Ваньо Вълчев: Чалгата е новата поезия на България

Ваньо ВълчевВаньо Вълчев е известен като най-безмилостен сатирик и най-нежен лирик. Освен че е театрал, кино- и телевизионен режисьор и журналист, на него се дължат едни от най-пламенните песни в българската популярна музика. Много двойки подхранваха копнежите и връзките си с „Телефонна любов“, „Огън от любов“, „Тази вечна любов“, „Да поседнем, любов, както в старото време“... А той си остана неспокойният, все търсещият и питащият: „А дали е така“... За да стигне до „звездните си прозрения“, е трябвало да натрупа съответния опит: „Роден съм на 28 септември 1937 г. Съвсем случайно това е станало в София. Ако баща ми не учеше медицина и ако майка ми не можеше да се отдели от него, това би станало някъде другаде. Например в Добри дял или, както го произнасяме ние – Добридял. Та аз всъщност съм от Добридял, едно село до Горна Оряховица“, споделя поетът. Съзнателният му живот започва от Свищов. От всичките традиции на този град със стара слава си спомня честването на 100-годишнината на читалището и на първото театрално представление. Три града спореха за него - Свищов, Лом и Шумен. В Свищов по това време поставят „Многострадална Геновева“ и Ваньо, като най-млад, играл Геновева. По-късно пише стихове. Издава стихосбирки и работи с много популярни естрадни изпълнители и композитори. Има дълъг стаж в БНТ. Работи в телевизията по времето на Иван Славков и нарича този период "златен". В последните години работи като водещ на предаването "Неделна мозайка" по Телевизия СКАТ. Продължава и с поезията.

- Г-н Вълчев, как се чувства един поет на 73?
- Поетът си остава поет и на 100 години. Това е светоусещане. Начин на живот. Мироглед. За съжаление в последните години ежедневието ни предразполага все по-малко към истинска поезия.

- Какво се промени?
- Промениха се ценностите. Промениха се и хората. Разбира се, и политиците. Маскарите станаха много, един герой на Алеко Константинов се шири все повече в държавата ни. Той е бизнесмен, политик, предприемач. Бай Ганьо е навлязъл широко в нашето ежедневие и ни трови със своята простащина, наглост и безпардонност.

- Как са нещата в културата?
- Културата... Къде е тя? Къде е поезията. Къде е киното, къде са нашите писатели - летописци. Пълна бездуховност. Четат се вулгарни романи. Актуални са автори като Боби Цанков, Георги Стоев и Христо Калчев, лека им пръст. Не искам нищо лошо да кажа за тях, но това, което пишат, е далече от литературата. На мода са хора с прякори на различни видове животни и с външен вид на пехливани. Какво да се прави.

- Има един такъв роман в руската литература. Но наистина какво да се прави?
- Аз лично не виждам изход от кризата. Говоря не за икономическата криза, а за кризата на духа, за кризата на личността. Децата растат в обстановка на насилие, на вулгарност и липса на всякакви норми и морал. Те трябва да строят бъдещето на тази държава. Как ще стане... не знам. По телевизии и радиа - чалга и простотия. За съжаление мога да кажа, че в последните години чалгата е новата поезия на България и на българите. Дори и там обаче има много интелектуални кражби на песни, текстове. Най-вече от сръбския и гръцкия попфолк. Дори и това не го правим както трябва. Въобще... скапана история.

- Вие сте поет, писател, водещ, играли сте в театъра, киното. Имате огромен опит. Кое ви е доставяло най-голямо удоволствие?
- Различно е. Тръпката е различна. Все пак поезията е нещо, което остава за цял живот. Човек се ражда поет. Това е начин на живот. Има един филм "Усещане за жена". Мога да кажа, че поезията е усещане за живот.

- Вие обаче се посветихте и на телевизията, и то много време?
- Около 15 години работех в кореспондентския пункт на Българската национална телевизия в Бургас. Смешни новини се правеха по това време - планирани с месеци напред. Спомням си как в първите дни на всяко тримесечие се минаваше по предприятията, за да се снима колко метра плат в повече са изтъкали в сравнение със същия месец на предходната година или колко прежда са изпрели, или колко мляко са произвели. Когато обаче турски терористи приземиха самолет на бургаското летище, не ни позволиха да снимаме. Ако с нещо ми е полезно това време, то е, защото се срещах с интересни хора и научих много за занаята в телевизията.

- От кого в телевизията сте се учили на занаят?
- Като се започне от организаторите на продукция, редакторите, операторите до режисьорите. В Бургас, особено през лятото, идваха много екипи - заради културните прояви и крайморските сюжети.

- Кое проблесна първо във вас - сатирикът, театралът или лирикът?
- Категорично сатирикът. В Свищов и сега е жив Алековият дух, свищовлии долавят смешното. Като ученици ни събираше всяко лято Александър Божинов - бащата на българската карикатура, и ни разказваше какви ли не весели случки, от него се учехме да гледаме откъм смешния ъгъл на нещата. Както за лириката, така и за сатирата все пак вероятният първи повод е любов - несподелена или необърнато внимание. Или нещо такова, от което става прекрасно хумористично стихотворение или намек за лирика.

- Кое може да се счита за прощъпалник на частните идеи, преди да се появят частните телевизии?
- Бургас нямаше свое телевизионно студио, защото тогавашното ръководство не желаеше „таралеж в гащите“. А това нестандартно, което се раждаше извън телевизията, ставаше в бургаския киноклуб. Той беше зародишътq ако не на частна телевизия, то на първите кадри за сегашните частни медии. В центъра, около който се въртяха всички, беше покойният Андрей Георгиев.

- Какви филми се правеха тогава?
- Правехме три вида филми. Едните с производствена тематика и в прослава на известни ръководители на предприятия. Журитата по фестивалите бяха длъжни да ги изтърпят, защото знаеха, че това са хората, които дават парите. Другите филми, които правехме сами, бяха късометражни документални импресии и сатири, които имаха много голям успех. На един от националните конкурси, които ставаха в Бургас, русенци бяха направили филм, заснет със скрита камера, как хората изпълняват инструкциите на гражданска отбрана - всички с маски, прозорците плътно затворени и последната реплика беше: „Изобщо в Русе е ето така“... Филмът свърши и в салона избухна димка. Всички напуснаха, защото не можеше да се диша. Шегувахме се и по-остро, но някак минаваше по-встрани от цензорите, може би защото все пак беше любителско творчество.

- Ако бяхте член на СЕМ, какво бихте искали да промените в националната телевизия?
- Бих се възползвал от правото си да не се съглася да съм член на такова измислено нещо... А телевизията трябва да е обществена. И след много проучвания да си намери физиономията. Сега е някаква мешавица с премного политика.

Интервю на Станислав Коев за BLITZ