Богдана Карадочева и Стефан Димитров: Навеждането пред публиката е опасно

Богдана Карадочева и Стефан Димитров в студиото на шоуто на Иван и Андрей- Богдана, имаше ли нещо в “Мъжът на 60 (интимно)”, което ви изненада?
- Стефан променяше текста до последно - аз така и не знам най-окончателния вариант. И много се страхувам, че нещо ще ме нервира (смях).

- Вие също написахте книга - “Богдана Карадочева и на 20, и на 30 х 2”.
- Аз съм спонтанна и я написах за една седмица. Стефан видя от мен, обаче той пък се оказа писател - аз разказвам моите си истории, а той и разсъждава за живота, за времето...

- В семейството вече сте двама писатели, има ли конкуренция?
- Е, не, не. Макар че моята книга си я харесвам повече (отново смях).

- Коя е любимата ви песен, написана от Стефан?
- Изпяла съм толкова много негови песни, във всяка от тях има труд и любов... не можеш да кажеш коя обичаш повече.

- Стефане, а при вас как е с любимите песни? Едни и същи ли са тези, които вие си харесвате най-много, и тези, които обича публиката?
- Има големи разминавания. Съдбата на песента не остава в ръцете на автора й. Медиите, редакторите, могат да я направят хит - или никога да не я пуснат. Имам много песни, пускани съвсем рядко, и други - които са въртени много и са станали шлагери. Не казвам, че те са най-доброто, което съм написал. Харесвам си някои повече заради необичаен хармоничен ход или друго интересно решение. Обаче това не значи, че ще станат хитове. Успехът понякога може да зависи от две думи в текста, от политическата ситуация и от много други фактори, за които авторите дори няма как да подозират. Например аз много си харесвам “Болката отляво”, която пее Васил Найденов. Но тя не е тотален шлагер като “Сбогом, моя любов”. А според мен би трябвало да е обратното.

- В книгата си повдигате донякъде завесата над директорските си периоди в БНТ и Нова тв. Какво ви спря да разкажете повече подробности от задкулисието на две от най-гледаните телевизии?
- Общо взето съм отделил еднакво време на различните периоди от тези 60 години. Загатвам как се е държала властта с медиите и те с нея, докато съм бил на ръководни постове. Но не се ровя надълбоко. Имаше и много талантливи хора, и много некадърни, подмазвачи... И сега ги има, те са неизбежни. По-добре си спомням еуфорията. Но мисля, че се получава ясна картина на най-характерното за духа на времето.

- 20 години след 10 ноември какво ви разочарова най-много?
- Например това, че българинът се променя много бавно. Все иска да заложи на сигурно. И след изборите винаги казва - “И тия ни излъгаха”, а ти защо гласуваш, като знаеш, че ще те излъжат? Разочароващо е и това, че има хора, които си мислят, че са родени за политика. А не са. Искат на всяка цена да са в парламента, в политиката.

- На премиерата на книгата ще представите и нова колекция дискове?
- Да, 14 диска. Сред тях са и най-популярните ми хитове, и песни, които не са пускани по радиото. Това е т. нар. “Стефан Димитров Интеграл” - дисковете са 14, защото толкова са и буквите в името ми.

- Днес, когато малцина се осмеляват да издават дискове, вие пускате 14 наведнъж. На каква цена?
- 50 лв., колкото 10 кутии цигари, за 14 диска, в които са “Иване”, “Нова година”, “Безнадежден случай”, “Сбогом, моя любов”, “Мъжът на 60”... 168 песни, изпълнени от може би 40 най-популярни наши певци. Някои от тях като Чочо Владовски, Вили Кавалджиев, Гошо Минчев - за съжаление вече ги няма. За мен това издание документира част от историята на българския поп от 70-те години досега. Тиражът е лимитиран, за ценители.

- В електронните медии ли е вината за слабата популярност на българската попмузика?
- И в медиите. Една от функциите им е да възпитават. Частните телевизии имат вина към зрителите, че много малко възпитават добър вкус, стил, критерии... Автори от моето и предишното поколение са написали много от попхитовете на България. И сред младите днес има талантливи, но им е по-трудно да се наложат. Обаче има и огромни простотии - като чалгата например. Нещо трябва да се направи. Ние сме окей - видели и две, и двеста. Но следващото поколение как ще разбере кое е хубаво и кое не? “Искам го, стискам го” не може да им е еталон. Въвлечени в печалбата, много частни медии свалят нивото. Показват страшни простотии само и само да си вдигнат рейтинг. Опасно е.

- От три месеца сте директор на програма “Христо Ботев” на БНР. Как ще се борите с простотиите?
- Аз не се мъча да се преборя с чалгата и простотиите. Програма “Христо Ботев” няма да сваля нивото, за да има повече слушатели. Рейтинг, вдигнат с навеждане към пошлото, не води до нищо добро. Тя ще си остане оазис за култура - хубава музика, дискусии и събития . Навсякъде по света максималният рейтинг, който може да постигне такава програма, е десетина процента. Ако започнат да ни слушат повече, това няма да значи, че сме се навели, а че интересът към култура расте.

- Да очакваме ли положително развитие, каквото напоследък се забелязва в киното?
- Може би и в музиката ще има възход. Но тя по принцип се развива странно - не само у нас, а и в света. Най-добрите песни и групи се появиха през 60-те години. Никой не е повторил успеха на “Бийтълс” и още десетина групи. Тогава изведнъж музиката се обърна и тръгна по нов начин. Защо? Божа работа! Много искам да доживея и България да има филм световен хит и песен световен шлагер. Досега не се е случвало.

- Защо за “Евровизия”, където музиката не е най-важното, се вдига толкова много шум?
- Там, ако изпълнителят е по-шантав, може би ще отиде по-напред. Е, ако се появи нещо много добро и оригинално, може и да привлече внимание. Както стана с парчето на Стунджи и Елица - саморасляк странен, хем балкански, хем самобитен, поднесен оригинално, но без идиотщини. Нашата цел беше да се убедим, че в Дюселдорф ще отиде най-доброто от това, което имаме. А дали то е достатъчно добро и за Европа, това вече никой не знае.

- Защо повечето от най-добрите ни певци отказаха да участват в конкурса?
- Защото предишните години, когато отиде някой и се класира на 20-о място, щом се върне, върху него се посипва всичко възможно. Медиите го подхващат и... Бъдете малко по-толерантни. Ние какво да направим, като не гласуват за нас? Да си внесем певци от чужбина ли? Този фестивал отдавна не е онзи, от който излезе АББА. На мен затова не ми е много симпатичен. Той е по-скоро развлекателно, отколкото музикално явление. Можете ли да си представите Барбра Страйзънд на “Евровизия” - абсурд! Ще се класира последна. Защото някакви млади говеда ще крещят, щом се прояви някакъв травестит, който е с крилца и муцуна на трол. Това е несериозно и няма нищо общо с музиката.

Интервю на Емил Георгиев за „Труд”

Автобиографичната книга на Стефан Димитров “Мъжът на 60 (интимно)” излиза на 21 март. До 30 март ще можете да си я купите заедно с в. “Труд” за 7 лв. След това ще я намерите в книжарниците за 9 лв. Премиерата на “Мъжът на 60 (интимно)” и колекцията от 14 диска “Стефан Димитров Интеграл” ще се състои на 21 март от 18 ч в “София лайв клуб”. Богдана Карадочева, Васил Найденов и други приятели на автора ще изпълнят негови песни.