина. След разпадането на групата тя е избрана за основен солист на новосформираната „Тоника СВ" към Главно управлене на строителните войски. С групата следват години на слава и успех, както у нас така и в чужбина.  След 7 г. съвместна работа и 3 албума с „Тоника СВ" напуска групата и започва самостоятелна кариера. През 1994 г. певците от „Тоника", „Тоника СВ" и „Домино" се събират за нов проект - „Фамилия Тоника" и отново изпълват концертните зали. Записват 3 албума. Изнасят многобройни концерти. През 2001 г. Ваня се отделя от групата. Следват 2 турнета до Канада и САЩ. С песента „Море от нежност" спечели конкурса „Бургас и морето" през 2000 г.

Интервю на Бисерка Станчева за „24 часа”