Боян Иванов: Тъгувам за приятелите и младите години

Боян Иванов“Не обичам жената да бъде мъж. Гледката ученик и ученичка, които вървят по улицата и тя носи двете чанти, а той се е облегнал на нея, никак не ми е приятна. Или пък ако той върви пръв, а тя - след него. Момичето трябва да се научи още от ученическите си години да изисква от момчето да се държи към него като към дама - да плати той двете кафета. Активността на жената при вземането на битови решения също ме дразни. Не считам, че това е нейната функция, дадена й от Бога. Нека се глези, нека е малко глупавичка, нека да търси повод, когато не й е 100 процента необходим - но това са женските качества”, разсъждава на глас певецът Боян Иванов в интервю на Венелин Митев за BLITZ.

- Вие кога усетихте “гласа” в себе си - че искате да станете певец?
- Още от съвсем малък. Като професионален певец започнах да се изявявам на 1 ноември 1959 г.

- Тогава сте били само на 16 години, как стана това?
- Явих се на конкурс в Бюро “Естрада”, който се състоя в бар “Астория”, харесаха ме и още на място получих договор.

- Какво пеехте тогава?
- Ами само лоши песни – на Пол Анка, Елвис Пресли. Незнайно защо изобщо не се докосвах до съществуващите тогава 12 български песни. Всъщност просто не ми харесваха достатъчно. За мое щастие в онези времена моят вкус съвпадаше с вкуса на публиката. Пеех песни, на които много се радвах, а и публиката им се радваше.

- Разкажете някоя забавна случка от онези години?
- Ще ви разкажа най-смешната. Зала “България”. Голям концерт в рамките на Декада на съветската песен. Участвам и аз. След няколко дни в един вестник излиза рецензия, в която между другото се казва: “С нищо не спечели съветската песен от изпълненията на Боян Иванов. Не беше нужно и на тази проява да бъде доказана многократно манифестираната му безпомощност.” Три дни след това на някакъв пленум на музикалните дейци същият този автор оплюва цялата ни тогавашна естрада, “с изключение на Кирил Семов и Боян Иванов, които”… не знам какво си. А че нищо не е спечелила съветската песен с моето изпълнение, това е факт. Защото аз изпях една песен на чеха Карел Гот, която той изпълнява на руски език, но тя не е руска, и още една съветска песен, но и двете звучаха стил Том Джонс. Друг един случай. Като станало дума за това какви пошлости се говорят от сцената, за мен беше казано на едно място “кухненският хумор на Боян Иванов”. Повод за това беше един мой анонс: “Аз имах щастието да бъда представител на България на международния фестивал за естрадни песни в Сан Ремо. За моя и наша обща българска радост журито на фестивала ми присъди първа награда (поклон). Първа награда за най-красиво тяло. За какъв “кухненски хумор” става дума, за мен това си е чиста проба хумор?

- Никога нищо не съм чел за вашето семейство, кажете нещо за жена си и дъщеря си?
- Ожених се на 31 години. Просто тогава срещнах момичето, което ми хареса със своя характер и начин на мислене, и реших, че може да бъде мой другар в живота. Светла Гостева се казва. Нейното главно предимство беше, че е завършила образованието си в Полша и Чехия и е усвоила много от културата на тези страни. Светла е работила в Чехия като джаз певица с много известен техен оркестър, има издадени плочи. В България обаче джазът не е популярен, той е приоритет само на определена група музиканти. Дъщеря ми Теодора работи в една фирма и се занимава с компютри и продажба на билети. Най-голямата ми радост оттук насетне ще бъде, ако доживея да имам внуче.

- Изпитвате ли носталгия към миналото?
- Не ми се ще да звуча минорно, не ми се ще да звуча и грубо, но душата ми точно това иска. Защото такава е нашата действителност - груба! Много тъгувам за изчезналите приятелски отношения между хората, които бяха така характерни за българите. И, разбира се, най-много тъгувам за младите години, когато човек е здрав, силен, усмихнат, кипящ от енергия и желание да целуне целия свят. Много неща са приоритет на младите хора. Целуването например. Смешно ми е, когато видя стари хора да искат прегръдки и целувки.

- Защо, човек може да се влюби и на стари години?
- Я оставете тези работи. Това е биология. Сигурен съм, че на моите години просто не мога да се влюбя. Освен това женското съсловие вече е изключително некачествено. Много е малък процентът на стойностните дами.

- Може би ние, мъжете, просто не умеем да ги оценим?
- Ами как да ги оценим, като те сами се предлагат. Отиваш, вадиш портфейла си “случайно”, за да се види колко е дебел, и 14-годишното момиче (повтарям - 14-годишното!) вече те гледа с изключителен интерес. Откъде тогава да се появи уважението към “нежния пол”?

- Напоследък стана доста модерно съжителството без брак, вие какво мислите по въпроса?
- Не смятам, че полагането на подпис има някакво значение. Един мъж и една жена могат да живеят и 60 години заедно, да имат деца и моралният ангажимент да е налице.

- Какво стана с “Бо-Бо-Бо”, къде изчезнахте?
- Тук сме си и тримата - живи, незнайно защо, но интересът към нас силно намаля. Защото хората, които харесват този вид музика, имат битови проблеми. Когато нямаш в хладилника си нищо за ядене и внучето ти ходи със скъсани обувки, не може сърцето ти да е отворено за песни и усмивки.

- Когато преценявате дали един млад човек има данни за певец или не, на какво освен на гласа държите?
- Младият певец трябва да бъде с добро тяло и да го поддържа цял живот, което изисква доста труд. Аз лично не осъзнах това в самото начало, а в доста по-късни години, когато вече бях започнал да ям колкото си искам, и така карам и до днес. Но мисля, че човек, който излиза на сцената, трябва преди всичко да изглежда добре. Според мен успехът на т. нар. попфолк се дължи до голяма степен на това, че в него просто не се допускат грозни момичета. Разбира се, има примери и за певци, които не изглеждат добре, но пък са толкова талантливи и толкова сърцераздирателни, че хората безкрайно много ги харесват. Но те никак не са много.