Богдана Карадочева: Падала съм по очи на сцена, късал ми се е ципът на роклята

Богдана Карадочева- Богдана, на 19 юли имахте рожден ден. Правейки си равносметка, има ли нещо за което съжалявате?
- Ще отговаря като моята любима Едит Пиаф: “За нищо не съжалявам!”. Ако имам възможност отново да изживея живота си, то ще е по същия начин.

- Какво си пожелахте?
- Да съм здрава и всички хора около мен също да са добре. Това е най-важното. Винаги си спомням думите на майка ми: “Най-скъпи са нещата, които не можеш да купиш с пари – здравето, живота, любовта...” Материалното – ламарина, тухли... - не ме интересува.

- Подготвяте ли нещо ново в професионален план?
- Тези дни си говорихме с Васил Найденов по този повод. Имам песни, които не са записани, но са подготвени. Текстовете са на Маргарита Петкова и Миряна Башева. Музиката е почти готова, въпреки че непрекъснато правим трансформации. С Васко коментирахме дали има смисъл да се записва. Радиостанциите не пускат български песни. Не знам какво им стана, но постоянно въртят чужда музика. При комунизма имахме автоцензура - знаехме кое няма да се одобри и го преобразявахме така, че да мине. Сега обаче май е по-страшно, отколкото тогава. Затова съм в процес на размисъл за новите ми песни.

- Как протичат дните ви напоследък?
- Всеки ден е различен, слава на Бога. Има дори дни, в които ми се иска да съм сама. Доскоро подобно нещо не ми се е случвало. Винаги ме е било страх от самотата. Сега напоследък обаче ми харесва понякога да няма никой около мен - да чета, да си мисля върху различни текстове. Изкарвам така няколко часа и след това отивам да се разхождам. Около нас има много хубави кафета. Обичам да седна в някое от тях и да гледам света.

- Съпругът ви Стефан Димитров стана шеф на програма “Христо Ботев” на БНР. Сега е по-ангажиран и няма как да сте през цялото време заедно...
- Така е дори по-добре за отношенията ни. Аз не съм привърженичка на това мъжът да си стои по цял ден вкъщи. Напоследък, уви, не го виждам да пише много музика. Това е то професията ни - трябва да има поръчки. Певците, за които Стефан композира, не записват вече толкова активно.

- Да не би съвсем да е оставил музиката?
- Вечерно време Стефан винаги си свири. Прави един фантастичен цикъл детски песнички за едни котета. Прекрасни са! По стиховете са на пловдивската поетеса Гергана Сотирова.

- Преди време Стефан Димитров се закани, че ще престане да пише музика, защото държавата ни е обречена...
- Той малко кокетира, не би трябвало да спира. Мисля, че дълбоко в сърцето си е убеден, че няма да се откаже. Да можеш да правиш музика е съдба, дар от Бога. Как така ще кажеш, че не искаш този дар?

- Наближават избори. Коя политическа партия ще подкрепите?
- Ненавиждам ренегатството. Този живот ще го прекарам като тъмносиня. Ще подкрепим синята коалиция.

- Има ли политик, който ви е разочаровал?
- Не. Разочаровани обаче са хората, тръгвали с голямата кошница... Аз винаги съм осъзнавала какви са реалностите в България. Пътувала съм, слава на Бога по света. От първият демократичен миг си знаех, че нещата не стават с магическа пръчка.

- Колко често се виждате и чувате с Иван Костов?
- Сега около кметските избори се видяхме. Чуваме се и по телефона от време на време. С добри чувства сме един към друг. С Иван Костов не сме такива приятели, които си ходят често на гости и пият бира заедно. Аз го подкрепям, защото го харесвам. Знам, че и той харесва музиката на Стефан и моите песни. Приятелството е химия - като любовта.

- Липсва ли ви интензивната работа и животът на сцената?
- Страшно много. Като не пея дълго, имам чувството, че гласът ми ще ръждяса. Искам да пътувам интензивно, мисля че все още мога. Слава на Бога, аз и в момента имам участия. Е, не е като едно време. Преди години правехме по 360 концерта на година. Уви, сега вече никой от гилдията ни не е ангажиран толкова много.

