Богдана Карадочева: Пия само бяло вино, готвя без рецепти

Богдана КарадочеваБогдана Карадочева е една от емблемите на българската естрада. Родена е в София, зодия Рак. Майка й Надежда винаги е мечтала Буба, както й викат близките, да стане оперна певица. Кариерата й започва на 14 години, корифеят в българската музика Вили Казасян е впечатлен от леко дрезгавия й глас и невероятна сценичност. Изявява се в „Микрофонът е ваш" като солистка на „Студио 5", на 18 години печели първа награда на Международния фестивал за забазналесен в Сочи, а след още две става първият български изпълнител, който е отличен с Голямата награда на Международния конкурс за изпълнители на фестивала Златния Орфей. Заместник-председателят на журито Бруно Кокатрикс лично й връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. Богдана има общо 19 албума, като 18-ият, издаден през 2006 г., се казва „Златна колекция", и двата диска включват 42 хита. Карадочева има един син - Лъчезар, а според нейните изчисления с композитора Стефан Димитров са заедно професионално и вкъщи почти 100 години.
В навечерието на празниците Лилия Янкова от вестник „Женски свят" посети дома на Богдана, която се представи като гостоприемна домакиня и сподели за нашите читатели своите „парченца" живот.
Много обичам празниците. Те обединяват семейството. Коледа и Великден имат не само своя атмосфера, но и своя мирис. На Великден ухае на пролет и на козунаци, а на Бъдни вечер и Коледа - на тамян, на питка, на сарми със зеле, изтеглените късметчета се помнят цялата следваща година. Дано само да има сняг. Без него празникът губи от очарованието си. Радвам се, че синът ми също обича да спазва традициите и много се вълнува като мен. Така съм го възпитала, както мен майка ми, а нея баба ми.
Тази година направихме елхата по-рано, в началото на декември, за да ни е красива къщата по-дълго време. Изкуствена е. Веднъж бяхме в Пампорово, видях как секат елхичките, как им потичат сълзичките. Струва ли си за двайсетина дни да убиваме толкова дръвчета. Това е нашият въздух. Оттогава съм се зарекла да не посягам към жива елха. Това за мен е кощунство. Е, не ухае на бор, но пък мирише на тамян. Това е достатъчно. Украсяваме я различно - зависи от настроението и времето, с което разполагаме. Имало е години, когато сме я правили ден-два преди Коледа.
Тази година беше много хубава за мен. Имам внук Димитър, казваме му Дими. На шест месеца е, има вече едно зъбче. С нетърпение го очаквам да дойде вкъщи, да види елхата и се чудя дали ще му направи някакво впечатление. Любопитно ми е да видя как ще реагира. Той е един усмихнат сладкиш.
За Бъдни вечер, докато мама беше жива, всичко тя приготвяше. Тогава много пътувах, понякога се връщах буквално минути преди вечерята. Но за мен беше закон - на Бъдни вечер у дома. Баща ми също държеше много на празниците. Обичаше изненадите. Спомням си един случай от детството си, когато влизам в кухнята и виждам негов приятел да се облича като Дядо Коледа. Голям рев падна и само повтарях: „Знаех, че няма Дядо Коледа, ама вие защо ми развалихте илюзията". Мама до края на живота си разказваше този случай.
Свързвам детството си с празници и много хора вкъщи. Сега мама я няма и дойде моят ред. Винаги приготвям традиционните ястия - постни сармички, печен боб, той е фантастичен, тиквеник, ошав, но никога не следя колко на брой са ястията. И, разбира се, питката с късметите. Години наред, когато Коледа не се празнуваше, тя присъстваше на масата на българина в новогодишната нощ. Но в нашето семейството винаги питката с късмети е на Бъдни вечер. Това си е семеен празник, тогава сякаш целият свят тръгва да пътува, защото всеки иска да бъде с най-близките си хора. Целия ден готвя. Преди да започнем вечерята, е молитвата, Отче наш. Кадим цялата къща, да изгоним злото. Разчупваме питката. Масата не се вдига до сутринта на другия ден.
За обяд на Коледа правя любимото ядене на сина ми - пуйка с кестени и коледна супа, която е от пилешко и пуешко месо. На масата сме само роднини. Раздаваме си подаръците. Сега се вълнувам например какво ще купя на малкия Дими. Пазаруването по Коледа е голяма лудница, но ми е приятно. Само че, като навън е почти пролетно време, някак куца коледното ми настроение. Не съм от предвидливите и оставям купуването на подаръци почти за накрая.
