Борис Гуджунов не дочака пенсията

Борис ГуджуновНай-кадифеният глас в българската музика замлъкна – Борис Гуджунов почина вчера на 74-годишна възраст. „След дългогодишно боледуване почина естрадната ни легенда Борис Гуджунов. Ще бъде запомнен в сърцата ни с кадифения си глас, безупречна визия, перфекционизъм, надежда и безкомпромисност както в професионален и личен план. Поклон пред светлата му памет!“, написа във фейсбук от името на семейството синът му Кристиан. По-късно той уточни, че опелото ще се извърши на 16 юни 2015 г., вторник, от 14:30 часа на Централните софийски гробища.

Борис Гуджунов почина без да дочака специалната пенсия за заслуги, която му обеща министърът на културата Вежди Рашидов преди половин година. Той получи само еднократна помощ от 700 лв., а в началото на месеца наследникът на музиканта заяви, че вече губи надежда. „Татко взима 220 лв. пенсия по инвалидност. Отива си разочарован от неизпълненото обещание от държавата“, каза Кристиан. Той напомни на чиновниците, че баща му може да не доживее есента, когато се очаква да се задействат пенсиите за заслужилите дейци на културата. 14 дни по-късно думите му са факт – големият певец вече пее на небето заедно с любимите си колеги от оркестър „София“ Паша Христова и Мария Нейкова, с които бе заедно в самолетната катастрофа на летище София на 21 декември 1971 г. Пред „Телеграф“ той разкри, че е оцелял благодарение на парче суджук, което го е накарало да се премести на най-задните седалки в аероплана.
В следствие от стреса, преживян тогава, Борис Гуджунов получи диабет, който бавно и мъчително съсипваше орган по орган в тялото му. Само преди десетина дни последно отказаха и бъбреците му. Заради влошеното си здраве той постъпи в кардиологията на Трета градска болница. Заради отказа на бъбреците да работят, докторите му бяха включили системи, които да изчистват водата, събираща се в белите му дробове. Заради течността, естрадният любимец имаше затруднение с дишането. През последните няколко месеца изпълнителят прекара повече време по болници, отколкото в дома си в „Люлин“ заради налегналите го здравословни проблеми. В болничното легло той посрещна и последния си, 74-и рожден ден. На тържеството, по случай 70-годишния му юбилей, в клуба на столична библиотека, Гуджунов заяви пред „Телеграф“, че не си е представял, че ще доживее тази възраст.
Борис Гуджунов е роден в Пазарджик на 22 май 1941 г. Завършва ВИТИЗ и едновременно с това школата за естрадни певци при БНР. Бил е солист на група „Сребърните гривни“ и на оркестър „София“. Печели „Златният Орфей“ с „Надежда“ и „Каквато искаш ти, бъди“. През 90-те е част от трио Бо Бо Бо с покойния вече Боян Иванов и Борислав Грънчаров. Женен е за полякинята Елжбета, от която има син Кристиан. От първия си брак има още един син, който едва през последните години е започнал да контактува отново с баща си. Катастрофата с Паша Христова променя завинаги животът му. За нея Борето разказваше: „Преди това сънувах странен сън – някаква жена ми каза да не тръгваме 13 души. Пропуснах един полет, но явно всичко е предопределено. Помня ясно катастрофата, макар че всячески се мъча да не се връщам към онзи фатален момент. Осъзнах какво става секунди преди крилото да се забие в земята. Самолетът се наклони силно наляво и аз си казах: „А?! Тоя ще катастрофира!” И тогава праснах една луда псувня... И соплото, задната част на двигателя, когато се счупи крилото, се заби в корпуса. Цялата средна част се изпълни за 2-3 секунди с дим. Тия искри, които дойдоха към очите ми, този нагорещен въздух... много гадно. Усетих, че се смачкваме, и тогава се откачих от колана.

Борислав Грънчаров: Живееше с надежда, че последните му дни ще са достойни

Бог да го прости любимия ми колега Борис Гуджунов. Малко по-малко си отиваме. Ето вече и Борето го няма, Боян също си отиде преди време, Емил Димитров, Георги Минчев... България осиротява. Малко останахме. Много ми е мъчно за Борето! Много! Той беше един от най-добрите ми колеги и приятели. Жалко, че си отиде тъжен, много тъжен. Не можа да дочака обещаната от държавата пенсия за заслуги. Това не е подаяние, а едно нормално отношение към нас, което обаче все още не е получаваме, възмути се певецът. Гуджунов живееше с някаква надежда, че поне последните му дни ще бъдат достойни и няма да мизерства, но уви, това не се получи. Ако не се грижим за културните си дейци и ги оставаме да умрат в забрава, сме обречени на гибел.

Мими Иванова: Парното го осъди

Записахме нашият дует „Хора и улици“ за филма „Момчето си отива“ и така си остана. Чак след години стана интересен на хората, но тогава зрението на Борето започна да намалява, да се разваля, гласът му да се променя. Чак след промените, при демокрацията, започнахме да я пеем. Тогава и пътувахме от време на време заедно. В началото беше много добре той – Борето е един прекрасен изпълнител, с един от онези разпознаваеми гласове, красив, докоснат отгоре. Беше голяма звезда! Голяма, голяма звезда… когато беше млад и работеше активно. После обаче, лека полека, започна да ни отказва, защото наистина не се чувстваше добре. Този диабет, който имаше, си каза думата. Но въпреки всичко продължаваше – където има възможност, за малко нещо да направи. Последното, което направи досега, е да изпее песен в тази „Музикална академия” по-миналата година. Някак доби някакво желание… Преди това все отказваше, отказваше, дори интервюта. За съжаление не му пожалиха достойнството, а той беше горд и достоен човек. Преди време дори го осъдиха затова, че не е плащал парното си.

Тони Димитрова: Все си мислех, че ще се оправи

Много тъжна новина е за мен загубата на Борис Гуджунув. За мен той беше специален, защото за първи път с него аз записах дует. Изказвам искрени съболезнования към близките му. Той явно беше поел по този път, но не очаквах. Все си мислех, че ще се оправи. Преди 2-3 месеца ми се обади, когато се разшумя около него. Стана ми приятно, че го чувам. Той не звънеше много. Голям певец. Какво да кажа друго... Ще се опитам да пренаредя програмата си, за да мога да го изпратя в последния му път.

Личо Стоунса: Кибритлия за неправдите

С Борето бачкахме една година заедно с групата 6+1 през далечната 1972. Точно тогава, нямаше изпълнител, който да пее Елвис Пресли и Том Джоунс, а Борето се справяше перфектно. Много готин, много благороден, кибритлия относно неправдите, абсолютен непукист и най-вече железен по характер. Боре, почивай в мир, братко! За цяла България ти оставаш завинаги в сърцата на хората, които те обичаха!