- Как превъзмогнахте стреса от това, че участията ви намаляха?
- В началото не го осъзнавах. Дори си мислех, че това ще е някакво кратко периодче. Сега ясно си давам сметка колко съм се заблуждавала. Ситуацията е неприятна не само за мен, а и за всички артисти.

- Какво бихте посъветвала по-младите си колежки?
- Да пеят истински, да знаят, че музиката е съдба и не се танцува само едно лято. Музиката е завинаги!

- Мечтаете ли за нещо?
- Да, непрекъснато. Ако човек не мечтае, значи не е жив. Аз съм фантазьорка, представям си много красиви неща... Дано се сбъднат.

- Синът ви защо не стана певец?
- Не стана, но е страшно музикален. Скоро един колега музикант, ми каза, че и синът ми е роден за нашата професия. И е вярно! Синът ми свири на пиано, пее хубаво. Внучето също е много музикално. Стефан преди няколко дни му изсвири една мелодия с “Па-па-па” и малкият, който е само на 2 години, я изпя в ритъм и тоналност.

- Често ли виждате внука си?
- Ако не го видя един ден, се разболявам. Той е прелестен. Луда съм за него и искам да е край мен непрекъснато. Добре, че ми го оставят да го гледам. Вече говори, много е сладък.

- Разбирате ли се добре със сина ви?
- Да, много големи приятели сме. Той харесва песните ми и ги знае всички наизуст. В същото време е и най-големият ми критик. Когато участвам някъде, където не ми е мястото, ме ругае.

- Навремето учителките на сина ви респектираха ли се от вас?
- Не знам. Но бях много горда, когато ходех на родителски срещи. Синът ми завърши с пълно отличие. Никога не ми е създавал проблеми. Ходеше си на училище и сам си пишеше домашните. На 17 години кандидатства режисура във ВИТИЗ. Тогава се намесих и казах, че това е глупост. Според мен трябваше да завърши нещо друго, а режисурата да му бъде втора специалност. Отидох да проверя резултатите му от изпита и като видях, че №1 в списъка на приетите, щях да припадна пред ВИТИЗ.

- Борис Гуджунов каза, че няма естрада...
- Думата естрада дойде от СССР. С нея се обозначи популярната музика. Но Борето е прав, ние не умеем да ценим талантите. Гуджунов е един от най-добрите ни певци, с божествен тембър. Ако той живееше в нормална държава, щеше да бъде голяма звезда и богата личност. Не може човек като него едва да свързва двата края.

- Нямаше ли същата съдба и Емил Димитров?
- Около него имаше хора, които никога не го оставиха.

- Вие кога се видяхте с Емил за последно?
- Няколко дни преди да почине. Занесох му “водчица”, сипах му, сложих му лед и си поговорихме.

- Познавала сте и Владимир Висоцки...
- Запознахме се в Париж на едно парти. Първо пя той, след това аз. Няколко вечери бяхме заедно с него и Коцето Казански. Висоцки тогава беше в сух период и не пиеше никакъв алкохол. Компенсираше с 7-8 огромни кафета на вечер. Много дрезгаво си ги поръчваше на сервитьора.

- Приятелки ли бяхте и с Невена Коканова?
- Да, тя дори беше кума на един от трите ми брака – този с бащата на сина ми. Първото ми турне беше с нея. Невена се грижеше за мен като за по-малка сестра, навиваше ми косите, гладеше ми роклите. Слава Богу, че не доживя да я оплюват и нея. В страната ни оплюват всичко живо.

- И с Иван Славков сте се имали...
- Беше личност той, бохем. Появяваше се на всеки „Орфей”. С него винаги беше забавно.

- Боите ли се от старостта?
- Много е хубаво да си млад, но единственият начин да поживееш по-дълго е да остарееш. Боя се от лошата старост, от болестите и от това да не би да не си отида достойно от този свят. Човек не трябва да оставя след себе си злини, лоши думи, и оскърбени хора.

- Кое е в състояние да ви нарани?
- Предателството от близките. Лошите думи на онези, които не ме познават, не ме интересуват.

