Борис Карадимчев: Изкарах тройка по композиция

Борис Карадимчев - шарж от Борис Димовски- Смятате ла се за популярен?
- Има белези, които говорят за моята популярност. Без да смятам, че имам известността на Лили Иванова или Стефан Данаилов.

- Как започна кариерата ви?
- С химия. Бях влюбен в този предмет и още от ученик мечтаех за голяма кариера. Веднъж обаче при един “много сполучлив опит” моята лаборатория (нашият таван) гръмна. От тогава започнах по усърдно да свиря на цигулка, инструмент, който дотогава ме развличаше след усилената работа в лабораторията. И така се увлякох в свирене, че дори кандидатствах в Консерваторията. Приеха ме. Завърших три профила - педагогически, оркестрово дирижиране с отличен успех и композиция с... тройка. Съдбата реши да си изкарвам прехраната (добре си я изкарвам) с композиция.

- Работите ли ежедневно?
- Понякога денонощно.

- Как се ражда една песен?
- Може силен текст да ме подтикне към нея, или пък певец, който много силно е грабнал вниманието ми; случвало се е да напиша мелодията, а допълнително да търся текст и изпълнител.

- Убеден ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
- Мое убеждение е, че всеки композитор трябва да твори преди всичко съвременно, да бъде малко или повече с национален облик, да си личи от коя нация е произведението, което слушаме.

- Коя национална школа в жанра уважавате най-много?
- Американската, като постижения.

- Смятате ли, че българската забавна музика има свой облик?
- Да.

- Какъв, според вас, е пътят към истинската творческа изява?
- Ако трябва да отговоря конкретно, то е, че познавам автори, които пишат и си казват: “А бе, аз нека го напиша, пък ще му дойде времето.” Едва ли това е път към творческа изява. Ако и Паисий бе разсъждавал така, а не бе тръгнал със своята свята история, тя дали би стигнала до нас?! Пътят, според мен, е самоотвержена, задълбочена работа и общуване с тези, за които си работил.

- Какво според вас е талант?
- Едно такова нещо, което няма величина. Може да започне от нулата и да стигне безкрайността,

- Не ви ли се е случвало да се повтаряте?
- Да.

- Тогава?
- Късам и хвърлям. И пак късам, ако се наложи.

- Смятате ли, че изпълнителят винаги спори с композитора и създава нещо ново от песента?
- Да. Това го отличава от изпълнителя на сериозния жанр, който пък трябва най-точно да спазва авторовото предписание.

- Има ли опасност от комерсиализация в жанра ни?
- Много голяма.

- Смятате ли, че забавната музика трябва да служи главно за развлечение или има и други белези?
- Тя, разбира се, трябва да забавлява, за да оправдае и името си, но задължително е да носи и естетически белези и ако не друго, то поне нещо ново.

- На какво според вас се дължат толкова често срещаните нападки към този най-популярен жанр?
- Вероятно в голяма част от критичните бележки има верни неща, които и  аз споделям, но и много се дължат на жанрово неразбиране.

- Освен забавна музика творите ли и в други жанрове?
- Да. Автор съм на филмова музика, музика към театрални постановки, детска музика, камерни произведения ...

- Какво е отношението ви към публиката?
- Различно. Не всяка публика ми се доверява, не на всяка публика аз се доверявам.

- А към критиците какво е отношението ви?
- Поносимо.

- Те помагали ли са ви?
- Приятно ми е да кажа, че музикалните критици са давали положителна оценка за моето творчество. Изключение прави една, но тя беше написана от композитор.

- Какво ви дават другите изкуства?
- Удоволствие или скука, обновяване или растеж, губене или печелене на време. 

- Кой е любимият ви поет?
- Винаги този, над чийто текст работя в момента.

- А композитор?
- Хендел, Бах, Бетховен, Шопен, Брамс, Чайковски, Прокофиев, Шостакович и няколко съвременни български творци, които по обективни причини не споменавам.

- А предпочитания ви чуждестранен композитор или певец, творец в забавния жанр?
- С всяка нова година - нов.

- От българските кого бихте посочили?
- Както виждам вие се стремите към кратки отговори, а бъда ли кратък, няма да бъда изчерпателен.

- От какво записа професионалното ви самочувствие?
- От мнението на жена ми и на няколко приятели, в чийто естетически вкус имам пълно доверие.

- А човешкото?
- От събеседника ми. В момента имам малко притеснено самочувствие.

- Какво е отношението ви към политическата песен?
- Пишех политически песни повече по-рано, когато не се търсеха много от изпълнители и редактори.

- Вярвате ли в приятелството?
- Вярвам. При мен неприятел идва, когато аз му дам повод, иначе все от приятели съм заобиколен.

- А в любовта?
- Докато се превърне в приятелство.

- С какво се развличате?
- С голи приказки, че от утре ще спортувам.

- Имате ли девиз?
- Боре, не лъжи и не понасяй да те лъжат!

Интервю на проф. Вера Грозева за книгата
„Срещи с имена от естрадата” (издателство „Музика”, 1980); шарж: Борис Димовски