От почти 20 години вечерта на Коледа у дома идва Асен Агов със семейството си. Ние със Стефан сме им кумове. Те носят друга пуйка. И става едно попуйчване... Може да дойдат и други гости. Обичам да има хора вкъщи, да сервирам, но общо взето народът вече е уморен. Пием главно вино. За мен само бяло. И много обичам шампанско, но на Нова година. Твърд алкохол не пия. Никога. Нищо че в жълтите вестници може да прочетете като първо, че съм сто килограма и съм свикнала да ми „подковат" столовете, и като второ, че пия по цял ден уиски и текила. А пък аз не зная какво е това текила и никога не съм лизвала това чудо. С приятели мога да изпия чаша-две бяло вино - толкова. Те просто си измислят. Вярно е, че много пуша. И от всеки понеделник си обещавам, че ще направя нещо. А, сетих се за още една щуротия. Написаха, че Васил Найденов ми дошъл на гости, нещо му било лошо, а пък аз съм била в страхотна форма, защото съм пила хапче за 100 000 долара. Дала съм и на него едно. 100 хиляди долара за хапче, представяте ли си? А, и научих, че съм плешива, глуха, но моят слухов апарат струвал не 200 лв., а 2000 лв., защото съм реститутка. Може би ги дразни, че живея на бул. „Витоша". Ами, харесва ми да чувам трамвая, шума по улицата. Ходихме на гости на едни приятели в едно село - не мигнах цяла нощ от тази тишина. Добре, че сега по улицата ни ги няма автомобилите. Едно време карах и аз, сега - не. А паркирането е една истинска драма. В съботата всички идват да пазаруват по центъра, по-скоро да зяпат, и е пак същото натегнато положение. Ние не си караме вече колата - придвижваме се с таксита.
Обличам се в черно не само за празниците. Това е любимият ми цвят. За мен черните дрехи са мания. В какъвто и магазин по света да вляза - право към този цвят се запътвам. Обичам и лилаво. Теменужено. А Ив Сен Лоран ми е любимият дизайнер. Една жена в черно може да бъде елегантна от сутрин до вечер. Сутринта с черна пола и блуза с пъстър шал, след обяд някакъв друг аксесоар, а вечер бижутата я правят суперелегантна. Казвате, че имам вид на ведър човек! Харесвам светлите тонове, но за мен - черното. А и за сцената е най-подходящият цвят. И винаги съм с токчета, дори и у дома. Не мога да ходя на равни обувки, ще се спъвам.
След коледните празници идва Стефанов ден. Още дори не зная какъв подарък ще купувам. Честно казано, за мъже, та дори и за моите в семейството, много трудно избирам подарък. И все пак обичам да подарявам повече от това да получавам. Не подарявам бижута, а обожавам да получавам цветя. И парфюм - Алюр на Шанел. Толкова години го употребявам, даже вече не го усещам. Цветя и парфюм - лесна съм за подарък, нали?
Ходя на черква всяка неделя, но за съжаление на самата Коледа не мога да смогна, защото събирам масата от Бъдни вечер, приготвям обяда, после следва подготовка за вечерта. Но по телевизията има литургия, не я пропускам. Запалвам кандилото и си казвам молитвата. На втория ден вече съм по-свободна и тогава отивам на черква.
След Стефанов ден пък идва Нова година, после моят имен ден и имам чувството, че празниците никога няма да свършат. Но именните дни празнуваме навън, нямам вече сила да се подготвям за гости вкъщи. Миналата година посрещахме Новата година у едни приятели и установих, че е много хубаво да се прибереш вкъщи, да ти едно чистичко, чистичко.
Имало е години, когато съм посрещала Нова година в Париж. Това е друг празник, хората излизаха на улицата и пиеха шампанско. Ами, аз години, години съм посрещала 1 януари по участия. Но напоследък обичам на празника да си бъда тук, в София. Някъде с приятели...
Питате ме дали трудно се живее с човек от моя бранш, какъвто е Стефан? Не. Много неща харесваме и двамата. Например - еднакви филми, еднаква музика слушаме. Спорим много. И двамата сме професионалисти и всеки отстоява гледната си точка. И толкова години сме заедно, че накрая единият млъква, за да не стане скандал.
Вкъщи много неща правя сама, но мама казваше, че добрата домакиня не е добрата чистачка. За нея добрата домакиня е жената, която знае как да си организира къщата. Имам жена, която ми помага, изискванията са мои, а някои неща предпочитам сама да си ги свърша. Типичното за моята зодия Рак е готвенето. Не всеки ден, но обичам много да готвя. Измислям си сама някакви рецепти. Харесват ми ги, нямам оплаквания. И нищо конкретно - може задушено, може печено, всичко.
Имам нова песен. Казва се „Защото!" Защо това е така? Ами защото такъв е животът! Много я харесвам. Тя е на Стефан и по едно стихотворение на Маргарита Петкова. И като споменавам песента, да ви кажа, че страшно се нервирам, защо по радиата не въртят песните на моето поколение. Нямам обяснение - публиката иска да ги слуша. Това е някаква политика, която явно аз не разбирам. Едно обществено радио, което се занимава с „Кремиковци", със сеитбата, с банките, явно има и една широкоспектърна аудитория - хора от големия град, от малкото село. Защо ще се налага да слушат нещо, което не харесват. Защо? Ами явно - такъв е животът!