- А какво е в състояние да ви разплаче и депресира?
- Напоследък за голямо съжаление съм станала голяма ревла. Това говори за възрастови проблеми. Едно време дядовците от Политбюро като видеха пионерчета и се разплакваха. Сега аз като чуя музика или пък гледам филм, се разциврям и на ум си викам: “Ей, момиче, дръж се!”. Много неща биха могли да ме депресират, но имам изработена защита в себе си. Винаги си казвам: “Стегни се, стегни се!”. Стягам се и продължавам напред. Имам изградена броня от вярата ми в Бог, от волята ми, от преживяванията... Тази броня не може да бъде пробита със злостни слова и стрелички към мен и семейството ми.

- Доста сте вярваща. Библията ли е настолна книга в дома ви?
- Цялата Библия - със стария и новия завет, никога не съм я изчитала от кора до кора. Чета я откъслечно, тя е много сложно четиво. Преди да се обърна към нея, се моля на Бог да ми даде прозрение и сила. Библията се чете с внимание, обичам да я докосвам за сила.

- Как сте със здравето?
- Ох, не смея да кажа. Като кажа нещо по този повод, започвам да кашлям или да кихам. Но благодаря на Бога, добре съм.

- Няма ли да откажете цигарите?
- Въпрос на време е. Ще приключа веднъж завинаги с този мой порок.

- Къде почивате това лято?
- Синът ми и снахата чакат второ бебе. Почиваме с внука.

- Злите езици ви сложиха на 6-о място в класацията на най-богатите българи...
- Грандиозна измишльотина! Имахме една къща в центъра на София, която продадохме преди години. А деньги пропили, както се пее в популярна руска песен. Това последното – в кръга на шегата. Но нека, нека говорят. По-добре е така, вместо да ме съжаляват. Къщата я продадохме, разделихме парите с многото ми братовчеди и роднини и край. Апартамента, в който живея, го имам от 100 години.

- Навремето майка ви е искала да станете оперна певица. Защо се насочихте към популярната музика?
- Така е, аз разбих мечтите и надеждите на мама. Пея, откакто съм престанала да плача като дете. От 15-годишна майка ми ме водеше при най-известните педагози. Отидох на концерт на “Студио 5” на Вили Казасян и това промени живота ми.

- Разкажете интересни случки от ваши участия.
- Когато си на сцена, се случват милиони неща. Падала съм веднъж в зала “Универсиада”. С Борето Грънчаров нещо се смеехме, аз му заявих, че е пял фалшиво, а той ми го върна, като ми пожела да се спъна, излизайки на сцената. Така и стана. Излязох, спънах се и паднах по очи. Сцената е нещо много велико и страшно, но не мога без нея. И досега сънувам, че ми се случва нещо инфарктно - не мога да си намеря обувките или ми се къса ципа на роклята. Подобна ситуация съм преживявала на един „Орфей” - на мой рецитал с Жилберт Беко. Тръгнах да излизам на сцената и ми се развали ципът на роклята. Надето Ранжева - на Хилда Казасян майка й, ми го заши набързо. През цялото време не смеех да се обърна с гръб към публиката, за да не се забележи, че ципът ми не е наред.

- В последно време доста от колегите ви имат проблеми с Концертна дирекция заради трудовия си стаж. И при вас ли е така?
- И аз имам проблеми. Ние сме работили години за Концертна дирекция и сега сме единственото съсловие, което не може да се пенсионира. Едни ни казват, че документите ни са изгорели, други - че са се наводнили. Няма ги! Интересното е обаче, че цялата администрация, работила в Концертна дирекция, е пенсионирана. Само документите на нас артистите ли са изчезнали? Не се пазят дори и книжата от времето, когато сме били щатни. Правехме по 100 концерта за мизерна заплата и по 100 концерта за ниски хонорари. Сега ги няма документите, явно са ги унищожили. А имаха и очи да ни попитат защо не сме си пазили хонорарните листове. Къде да ги държа? Та нали трябва да имам отделна къща за тях! В нашия случай би следвало държавата да се намеси. Близо 30 години съм работила към Концертна дирекция, а някои колеги - и повече от мен. И сега какво? Нищо!

Интервю на Цветана Пешунова за „Уикенд”